Иво Иванов-Даскала, заедно с група "Горещ пясък" изпълни паметната балада "Лятото" на Пламен Ставрев"
01 Септември 2012, Събота
Тринадесет рок групи уважиха паметта на големия музикант, блусар, композитор и текстописец Пламен Ставрев.
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Това стана на поредното издание на вдъхновения от него преди много години блус фестивал, тази година наречен „Блус-рок фест „Пламен Ставрев”, в негова памет.
Самостоятелно на сцената се качиха любимката на всички Тони Димитрова, местният блусар Иво Иванов – Даскала и тринадесетгодишният талант Гого Милтиядов, които изпяха две от най-известните творби на напусналия ни без време Пламен.
Групите – и много известни, и съвсем млади, общо взето бяха състоянието на музикалната сцена в Бургас (с изключение на един-два състава, които не успяха да се включат по един или друг повод).
Въпреки цената на билета от 5 лева (колкото кутия цигари), шарената и от всякакви възрасти публика не изпълни Летния театър.
Разбира се, веднага можете да изброите няколко съвсем убедителни причини – по средата на седмицата е, пет часа времетраене, много е горещо, световната икономическа криза, какви са тия рокаджии...
- Хората, които трябваше да стават рано на следващия ден, просто не стояха до края. Но все пак дойдоха. Защото не всеки ден в Бургас могат да се видят няколко групи една след друга.
Защото подобни хора не стоят вкъщи, за да мрънкат по интернет „Нищо не става от този град, няма ФИЙЛИНГ” и подобни щуротии.
- Относно времето – винаги фестивалите са били толкова, че и доста по-дълги. Но фийлингът на патриотичните бургаски любители на музиката явно е отминал отдавна.
- За световната икономическа криза вече споменахме. Да твърдиш, че си меломан и да не жертваш една кутия цигари, за да видиш нещо ново, е меко казано смущаващо.
Още по време на фестивала се чуха гневни мнения по повод момчетата и момичетата на сцената (прекрасна гледка беше толкова много и млади, и красиви дами да цепят рокендрол във всякакви форми!) На някого не уйдисваше по-твърдото звучене на повечето банди. Какъв бил този блус, какви били тези издевателства (?!?) над паметта на Пламен Ставрев. За близките до него съм съгласен, но ясно се забеляза как хора, които доста често са говорили зад гърба на Пламен приживе немного приятни неща, изведнъж станаха ревностни радетели за неговата светла блусарска памет.
Изобщо няма да коментирам няколкото баби, които потресени напуснаха, не е ясно какво точно са очаквали, на плаката под думите „блус-рок” беше ясно написано кой ще свири.
Да, рокът беше много повече от блуса тази нощ, всъщност почти всичко беше рок, включително и в някои доста твърди разновидности. Но, който остана до края, за да чуе за довиждане Пламеновия „Гурбет блус”, може да каже със сигурност, че видя доста интересни изпълнения.
Включително и от десетокласници, които с голяма вещина и любов свириха Ерик Клептън. Плюс бебета, приспивани под вуците на рок и блус от родителите си, седнали на първия ред.
И хора на доста напреднала възраст, които клатят глави в такт с АС/DC.
За повече информация можете да потърсите клипове в мрежата за видеоразпространение YouTube. Пишете им заглавията на майчин език, защото това се случи у нас и авторът ги е описал на български. Видяното ще продължи ядосаните думи, които четете в момента.
Типично по нашенски хихикането и подигравателните намигвания започнаха след последния акорд от фестивала.
Но, пък, трябва да знаете още нещо. Организаторите обещаха да анализират какво се случи, да помислят, да премахнат грешките и догодина пак. Може би и с повече блус. Със сигурност с повече блус.
И с много любов и енергия изобщо към музиката.
Такава, на каквато ни учеше Пламен Ставрев.
