Монах от манастира „Св. Козма и Дамян“ разказал на Хайтов историята за „Козия рог"
Автор: Камен Христов
Монах от манастира „Св. безсребърници Козма и Дамян“ над Куклен е разказал на покойния Николай Хайтов истинската история на хайдутката Мария и баща й Караиван. Авторът на „Диви разкази“ бил още дете, когато научил трагичната съдба на семейството от монах Аврики, изгонен от светата обител.
В онези времена духовникът преживявал с каквото намери около манастира, разположен само на няколко километра от родното село на писателя – Яврово. И след години Хайтов описал историята в няколко странички. Методи Андонов настоял да направи филм по нея и Хайтов я доразвил в сценарий. Жената на Караиван била прочута с красотата си.
Легендите за хубостта й стигнали до турците и те решили да посегнат на честта й. След гаврата, Караиваница полудяла. А мъжът й я качил на магарето и я довел да се лекува на аязмото в Кукленския манастир. Всичко е разказано в началото на „Диви разкази“, написани през 1967 г.
Лековитата вода на това място е известна още от времето на траките.
Вярва се, че тя помага на душевно болни хора. В манастира се пази мраморна плоча с ктиторски надпис, който най-общо гласи: „Целебен извор на "Св. Безсребърници". Животворната вода на св. Козма и св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира "Св. Безсребърници" в 1795 г. 1 септември“.
Местните се кълнат, че са виждали как неми деца, потопени във водата, излизат и веднага проговарят. Това впрочем е единственото аязмо на открито в района. От векове вътре в църквата има стоманени вериги. За тях се връзват обсебените от бесове, за да им се прочете молитва за изцеление, разказват кукленци. Ако не са вързани, душевно болните бягали от черквата. Според местните обаче, този, който има психични проблеми, ако остане да пренощува в светата обител, окован в прангите, на сутринта ще се почувства по-добре и ще оздравее.
Лечебна сила имат и мощите на светиите Козма и Дамян, частица от които се съхранява тук от 1651 г. Майки водят децата си пред чудотворната икона на двамата безсребърници, вярвайки че тя ще ги закриля и пази. Лечебните сили на манастира са известни отдавна, затова някои го наричат „Свети Врач". Братята Козма и Дамян, чието име носи обителта, били родени в Рим през 3 век и възпитани като християни още от детинство. Изучавали медицина и церели различни болести, защото сам Бог им помагал.
Изцелението било не само за телата, но и за душите на пациентите. Врачовете казвали: „Ние само възлагаме ръце на тебе, но сами не можем да направим нищо, ако не помогне Христос. Ако обещаеш да повярваш в него, ще оздравееш!"
Така болните езичници оздравявали и в същото време влизали в лоното на Христовата църква. Св. Козма и Дамян лекували без пари, действайки според заповедта на Христос:
„Даром получихте, даром давайте!" Манастирът, според едни, е построен през ХІХ век на мястото на езическо оброчище. За него се споменава два века по-късно в документ за имотите на Бачковския манастир.
Други историци смятат, че „Св. Врач" е вдигнат от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани, основатели на Бачковската обител. Сградата на манастира е разрушавана на два пъти, като през 1657 г. той единствен оцелява по време на помохамеданчването на родопските (чепинските) българи. Тогава 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака – днешният Асеновград, са сринати до основи. Легендата разказва, че обителта е била спасена от турчин, който впоследствие е погребан в двора му. Според едни, обикновен турски овчар предупредил калугерите, че башибозушки пълчища идват да го опустошат.
Според други, това сторил лично турският валия на Пловдив. Синът му страдал от нелечима болест и управникът с последна надежда се обърнал към лечебния манастир. Чудото се случило и валията наредил един ден там да го погребат. Това била причината след това обителта да не е поругавана или опожарявана от мюсюлмани. „Има ли турски гроб някъде, мястото става свещено", обясняват кукленски мюсюлмани. Всъщност, в манастира умира и е погребана дъщерята на Караиван – хайдутката Мария. Той също доживява тук последните дни от живота си, за да пречисти съвестта си пред Бога.
Преди душата му да отлети, той се изповядал в манастирската църква и разказал на свещеника историята за козия рог и своята дъщеря. Нейният живот също завършва трагично – обградена от турските преследвачи, тя избрала да се хвърли от една скала, за да спаси честта си.
Историята на Караиван била добре скътана от духовника, пред който буйният родопчанин се изповядал. По-късно същият служител на Бога въвел в монашеството Аврики. Един ден не се сдържал и му разказал всичко. Нарушил тайната на изповедта, но пък трагедията на Караиван била разказана след години в „Козият рог“ и заснета на филмова лента, съхранявайки се по този начин още по-добре за поколения напред.
