Новото метро протече и ще тече така през цялото време, докато директорът му смята, че това е нормално
22 Септември 2012, Събота
Дъжд се сипе като из ведро и в новото метро, ама това било нормално
Автор: Ани Александрова
- Тате, тате, защо от тавана на метростанцията капе?
- Защото, сине, когато в България текат европари, винаги капе за когото трябва.
- Но, тате, на нас направо ни тече върху главите…
- То е защото всичко ще е за наша сметка, сине.
Разговор, подслушан в метрото на 17 септември
И метрото протече още при първия дъжд – при това навръх празника на София. Гордостта на Борисов и Барозу се оказа по своему уникална, защото водата капеше на 12 метра дълбочина – директно от тавана на метростанция „Джеймс Баучер”.
Ситуацията бе повече от конфузна, но директорът на столичния метрополитен Стоян Братоев внесе в „картинката” неподозирани комични елементи и тонове наглост. Новоизлюпеният почетен гражданин на София коментира, че течовете са нещо нормално и няма некачествено строителство. Така било навсякъде по света.
Тази теза е доста спорна, още повече, че звучи от устата на инженер. Но според българските представи за нормалност сигурно наистина не е нещо изключително да тече дъжд в метрото. На 17 септември отводнителните канали на метростанцията до НДК не успяха да се справят с продължилия през целия ден валеж.
Показаха го дори по телевизията. А пътниците дори си пускаха хартиено корабче във водата. Сериозно е „капело” и в метростанциите „Софийски университет“ и „Младост“. През зимата сериозен теч имаше и на станция „Сердика“. Заради всичко това кметицата на София Йорданка Фандъкова бе по-обтекаема в оценката си за протеклото метро.
Това е огромен обект. Нека да кажем, че строителите и изпълнителите си носят своята отговорност. Там, където има проблем, трябва да го поправят, посочи Фандъкова.
Проблем наистина има и той далеч не се изчерпва с инцидентните (засега) течове в софийското метро. Големият проблем е свързан с качеството на строителството на големи инфраструктурни обекти, финансирани най-често със средства по оперативните програми на Европейския съюз.
През август заради лошо строителство бе отложено откриването на лот 4 на автомагистрала „Тракия” – гордостта на министър-председателя Бойко Борисов. Тогава, след поредната инспекция на трасето, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова призна, че се налага преасфалтирането на трикилометров участък. Нека припомним, че преди това се наложи да бъде подменена настилката и на участъци от лот 2 на същата магистрала.
През май – ден след голямото земетресение край Перник – дъждът най-безсрамно се подигра с друга една гордост на първия правителствен и партиен ръководител – Южната дъга на столичното Околовръстно шосе. Десетки автомобили се оказаха във воден капан и трябваше да чакат с часове, за да бъдат изтеглени от екипи на „Гражданска защита”. Подобна ситуация имаше и през декември 2010 г. – месеци след откриването на друг супермодерен и мегаскъп участък от Околовръстното. И в двата случая строителите от „Главболгарстрой” бяха оневинени.
„Щом си хвърляме строителните отпадъци безразборно, нямаме право да се оплакваме, че пътят ни е наводнен, но и нямаме право да отричаме добре свършената работа”, коментира през декември 2010 г. тогавашният министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев и похвали работата на „Главболгарстрой”.
През февруари т. г. падна козирката на летище Пловдив откъм терминал „Пристигащи". Новият пътнически терминал на аеропорта край тепетата бе открит на 1 юли 2009 г., вместо през септември, за да може лентичката да бъде срязана от тогавашния премиер Сергей Станишев, вместо от наследника му на поста.
Оттогава проблемите и дефектите се проявяват един след друг. През 2011 г. ръководството на пловдивското летище се закани, че ще съди строителя заради некачествената работа.
През януари 2011 г. пропадането на прясно реконструиран път във Варна така вбеси премиера Борисов, че той разпореди пълна проверка на дейностите по ремонта на участъка и на избора на изпълнителя „Хидрострой" и страховито заплаши по време на заседание на Министерския съвет, че ако бъдат открити нарушения, ще поиска обратно от варненската община парите, отпуснати за ремонта. Впоследствие се оказа, че улицата се е „продънила" заради ремонт на ВиК.
По-голямата част – 80 процента – от парите за новите участъци от магистрала „Тракия” идват по линия на оперативна програма „Транспорт“. Останалите средства са съфинансиране от бюджета. Европейски пари се наливат и при модернизация на столичното Околовръстно шосе, както и при повечето от големите инфраструктурни проекти.
Дотук – добре. Лошото е, че при търговете за избор на изпълнители най-много „тежи” предложената цена – т.е. печели най-евтината оферта. Логиката е „минимум разходи – максимална печалба”. За да се вместят в обявената цена, строителните фирми масово използват най-евтините възможни (а понякога и невъзможни за целта) материали. Вероятно мнозина си спомнят скандала със строителството на лот 2 от магистрала „Тракия”, когато депутати от левицата обвиниха строителя, че използва пепел вместо сгур за носещия слой. В този случай до преправяне на пътя не се стигна, но пътуващите по този участък от магистралата твърдят, че тя вече „люлее” колите.
Доказването на подобни дефекти по принцип е сложна и трудоемка работа с неизвестен край. В този смисъл държавата трудно и рядко прибягва до искове за отстраняване на дефекти или ги отстранява за сметка на бюджета, което ще рече, че парите излизат от джобовете на данъкоплатците.
Типичен пример за „много приказки – малко работа“ е преасфалтирането на участък от столичния булевард „Цариградско шосе” по времето, когато кмет беше Бойко Борисов. Тогава настилката стана на вълнички и той многократно се закани, че няма да плати на строителите, докато не отстранят дефектите. По-късно вълничките бяха обявени за символични, а изпълнителят на ремонта си взе парите по живо, по здраво.
Това не само е правилният, но и единствено прилаганият принцип от експертите на Европейския съюз, когато се приемат обекти, финансирани по оперативните програми. В този смисъл превеждането на обещаните европейски средства за новите участъци от автомагистралите „Тракия” и „Марица” може да се окаже „Сън в лятна нощ”, ако проверките за изпълнението не удовлетворят проверяващите. Излишно е да се уточнява, че тогава цялата сметка за построеното от Бойко Борисов ще бъде платена с нашите пари… от които идват и пенсиите на нашите родители, и техните – на Борисов и компания – заплати.
Така или иначе – всичко тече. В буквалния смисъл на думата наистина е така: от северния вход на сградата на Народното събрание до новите метростанции. В преносния смисъл на думата препратката е чак към древногръцкия философ Хераклит, известен с афоризма „Панта рей”, както и с тезата, че процесите и явленията трябва да се изучават в своята взаимосвързаност. В нашия случай е повече от ясно, че ако в големите инфраструктурни проекти не се възприемат безкомпромисни критерии за качество и не се престане да се робува на илюзията, че най-ниската цена е и най-изгодна, то ще научим на собствен гръб, че Брюксел не плаща за гола вода.
И още едно важно уточнение – европарите не са нищо повече от парите на европейските (вкл. и българските) данъкоплатци и употребата им за политическо говорене в първо лице, единствено число не е нищо повече от наглост, безпардонност и патологична жажда за още власт.
Е, Хераклит е казал и още нещо – че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Би могло да се тълкува и така: не можеш да влезеш два пъти в една и съща власт, ако я употребяваш за собствена изгода.
Когато обявяваш ненормалното за нормално логично е да се зададе въпроса за твоята нормалност.Следващият въпрос е доколко е нормално хора чиято нормалност е под съмнение да решават кое е нормално и кое не.Преди време някакъв умник умуваше че е нормално подпорите на някакъв мост по магистрала Хемус да се ронят защото те били строени за 100години.А после какво ще правят бъдещите ненормалници?Или сега да направим първата копка,да прережем лентата,да си направим реклама,пък следващите да му мислят.След нас потоп!Защо не пада моста на Кольо Фичето и други подобни строения,ами все нашите нормални рекламни обекти.И затова ненормалните българи бягат от българската нормалност там където нещата се наричат с истинските им имена.
