Крайградско съобщение БДЖ-Виваком

Автор: Пролетина Николова nikolova@desant.net

Случвало ли ви се е да знаете повече за дадена компания от служителите, работещи в нея? На мен ми се случва постоянно. Особено, когато в ежедневието си трябва да ползвам услугите на БДЖ или “Виваком”. В началото ми беше забавно, но с времето започвам силно да се дразня. България е малка страна. Колкото и велики да са компаниите, опериращи в нея, и те са някак малки. Срамота е там едната ръка да не знае какво прави другата. Но факт – не знае!

Да започнем с железницата.
В момента те се намират в такъв хаос, че ако човек попадне в мъгла, сигурно по-лесно ще намери ориентир. Откакто дойде демокрацията, БДЖ винаги е имала огромни проблеми, но, вярвайте ми, такова чудо, както сега, не помня.
И за да не обобщавам, ето ви конкретен пример. Наложи ми се да пътувам до Димитровград. От опит знам, че най-точна справка за влаковете може да се получи от интернет-страницата на компанията.

Въобще не съм се надявала, че до това градче има директна композиция. След като куцо и сакато се изреди да оглавява БДЖ и промени разписанието, както му хрумне, в момента от Бургас директни влакове комай има само до София. Затова бях щастлива, че в моя случай интернет порталът ми предлага възможност само с едно прекачване – в Казанлък.
Вярно, стори ми се малко странно, но не и невъзможно. Странното е, защото Казанлък се намира на пътя на балканската жп линия. От този град няма релси, отклоняващи се на юг, нито дори пряк път до Димитровград.

Ако действително оттам трябваше да тръгне директна композиция до градчето на Пеньо Пенев, то тя би трябвало да прави много сложен маньовър, за да стигне крайната цел. Е, не всеки пътник би си задавал такива въпроси.
Никой не е длъжен да знае как точно релси кръстосват България. Но нали ви казвам – малка страна сме, ако човек внимава, ще знае всичко.

Та така, обзета от леки съмнения, взех, че си записах и номера на влака: КПВ 40251. Това със съкращенията е друг мой любим сюжет от БДЖ. В случая КПВ значи “крайградски пътнически влак”.
Някой, несведущ в логиката, по която именуват това или онова в железниците, ще има да се чуди как така пътническите влакове са крайградски, а не крайселски, понеже спират “на всяка керемидка”, а и защо “край”, след като директно си влизат в гарите на селищата... Пък и тогава останалите категории влакове трябва да имат градация: крайдържавен бърз влак и крайконтинентален експрес.

Впрочем, в тази компания има още куп чудни абракадабри сред думите като например “междуградско съобщение”. Звучи, все едно примерно Варна и Русе си пращат есемеси. На езика на БДЖ това обаче означава “композиция, която пътува от единия до другия град”. Но да оставим логиката за големите жп босове. Ние сме дребни граждани за подобни мъдри неща като правилния български език, който ползват в железницата.

На съответното гише в Бургас служителката ми заяви, че такъв КПВ от Казанлък няма и ми отказа билет. Дори ми се скара: Вие чувате ли се какво говорите – как от Казанлък ще тръгва влак до Димитровград! Виждали ли сте релсовата карта на България?
И ми набута в очите една графика, на която беше изрисувано това, което аз и без друго си знам – че директни релси оттам на юг няма. Карахме се десетина минути, накрая се предадох. Жената отсреща се успокои и се съгласи да ми издаде билет само до Казанлък, а оттам аз да се спасявам. На изпроводяк все пак й обещах, че, ако влакът съществува, ще й донеса билета да го види.

В Казанлък влакът до Димитровград си ме чакаше композиран. Купих си оттам друг билет и си се качих едно хубаво. Той се движи по наистина малко странна схема – вагоните се връщат назад към гара Тулово, там локомотивът се откача, прави маневра, закача се от другата страна на композицията, която после потегля в обратна посока и завива към Стара Загора.
Там пък имаше още една изненада – кондукторът ни подкани да слизаме и да отидем до ей онова шосе отсреща, където бил паркиран автобус до Димитровград.

“В момента БДЖ си обновява релсите и от Стара Загора навсякъде пътуваме с автобуси”, обяви тържествено човекът. Така де – важното е, че стигнах до крайната цел. Проблемът е, че не успях да се възползвам от най-рекламираната услуга на БДЖ – да си купя билет до Димитровград за отиване и връщане, с което бих спестила 25% от цената.
Обратно в Бургас занесох билетчето на опърничавата продавачка, която взе да чупи пръсти, нещо да боботи: Ма то вярно, че имало такъв влак…

Ходихме при ръководителя на движение на гарата, мънкаха ми и там. Намериха го, естествено, влака – имали го в писменото разписание, ама забравили да го качат в компютърната система.
Оказа се, че в БДЖ няма обща мрежа между гарите – всяка си качва сама в собствените компютри промените в разписанията. Случаят с Димитровград не е единствен. Например в София въобще нямат ни най-малка представа какви композиции пътуват, да речем, между Суворово и Шумен.
Стигаме сега до най-важния въпрос – кой е виновен за този хаос? Обикновено се казва, че виновна е държавата, която стопанисва тази компания, ама не. В нашия случай виновникът си има име. Казва се Йордан Недев.

Много бързо забравихме това име, а не е редно. За разлика от всичките си предшественици, той пристигна миналата година в БДЖ с гръм и трясък. И с характерното Байганьовско тупане в гърдите: „Булгар, Булгар”, каза, че е единственият, който ще реформира железниците и ще ги приведе в порядък. И се почна едно реформиране за чудо и приказ. Човекът спря де що имаше влакове.
Така, рече той, ще се икономисат едни хубави пари и компанията ще стане европейска. След неговите ръководни мерки за пътуващите обаче е по-добре направо да тръгнат пеш, отколкото да разчитат, че БДЖ ще ги откара до мястото, където имат работа.

Мина се една година и след като натвори хаос, Недев се изниза от БДЖ тихомълком като пр..ня от гащи, с извинение. Толкова тихо се изнесе, че мнозина дори не забелязаха. Нито един прокурор не го подведе под отговорност, никой не му потърси сметка.
Към днешна дата хората дори вече не знаят името му. Така е то – може да откраднеш 50 лева и ще те съдят до дупка. Може, като Недев, да обърнеш с краката нагоре цяла държавна компания и единственото ти наказание да е, че ще те свързват с една характерна лоша миризма.

Недев не е сам. Нито пък държавните компании са единствените, където се е настанил хаос и безподобие. Бернар Москени е друг един симпатяга, в чиято фирма никой не е наясно с нищо. Фирмата е “Виваком”, а Москени, макар и да не е българин, много прилича и той на Недев. Тази година “Виваком” празнува 3 години с нас.
Да, да – така са си го обявили: Три години, заедно с вас. Аз имам други спомени, а баба ми още по-други – че компанията е с нас още от Царска България, щото реално съществува оттогава. Но Москени не мисли така.

Според неговата логика, летата почват да се броят от тургането на ново име. Което ще рече, че ако утре я преименуват примерно на “Ало, Гицке”, след още 36 месеца пак ще празнуват 3 г. с нас.
Но нали се разбрахме вече – ние сме дребни граждани, няма какво да им се месим на мъдрите решения на тези големи директори. По-интересното е, че във връзка с този огромен по летоброенето си рожден ден, “Виваком” обяви промоция – изпращаш едни кодове като есемеси, трупаш точки и, ако събереш 20 т., ти опрощават една месечна сметка, пък и участваш в томбола за скъпарски телефони.

Кодовете, пишеше в указанието, ги има в интернет, в месечните брошури и по магазините, а за да ти опростят сметката, трябва да изпратиш и от трите места. А в магазините кодове няма. По-точно нямаше до онзи ден. Само че промоцията стартира на 1 септември. Два дни по-късно попитах в един-два магазина на “Виваком” в София и там, представете си, научиха от мен, че компанията, в която работят, провеждала подобна промоция.

Даже служителките ме попитаха недоумяващо: Ама вие сигурна ли сте, че има подобно нещо – да опрощават месечна сметка срещу 20 кода!? Какво правят по цял ден в тази компания “Виваком”?
Празнуват ли, купонясват ли… Ама да не са съобщили на служителите си какви мъдри идеи е родило ръководството и да оставят тази задача на клиенти като мен ми се вижда много едно такова жепейско.

Сигурно Москени и Недев са роднини. Може да не знаят, ама сто на сто имат обща жилка. След като компаниите им са като две капки боза.




В категории: Репортажи , Горещи новини