Невша е селце от Варненска област. Но е по-близо до Шумен. Известно е за планинарите, но не чак толкова, че към него да се стичат масово туристи. Популярно е със скалния си манастир. Той пък се намира на хребет над селището, но би било неправилно да говорим за него в единствено число.
Целият район между Шумен и Провадия е наниз от магически скали, обитавани в миналото. Специално над Невша върху един огромен равен хълм, наподобяващ плато, са разположени повече от 40 килии. Те са групирани на разстояния помежду си. Голямото и Малкото елеме, Голямото и Малкото було са част от имената, които носят тези местности.
Учените са открили останки от скална църква, училище, гробница, яма на пода, рисунки, според някои източници дори е забелязан надпис от 1666 г.
Не е препоръчително да бъдат търсени, тъй като местността е колкото достъпна, толкова и не е. До част от килиите може да се стигне дори с автомобил, но за други се изискват специални умения по катерене и екипировка.
От всеки камък обаче, а и от всяка поляна, се открива неповторима гледка към околностите. Вляво са се ширнали последните полета на Дунавската равнина, вдясно и напред са Провадийското и Рояшкото плато. През тях път си проправя Провадийска река и придава разнообразие на пейзажа.
Туристът, кацнал като птица върху скалите, вижда сложен насечен релеф, оцветен в бяло заради варовика, или зелено поради гората, брои къщите на Невша, видими като на длан. Или пък се чуди коя е тази магическа ръка, играла на “купички” по тези места. “Купичките” са стръмните, но плоски на повърхността възвишения, образувани сякаш от пясък и кофичка – тъй както се забавляват децата на плажа.
Съвсем наблизо е пътят София – Варна, т.нар. магистрала „Хемус”. Той също се вижда от скалите. Грохотът на автомобилите замърсява слуха, но пък прави видима разликата между мъдрата изящност на природата и безчовечното безсмислие, сътворено от човека.
Тук, върху скалите, е тихо, красиво и вечно, чува се чучулига. Там, край пътя, бръмчат мотори, свистят спирачки, всичко бърза, неосъзнало собствената си тленност.
Това е магията на Невша! Тя говори с тихо спокойствие и трудно може да се пресъздаде с думи, най-добре е с фотоапарат.
А сега няколко практически съвета.
В сайтовете пише, че скалният манастир е в района на гара Невша. Малката железопътна спирка, на която за кратко покой си дават пътнически влакове, е на 3-4 километра от селото.
Туристът, който за първи път отива по тези места, може да се заблуди, че скалите са до гарата, т.е. не е нужно да посещава селото. Това е погрешно, манастирът наистина е над гарата, но отвесно и непристъпно. Пътят задължително минава през Невша.
Така пътешественикът има две възможности – хваща влак, слиза на гаричката и върви пеш около 8 километра до скалите. С пътя обратно разстоянието се удвоява и става почтително, но освен свалени килограми, полза има и душата – шосето в началото предлага невероятни гледки, вие се през борова гора, после под корона от орехи.
Втората възможност е туристът да не ползва влак, а директно с автомобил през магистрала „Хемус” да влезе в Невша, след което да поеме по асфалт, който отвежда директно върху манастира.
Попитайте местните, те ще ви упътят, да се объркате е невъзможно. Но пък е важно да ги питате не къде е манастирът, а „Дюза”. На много места в България местните хора не знаят до какви природни и исторически забележителности живеят.
Така е и в Невша. Невшенският дюз е местност, която обхваща гората върху платото със скалите. В нея живеят редки животински видове, поради което сега районът е със защитен статут, а в миналото царски и комунистически величия са идвали на лов.
Местните си знаят местността като „Дюза” и няма да ви обърнат внимание, ако просто се вълнувате от скалния манастир.
По пътя може да забележите и делтапланери, тъй като една поляна върху скалите е любимо място за хората, които се занимават с този вид хоби. А някъде из небето може да се види е египетски лешояд.
Названието Невша идва от легенда за момата Нягуша. Тя е била преследвана от турците. За да защити своята чест, била принудена да се хвърли от скалите. Тази история се случила в деня на сватбата й, булото на момата се увило около скалите.
Природата не позволила тя да умре. Постепенно селото придобило името Невша, а местността, където се е случило това, била наречена Голямото було.
Тази легенда е интересна не просто защото ни отвежда увлекателно във времена, в които не сме били. Тя е отговор на всички модни напоследък глупости, че по времето на Османската империя българите са живеели като в рай. Всяка долчинка, вада, горичка в България носи спомен за кървища или геройство срещу поробителя. Така е и в Невша.
