И каква стана тя? Вместо да напляскаме руснаците, както се канеше нашият велик икономически стратег Симеон Дянков, един уличен гамен изскочи изневиделица и без да му мигне окото на бърза ръка шамароса правителството. Стана толкова бързо и неочаквано, че Бабаита от Банкя не можа да отвърне на удара и мъчително запецна, когато трябваше да обяснява защо властта се е уплашила от Мишо Шамара.
Медиите доста злорадо се отнесоха към поредния скандал и тайничко се изкефиха на възможността да наблюдават падението на СЕМ – държавен цензур и идеологически враг на свободното слово у нас.
„Ти си нелеп, ти си пингвин“, заяви Мишо Шамара по време на историческия си дуел с шефа на СЕМ Георги Лозанов. Гого Папионката само се блещеше срещу напористия рапър, накрая не издържа и скоропостижно се чупи от студиото на правителствената ТВ7.
Тържествуващият Шамар обяви на висок глас, че псевдоинтелектуалните бръщолевения на синия екран не важат за коравите момчета на днешната българска демокрация.
„Не ми пречете да бъда прост“, изрепчи се той и с тази култова фраза показа колко дълбоко е проникнала в народното съзнание националната доктрина на премиера Борисов, формулирана кратко и ясно: „Вие сте прости и аз съм прост“. Т. е. да си подадем ръка и заедно да изградим Царството на простотията. И не къде да е, а върху развалините на Държавата на духа, както бе известна България преди три десетилетия.
Звучната плесница, която получи правителството за цялостната политика, насочена срещу собствения си народ, съвсем не е случайна. Още след изборната си победа преди три години, управляващата днес партия на „герберите“ си въобрази, че ще векува и много бързо попадна в коварния капан, загробил преди това не по-малко амбициозните „сини талибани“ и царските „великденчета“.
Всеизвестно е, че властта корумпира, но вече е пределно ясно, че от нея също така се оглупява, и то фатално и необратимо. Желанието на новия ни Бащица да разчита само на простотията и низките инстинкти на населението накрая го доведе до шамарите на Шамара. Простащината придоби огромни и уродливи размери в национален мащаб и в крайна сметка започна да изяжда своите създатели.
Един обикновен донос на СЕМ до прокуратурата раздвижи неочаквано бързо ръждясалите механизми на съдебната ни система. Обвинението реагира доста бързичко на бъзиците на Шамара и Сарафа с националния флаг, докато с години мълчеше и се свиваше в черупката, когато озверели цигани и турци късаха и горяха българското знаме в смесените райони, а на негово място издигаха шалвари или байраци с анадолския полумесец.
Стигнахме до там, че из българските съдилища свободно се разхождат мъже с фесове или жени, опаковани като пашкули в средновековни ислямски чаршафи. Активисти на незаконната турска партия почти всеки ден зоват за недопустими нарушения на националната Конституция и за превръщане на държавата ни в нова колония на неоосманските мераци.
И всичко това се случва пред наистина слепите очи на българската Темида, докато правителството безучастно наблюдава „от птичи поглед“ това истинско разорение на целокупната ни държавност.
Заобиколен от доносници и некадърници, българският премиер прави днес отчаяни опити да спаси и последните останки от своята близо десетгодишна харизма, която го носеше по вълните на всенародното заслепение, жадуващо за поредния спасител на нацията.
Стана обаче обратното – вместо с твърда ръка, държавата сега се управлява от меки китки, чупещи се безпомощно пред всеки по-строг глас, идващ от новите ни външни „партньори“.
Николайчо Младенов, изпълняващ злополучната роля на външен министър, се превърна в презряна марионетка на Вашингтон, Тел Авив и Анкара, взети на куп и в последно време упорито се укрива от общественото мнение у нас, предчувствайки публичен линч заради серията от национални предателства.
Вътрешният министър Цветанов, това страшилище за дребните кокошкари от подземния свят, е истински пластелин в ръцете на големите босове от ФБР, а напоследък се изявява и като момче за поръчки на премиера Борисов в усърдните му теманета по адрес на Високата порта. В историята на съвременната ни държава български министър на вътрешните работи никога не е заемал унизителната стойка „диван чапраз“ пред бившите турски поробители.
Цецоу с пипонестата глава обаче го стори – за срам на всички родолюбци той припълзя като раболепно псе в краката на новия османски султан Ердоган и благоговейно наблюдаваше пищната дунанма около коронясването му от незабележимата пейка на еничарския миманс, поканен за тържествата.
Изгубил прословутата си арогантност, премиерът Борисов напоследък се опитва да се представи като мъдър обединител на нацията. „Не ме тикайте към Косово с това Вероучение“, скара се той на група православни християни, настояващи Божието слово да влезе в училище.
„Ако дадем път на православието, утре ще ми поискат ислямски университет в София и няма как да им откажа“, лъже като дърт циганин любимият ни ръководител, разчитайки че хората наистина са толкова прости, за да не са чули и прочели за ислямския център, който започва вече да се гради в българската столица.
Старата поговорка „Посмали, Манго!“ много добре приляга на бате Бойко и трябва непрекъснато да му се повтаря, когато развърже торбата с лъжите.
Иначе краят е ясен. Дошъл си от улицата и пак се връщаш там, където те чака твоето истинско призвание. Сред шамарите и тарикатските номера на агресивния плебс.
Накрая ще се разбере кой наистина е по-прост – народът или измамниците, които го тормозят вече 23 години. Възмездието вече чука на вратата – след няколко месеца получаваме шанса да се отървем завинаги от чуждите мекерета и простаците в българската политика.
