(продължава от предния брой) Всички сме чували легендата за Орфей,
Автор: Севдалина Пенева peneva@desant.net
който не искал да приеме смъртта на Евридика и безутешно страдал по нея. Мъката му била толкова голяма, че накрая боговете се смилили и решили да му дадат шанс да си върне любимата жена от подземното царство на Хадес. Но му поставили едно условие. Щом я намери, бързо да тръгне обратно към света на живите, без да се обръща назад. Иначе щял да я загуби завинаги. Орфей положил старание, но малко преди да напусне владенията на Хадес, решил все пак да се увери, че Евридика го следва и погледнал към нея. Видял само сянката й, която бавно потънала в бездната.
Митът за тракийския герой пък е свързан с пещерата „Дяволското гърло”. Древните траки, обитавали Западните Родопи били убедени, че точно тя е входът към отвъдното. Даже имали интересна, но (за съжаление) неприложима днес традиция да хвърлят вождовете си в бездънната дупка. Вярвали, че така ги правят безсмъртни. Понеже забелязали, че каквото попадне вътре, не излиза.
Решаваме лично да се убедим толкова ли е страховито там и още премръзнали от Ягодинската пещера, се отправяме към „Дяволското гърло”. Разстоянието между тях е някакви си десетина километра, които с кола се преодоляват за нула време. Поне така си мислим, докато не навлизаме в Триградското ждрело.
Това, което виждат очите ни, не може да бъде запечатано на никакви фотографски кадри. Въпреки това рязко отбиваме от тесния път (по който и бездруго два автомобила трудно се разминават) и започваме да снимаме до премала величествения каньон, прорязан от река Триградска.
Имаме си гид, местно момче от Девин, което ни разказва за високите 250 метра скали, кара ни да надникнем през мантинелата на пътя, сочи ни някакви дупки в канарите, до които се стигало само с алпинистка екипировка. Една от най-красивите била трудно достъпната Харамийска пещера, но записванията за организирано екстремно изкачване с въжета до нея ставало поне 24 часа по-рано. Жалко, ще пропуснем този път, лицемерно въздъхваме.
И тутакси получаваме „награда“. Искате въжета? Няма проблем. Точно срещу входа на Дяволското гърло има атракцион за любители на силни преживявания. Чудото се оказва въже с макара, алпинистки колан, закачен за въжето и... свободен полет над пропастта. Сещаме се за едни викове на възторг, примесен със страх, долетели до нас по време на фотосеанса в ждрелото. Късно. Ще летим и ние, какво пък толкова.
Малко по-късно, с омекнали колене, но живи и здрави, чакаме за среща с Дявола, който вече никак не изглежда страшен.
„Дяволското гърло” е една от най-удивителните забележителности до Девин (само на 20-тина километра от града). Пещерата е формирана в следствие на пропадането на земни пластове като отворената за посетители част се състои от изкуствено прокопан тунел от около 150 метра и внушителна по размерите си зала с подземен водопад, висок 42 метра.
Наименованието й идва от естествения вход, който удивително наподобява формата на гигантско гърло. Преди няколко години в зейналата паст паднали дървени трупи и цели дървета, които така и не се показали на изхода. Всъщност, нищо, влязло във водните лабиринти на пещерата, досега не е излязло навън. В наши дни са правени опити с червена боя, която се появила на повърхността чак след близо два часа, след като била пусната. Казват, че залата с най-високия подземен водопад на Балканите е толкова голяма, че в нея може да се побере катедралата „Александър Невски”. Наричат я Бучащата зала, защото там водите на подземната река ускоряват силата си и се губят, преминавайки през над 270 метра подземни хоризонтални галерии, пресечени от 13 прага с големина до 8 метра. За да стигнат до дълбоко езеро или т. нар. сифон с дължина около 150 м.
Правен е само един опит той да бъде изследван, но експедицията (през 1970 г.) завършва трагично. Двама варненски водолази се гмуркат, за да проучат сифона, но намират смъртта си.
След залата с водопада водите на реката минават през 60 метрова галерия и излизат на повърхността през друга пещера, наречена пък „Дирника на дявола”. Тук пещерняци организират експедиции с лодки срещу течението на подземната река. Но и за тях е необходима предварително записване.
И тук температурата не се променя през цялата година – 8 градуса, което прави пещерата достъпна за посещения през всички сезони. Отскоро стълбите, изкачващи се край бучащите води на водопада, са обезопасени с бетонeн парапет за безопасността на посетителите. Така хората спокойно могат да поспират по пътя към изхода и до малкото изворче с издълбан миниатюрен олтар, с фигура на Богодорица. Да оставят монета и да отправят молитви и пожелания с надежда за сбъдване.
