Притеснявам се и за това дали децата ми може да го наследят и как да разбера за това в по-ранен етап.
Мария Давидова, Пещера
Захарната болест е била позната още в древността и оттогава носи своето име. В последните години честотата на захарната болест нараства – над 500 000 за страната. Заболяването се среща по-често във високо развитите страни и сред градското население, като се явява най-често към 40-50-годишна възраст. В последно време обаче се отбелязва обезпокоително „подмладяване“ на диабета – среща се в детската и юношеската възраст.
Въпреки непрекъснатите проучвания, истинските причини за захарната болест все още не са напълно изяснени. При около 40-50 процента от болните се открива наследствено предразположение. Точните фактори и механизми на наследственото предаване не са известни. В много случаи наследяването на диабета има интересна динамика – във всяко следващо поколение заболяването се проявява в по-млада възраст. Има и редица рискови фактори, които подпомагат възникването на диабет при съответно наследствено обременяване – нервно-психични напрежения и претоварвания, затлъстяване, някои инфекции и наранявания.
Основен болестотворен фактор на захарната болест е недоимъкът на инсулин – хормон на специални клетки на Лангерхансовите острови в задстомашната жлеза.
Захарната болест в млада възраст (под 30 г.) започва обикновено с т. нар. големи белези – жажда, неутолим глад, сухота в устата, често уриниране на големи количества урина – до 2-3 литра на денонощие. Болните бързо отслабват, губят сили, имат склонност към гнойни заболявания на кожата и общи инфекции. При липса на подходящо лечение заболяването има непрекъснат ход към влошаване и дава много и тежки усложнения.
В повечето случаи, макар и да е наследствено заболяване, в зряла възраст то се проявява при стресови ситуации – загуба на близък, сериозни тежки преживявания, може да се придобие в резултат на увреждане на задстомашната жлеза или повишена функция на хипофизата, надбъбречната или щитовидната жлеза.
Рецепта 1 (Цанко Дочев, с. Катунец, Ловешко): Прави се смес от три сухи шушулки от боб, 100 г царевична коса, 100 г стръкове цариче и 75 г медицинска дъвка. 50 г от тази смес се заливат със 700 мл вряща вода. След това се вари 15 мин. Като изстине се прецежда и се пие по 100 г дневно. След шестото пиене се прави изследване. По принцип след 6 месеца от диабета няма да има и следа, при условие че 5 години болният не трябва да яде птиче и заешко месо. Може да консумира свински черен дроб без ограничения.
Рецепта 2 (Радка Стоянова, Плевен; при ранен стадий): Изцеждат се 2 лимона в чаша от 250 мл и се допълва с цвик. Пие се всяка сутрин по 2 супени лъжици на гладно. Лечението продължава 40 дни.
Рецепта 3 (Мария Хасанова, Варна): В бебешко бурканче с вода се слагат 50 зърна от нахут. Престояват така 24 часа. Ядат се сутрин преди закуска по 17 броя и вечер – 16 броя. При всяко вземане се пие и водата, в която е престоял нахутът. Процедурата се прави 2 пъти в месеца – на първо и на петнадесето число.
Рецепта 4: 50 г листа от коприва се заливат с 500 мл вода в емайлиран съд. Престояват 2 часа. Пие се 3 пъти на ден преди хранене по 1 чаена лъжица. За предпочитане е да се запарват пресни листа.
Рецепта 5 (Иванка Павлова, Шумен): Взимат се и се смесват по 150 г жаблек, боб, черна боровинка, царевична коса и по 50 г мента и глухарче. В 600 мл вода се изсипват 3 супени лъжици от сместа. Вари се 3 мин. и се оставя да престои 60 мин. Отварата се приема 6 пъти дневно по 80 мл 15 мин. преди и 30 мин. след ядене.
Още рецепти за диабет ще публикуваме в някой от следващите броеве
Прилагането на рецептите не изключва
консултация с медицински специалисти
