Нисшите духом мъничета така правят. За тях има една много точна дума. „Жалки”
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Преди няколко дни един мъж на 43 години постигна своята мечта. Той скочи от 39 километра с парашут, като преди това за няколко секунди беше в ада на редкия въздух на стратосферата. Всички медии у нас изобразиха, казаха и писаха за Феликс Баумгартнер и безумно смелия му подвиг в мирно време.
Със затаен дъх и разтуптяно сърце (както милиони други земни жители) гледах целия му опит – от изкачването с хелиевия балон, до приземяването в пустинята на Ню Мексико.
Отлично зная какво видях, но от чисто професионален интерес реших да проследя и отразяването на рекорда на австриеца в българските медии (и социалната интернет мрежа „Фейсбук”). А не трябваше.
Съгласен съм, че човекът направи бурна реклама на една енергийна напитка, нямаше как да бъде другояче, след като собственикът на напитката му беше дал 50 милиона евро за целия експеримент.
Да, чел съм доста по темата, че всъщност излизането на Армстронг на Луната е било режисирано в холивудско студио и астронавтът изобщо не е излитал от земята.
Да, наясно съм на какви манипулации са способни съвременните медии и как ако искат умело могат да наподобят дори кораб със зелени марсианци, кацнал на нашата планета. Но нашенската тъпота, безпросветна наглост и безочливо плюене по Феликс Баумгартнер ми дойде в повече.
„Какво толкова!” - възкликна почти веднага след историческия скок една (с извинение) колежка – „Това са най-безумно похарчените пари, по-добре да ги бяха дали на бедните африканци”. „Хахаха, няколко милиарда балъци гледаха рекламата на „....... „ близо три часа! Какъв по-добър трик от това!” – заприглася й почти веднага тарикат, явно имащ претенции, че е рекламен гуру.
И как на никой от двамата не мина през ум, че това са лични пари на шефа на въпросната енергийна напитка и той сам е решил да ги даде на Феликс Баумгартнер и неговия екип. По това се различават богатите хора по света от тези у нас.
Затова Дитрих Матешиц финансира лудия скок от стратосферата. Затова Бил Гейтс похарчи 30 милиона долара да купи ръкописи на Леонардо да Винчи и да ги предаде в музея. А у нас много богатите си купуват „Майбах” и „Бентли”, които им отиват на аграрните физиономии колкото на свинче звънче.
И богатите дами си купуват марков анцуг с три ленти, а не нова книга.
Предлагам ви, когато се блъскаме в гърдите, че сме горди, широкоскроени и ларж, да прочетем заедно коментари на зрители, читатели и слушатели. Не само под новината за скока на Баумгартнер, а по повод каквото и да е постижение, без значение на сънародник или чужденец.
Поне 60 процента от реакциите варират от ехидно-снизходителни до възможно най-кални ругателства. „Изсилил се е” е най-безобидното мнение на злобаря, който смята за връх на житейските си усилия производството на няколко тона човешки отпадъци.
А е било време, когато ние, българите, сме се вдъхновявали от постиженията на европейските страни. И тези отвъд Океана. Именно такива хора, учили из Русия и Европа, са вдигнали на крака смазаната от вековно робство страна.
Тогава, когато хората все още са били любознателни, умни и трудолюбиви. Тогава, когато да се сравняваш със западноевропейците е било въпрос на чест.
Тогава българите не са били самодоволни и тесногръди, вторачени в шепа простаци, които пърдят и се оригват в риалити шоута по телевизията.
Колкото и да плюем неотдавна отминалия социализъм, няма как да не признаем, че този дух е бил запазен и през него. И тогава българите не приличаха на тези от днес, за които стана дума три реда нагоре.
Тогава, през 1951 година полковник Стефан Калъпчиев е скочил с парашут от 3 500 метра, а е отворил парашута едва на 500 от земята.
Тогава, през 1966 година Чавдар Джуров, големият син на дългогодишния министър на отбраната генерал Добри Джуров, поставя индивидуален световен рекорд по скок с парашут от височина 15 418 метра. А уникалното е, че той е скочил не от балон, както Баумгартнер, а от движещ се с висока скорост двуместен изтребител МиГ-15.
По време на скока температурата на въздуха била - 65 градуса, а костюмът на младия десантчик - стандартен височинен за пилоти от онова време.
Със сигурност и тогава е имало нашенци, които са го обявили за напълно луд, забравяйки (ако изобщо са чували) мъдрата народна приказка „Лудите, лудите, те да са живи!”
Едва ли са били по-голямата маса, както днес, обаче. Едва ли са били толкова смехотворни, колкото остроумника, написал в интернет „Бойко тва го скача и без парашут, хохохо” Смятате, че това е сарказъм ли? Де да беше.
Ден след фантастичния скок на Феликс Баумгартнер български вестник излезе със „сензационен” материал как всъщност идеята за скока била на нашенец, който я споделил с него и австриецът го прецакал, намирайки си богат спонсор.
Не смея да твърдя дали това е истина или не, но историята срамно ми заприлича на десетки подобни, които почти всеки ден се тиражират в съседите ни от независима република Македония.
Нали знаете, те само чакат някой по света да направи какъвто и да било рекорд, за да го обявят за свой сънародник.
Нисшите духом мъничета така правят. За тях има една много точна дума.
„Жалки”.
На снимката не е Чавдар Джуров, а подполковник о.р. Ивайло Николов - тогава ст. лейтенант/ За съжаление подмяната е заляла пресата и моного руски и други международни професионални иавиационни сайтове, дори в сайта ВНВВУ младоците, които не познават Чавдар са изтипосали снимката на Ивайло.
Жалко, много жалко!!!!!
