Унищожават резервата „Дуранкулашко езеро“

Автор: Александър Ермак

И това доживяхме – на фона на безхаберието на родното правителство и в частност на Министерството на околната среда и водите по отношение опазването на „защитените зони”, у нас, природолюбители от други страни да бият тревога за нашите резервати. Точно това се случи неотдавна, когато на своята страница в популярния LiveJournal руският блогер Александър Ермак разказва за това, как в България загиват редки птици и животни край Дуранкулашкото езеро. Публикуваме дословния превод на неговата публикация, която бе изпратена и до други медии у нас, без някой да й обърне внимание.


Не са много страните, които могат да се похвалят с такова богатство, каквото е местността Дуранкулашко езеро. Тя се намира в североизточната част на България и заема площ от 4 037 дка. Дуранкулашкото езеро е една от най-значителните и добре съхранили се прибрежни зони в България и представляла езеро-лиман. То е разположено на съществуващия от хилядолетия миграционен път на птиците Via Pontica и осигурява благоприятни условия за хранене, почивка и съхранение на повече от 260 вида уникални редки и застрашени от изчезване видове растения и животни.

В Дуранкулашкото езеро зимуват такива водоплаващи птици като голямата белочела гъска, червеногушата гъска и зеленоглавата патица. Местността е от изключително значение за поддържането числеността на такива видове птици като малкия корморан, розовия пеликан, тръстиковия блатар, индийското шаварче и др.
Дуранкулашкото езеро днес е единственото доказано находище на дивия шаран в България.
Пясъчните дюни, намиращи се между него и морето, са място на обитание и размножаване за многобройната популация на сирийската чесновница.

Поради изключителното значение за съхраняването на ценната флора и фауна с решение на българското Министерство на околната среда и водите от 21 февруари 1980 г. местността е обявена за защитена зона.

Дуранкулашкото езеро също така е обект по Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение, подписана от 158 страни, сред които и България. Това означава, че държавата е поела задължението да опазва, управлява, и изследва тази територия, да я използва рационално, да я поддържа и да осигурява защитата и на територията, и на характерната за нея флора и фауна. Под „рационално използване” се подразбира използването на територията в интересите на цялото човечество, така че да се осигурява съхраняването на всички природни особености и качества на дадената екосистема.

С таози си статут територията около Дуранкулашкото езеро може да бъде свободно посещавана и е открита за орнитологически туризъм. Пясъчната ивица между езерото и морето е обявена за туристическа пътека. Но това означава, че посетителите са длъжни все пак да спазват установените за такива зони правила.
Но макар да е обявено за резерват и за „защитена зона”, всъщност никой не защитава този безценен природен обект – нито местните власти, нито Министерството на околната среда и водите, нито пък държавата, гръмко поела международни задължения по охрана на тази територия и тихичко отворила „зелена улица” за заличаването й.

Уникалният, „защитен” от държавата и от международната Рамсарска конвенция резерват скоро може да се окаже унищожен. От едната страна към него настъпват селскостопанските земи. Работещата в полето техника с шума си плаши гнездящите там и готвещи се за дълъг полет птици.
От другата страна територията му завземат новите европейски примати — това са вид човекообразни маймуни, появили се на територията на Източна и Централна Европа в края на ХХ век. Тези същества, наподобяващи хора, имат ограничени способности за усвояване на социално приемливо поведение. Това обстоятелство предопределя оскъдността на речевия им запас и тяхното неумение да спазват правила и закони, поради което поведението им се определя от примитивни инстинкти и страст към подражаване на стоящите на по-високо стъпало от еволюционната стълбица хомо сапиенси.

Не разполагайки със средства за истинско сафари в някоя пясъчна пустиня или за впечатляваща поява на някой истински курорт, новите европейски примати си купуват големи автомобили (както и повечето неща в живота им - «секънд хенд», но пък с особени номера, защото им е трудно да запомнят много цифри) и хукват да мачкат по-беззащитните от тях видове в «защитени» територи, удовлетворявайки своите примитивни инстинкти и склонност към ексхибиционизъм.

Особено активни новите европейски примати стават през лятото. Безпрепятствено нагазвайки в територията на резервата, те се забавляват като плашат животни, птици и природолюбители, които едва успяват да се измъкнат изпод гумите на колите им. Така тези същества унищожават не само тишината и спокойствието на резервата, но и уникални растителни видове, като реално разрушават тънката едва няколко метра пясъчна коса – единствената преграда между пресноводното езеро и морето, явяваща се местообитание на различни рептилии, птици, насекоми и растения и залог за съществуването на самия воден басейн с неговата уникална флора и фауна. А водните скутери преследват кормораните, лебедите, патиците и другите животински видове в морето.

След новите европейски примати на територията на резервата остават купища боклук, бутилки, пакети, кутии, а също така изорани от гумите на мощните им автомобили дълбоки канавки.
На забележките на природолюбителите новите европейски примати реагират нечленоразделно. Табелки и указатели те не четат. Просто нахълтват в защитената местност по утъпкания от подобни на тях същества път. „Път”, който е обявен за туристическа екопътека и който преди няколко години беше затворен с бариера и имаше (прострелян!) знак „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”.

Новите европейски примати активно преобразяват територията на резервата за свои нужди и даже са си направили в тръстиките паркинг (макар че на стотина метра от там съществува официален, асфалтиран и безплатен такъв).
По всичко личи, че резерватът «Дуранкулашко езеро» с благословията на държавата, Министерството на околната среда и водите, местните власти и екоорганизациите ще повтори съдбата на една друга «защитена местност» – тази на „Силистар“, който вече рухна под натиска на новите европейски примати. Днес в залива на доскоро дивия „Силистар“ няма да видите нито костенурки, нито змийчета, птиците и рибите го заобикалят отдалеч, а чалгата и ревът на моторите заглушава шума на морето.

Уви! Скоро в България няма да остане място, където законопослушните граждани на страната и чуждите туристи биха могли да се любуват на природата в естествения й вид и да наблюдават редки птици и животни. Скоро европейците, които разчитат България да съхрани това толкова важно място за прелета и оцеляването на гнездящите тук птици, ще попълнят своите книги на изчезналите видове с още стотина страници. Но пък ще могат до добавят един новопоявил се вид: този на новите европейски примати.




В категории: Горещи новини , Пътеводител