Едно неизвестно описание на Черно море

Автор: Милен Николов, РИМ - Бургас

През 2006 г. Институтът по изтокознание на Руската академия на науките издаде една твърде важна книга – „Описание на Черно море, Егейския архипелаг и Османския флот”. Това всъщност са част от серия доклади на Пьотр Толстой – първия граф в семейство Толстой, от което произлизат трима световни писатели с тази фамилия.

Авторът е бил и първият постоянен посланик на Русия в Истанбул. Неговите описания  отразяват действителността от периода на границата между ХVІІ и ХVІІІ в. и  са изключително ценен исторически извор, който, изглежда, до настоящия момент не е използван в българската историография.

До 1592 г. чужди държави все още можели да търгуват в Черно море. След тази дата обаче било прекратено издаването на разрешения за търговия на всички чужденци и морето се превърнало във вътрешна територия на Турската империя. Отменени били и правата на италианските морски републики. Цялата търговия се извършвала от турски, гръцки, дубровнишки и арменски търговци и кораби. Черно море граничело само с турски земи и било по същество вътрешен басейн, използван за вътрешнотърговски връзки на империята – оттук пътували стоки от Далечния изток, дошли по Великия път на коприната, стоки от Анадола, Северното и Западното Черноморие – днешното българско крайбрежие.

То било под охраната на управителя на областта (еялет) с център Кафа (дн. Теодосия), който се считал за „пазител на Черно море” и бил директно подчинен на капудан-пашата или Великия адмирал на Турския флот.

Това състояние на нещата било постулат в турската външна политика. Постоянните опити от страна на западните европейски държави да получат възможност за търговия в Черно море винаги завършвали с неуспех. Можело да се търгува само при условие да се ползват кораби на местните търговци – турци, гърци, арменци и т.н.

За чужди кораби морето било закрито.

След турското поражение при Виена през 1683 г. и особено след войната на руския цар Петър І с турците през 1696 г., руската политика си поставила една от най-постоянните цели за следващите столетия – отварянето на Черно море за руските кораби.

На 1 юли 1700 г. Петър І сключил мир с Турската империя, а през 1702 г. в Истанбул пристигнал и първият постоянен посланик на Руската империя в Турция – Петър (Пьотр) Толстой (1645-1729 г.). Той произхождал от не много знатен род, свързан кръвно с рода Милославски, от който произхождала Мария Милославска, първата жена на цар Алексей Михайлович – бащата на Петър І.

Бъдещият амбасадор бил дете на царя от втората му жена Наталия Наришкина. След смъртта на цар Алексей на трона се възцарили и Петър І, и Иван V – синът на Мария Милославска. Така че цар Петър І държал винаги под око съименника си с фамилия Толстой, понеже в двореца до смъртта на Иван V през 1696 г. имало борба между поддръжниците на родовете Наришкини и Милославски. Известно е, че по време на един пир цар Петър І направил следното изказване по адрес на Толстой: „Ех, глава, глава, ако не беше толкова умна, отдавна щеше да бъдеш отсечена”.

През 1697 г. царят изпратил петдесет и две годишния (!) тогава Петър Толстой на обучение в Италия със задача да изучи морското дело – боравене с компас, разчитане на морски карти, навигация. През 1702 г. Толстой встъпил в длъжността посланик на Руската империя в Истанбул.

В турската столица той развил широка дейност. Автор е на огромно количество доклади, включително и Дневник на посолството, за който всяка година (от 1702 до 1709 г.) били изписвани по близо 1000 страници. Това е безценна информация за турския флот, Черно море, търговията, вътрешните порядки на Турската империя, политически коментари и анализи и т.н.

По същество това се явява първокласна разузнавателна информация.

Информатори ставали други чужди посланици, търговци, моряци, капитани на кораби, Йерусалимския патриарх Доситей и неговия племенник. Особено ценна информация била предоставена от Сава Рагузински – Дубровнишки търговец, и Лука Барка-представител на известната фамилия Барка, който заедно с брат си Николай често били използвани за преводачи в много преговори на различни държави с турските власти.

От многобройната информация, която може да се почерпи от книжовното наследство на Толстой, ще приведем данните за днешното южно българско черноморско крайбрежие. Те дават ясна представа за корабоплаването, маршрутите на търговските кораби в Черно море и нещо изключително важно – пристаните и селищата по крайбрежието в самия край на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. Това описание по същество е докладна записка, адресирана до царския двор в Москва, и е датирана от февруари 1706 г.

Първото споменато селище по днешното българско Черноморие е „Агатопул” - Ахтопол. То е описано като малко християнско село, което отстои на 18 италиански морски мили от Инеада (1 италианска морска миля е ок. 1866,9 м, т.е ок. 1.9 км, б. а.). В миналото е имало пристанище, но за малки, не за големи кораби. На 6 мили северно от него е поставено древно Василико – дн. квартал на Царево. Василико е описано като християнско село с малко пристанище за каици и лодки. На 3 мили от него е „Вордавеса” – п-в Урдовиза при дн. Китен. Тук според описанието носът продължава в морето като риф и плитчина под водата в продължение на близо 1 миля, на дълбочина около 3 м. Край него е можело да пристанат до 15 големи кораба, добре закотвени. Така те били предпазвани от ветровете с изключение на западния.

На 3 мили от тук имало и друг пристан – Афоната (южно от Маслен нос), вероятно в района на дн. Приморско. Това било добро пристанище, където можело да акостират и най-големите кораби, но по дъното имало много скали, които можело да прережат котвените въжета. На 12 (?) мили от тук е описан нос „Илий” или Маслен нос. Разстоянието обаче в описанието не е точно. Името съответства на известното от средновековните карти Лалея или Еля. Това е изглежда районът на крепостта при Маслен нос, която в момента попада във военна зона, или зоната малко по-на север, при дн. залив „Св. Параскева”.

Тези въпроси ще бъдат предмет на предстоящо проучване. На 1 км от Маслен нос е отбелязана реката „Ро”, която е всъщност р. Ропотамо. Тук е можело да пристават големи кораби, но пристанът бил открит за ветровете. В реката можело да влизат само лодки и каици. На 13 мили е отбелязан пристанът „Хрест”, или „Христос”, както е отбелязан в други извори. Там е имало стар манастир.

На 3 мили от там е локализиран остров „Зопули” или дн. Созопол. Дадено е описание на намиращото се там християнско село с 200 къщи и три църкви, както и добро пристанище, разположено между 3 острова. Споменава се и за прекрасен залив с безименно пристанище, където можело да пристанат и 1000 кораба и галери, но неголеми, отстоящ на 2 мили оттам – това е районът южно от дн. Черноморец.

На половин миля встрани от него е маркиран манастирът „Св. Николай” с малък пристан – при дн. н. Св. Никола. Оттам на 2/3 мили е описана Атия – пристанище, в което могат да пристанат безопасно малки кораби. След 10 или 18 мили, в зависимост от вятъра, се достига до о-в Св. Анастасия. Покрай него е можело да плават и най-големи кораби, защото водата там е дълбока. Оттук, на 3 мили, се вижда нос, при който е пристанът „Кацивело отскило” – Ченгене скеле.

На още 3 мили западно пък се говори за н. Поро – дн. н. Форос, зад който имало голямо пристанище (всъщност – удобно място за приставане при нужда), което обаче се намира при пустинен бряг. Дъното е описано като тинесто – това е мястото, където Мандренското езеро се оттича в морето при кулата в сегашната местност Пода.

Говори се и за „един голям залив” на север, в който се намира малкото село „Пургус”, с малък пристан със същото име. Тук водата обаче била плитка, въпреки че при нужда можело да се пристане. Това е всъщност описанието на родоначалника на днешния Бургас.

Представените данни са взети изглежда от един източник или пък са систематизирани прилежно от граф Толстой и предадени в единен стил, тъй като описанията на селищата, пристаните и заливите са напълно еднотипни. В друга част от своя доклад обаче руският дипломат предава още данни, които са в друг стил и представят маршрути в Черно море.

Там отново са споменати Ахтопол и Урдовиза. Изглежда, че тази информация е от друг източник, понеже в описанието й личи друг изказ, макар все пак данните да се припокриват с другите.
Ценна е информацията, която Толстой дава за ветровете, тяхното наименование, посоките им, кой вятър при какъв маршрут е удобен и т.н. От особено значение са и донесенията за извършваната тогава търговията в Черно море и по-точно откъде идват и накъде се движат стоките.




В категории: История , Средновековие