Шефката на парламентарната комисия по бюджета Менда Стоянова, Иван Тотев и проф. Карен Джамбазов (от ляво надясно в средата) кроят планове за национализацията на пловдивската белодробна болницата
26 Октомври 2012, Петък
Тотална национализация на Белодробна болница „Д. П. Кудоглу” започнаха гербаджиите в Пловдив.
Автор: Камен Христов
Общинското здравно заведение ще бъде затворено от 1 януари, а дейността му ще премине към държавната Университетска болница „Св. Георги”, стана ясно преди дни.
Според бившия директор д-р Георги Благоев, преместването е свързано с нездрави интереси към апетитните имоти, които лечебницата притежава на бул. „Цариградско шосе” в града под тепетата.
Само дворът на здравното заведение се шири върху 23 декара. Точно заради тези безценни терени той подозира, че белодробната болница умишлено е водена към фалит в последните 7 години.
Когато зам.-кметът в предишното управление на Пловдив Александър Константинов направи преди време подобно предложение, давайки идея специализираното лечебно заведение да влезе в състава на държавната МБАЛ „Пловдив”, лекари, сестри и членове на синдикатите застанаха в защита на оцеляването му като самостоятелно звено.
Но тогавашният им протест сега няма да помогне и е почти сигурно, че след Нова година „Д. П. Кудоглу” ще затвори врати, а дейността й ще се прехвърли към Университетска. „Общинският съвет ще реши бъдещето на имота. Дългът на болницата, който заварихме, е 3 млн. лв. Тази година той се увеличи с 600 000 лева. Само преди 2 седмици отново са били запорирани сметките за борч от 56 000 лева към фармацевтична компания.
Разпоредил съм да бъде изпратено писмо до здравния министър Десислава Атанасова, с което да я уведомим, че Община Пловдив няма да преподпише договора за изпълнение на дейността от 1 януари”, заяви преди дни кметът Иван Тотев. До 31 декември ще се прекратят всички трудови договори на медици и персонал, а тези от тях, които отидат в УМБАЛ „Св. Георги”, трябва да си подготвят документите за преназначаване, даде инструкции гербаджийският градоначалник. Той не се съмнявал, че хората с бели престилки щели да запазят работата си, защото имало недостиг на медицински персонал.
На практика обаче броят на трудово заетите в „Д. П. Кудоглу” многократно надхвърля нужната бройка за стационара за туберкулозно лечение, който ще се обособи в Университетска болница, довериха оттам. Базата, която ще бъде предоставена за лечение и диспансеризация на туберкулозно болните към университетската пулмология, ще се разположи в едното крило на административния блок на инфекциозната клиника.
Проектът включва разкриване на 42-45 легла за пациенти с активна туберкулоза, лаборатория и кабинети на ТЕЛК. Общата сума за преустройство на съществуващата сграда, лаборатория и облагородяване на околното пространство ще възлезе на 700-800 хил. лева.
Ще се прави и специална инсталация за обмен на въздух, която е нужна по съвременните стандарти – поясни директорът на УМБАЛ „Св. Георги” проф. Карен Джамбазов. И добави, че детската туберкулоза ще продължи да се лекува в София, а в Пловдив ще се прави само наблюдението след интензивната фаза на лечение. Останалите заболявания като пневмонии и бронхити щели да отидат в другите болници.
С национализацията на тубдиспансера под тепетата ГЕРБ за пореден път показва, че няма последователна политика в нито един сектор, коментират от опозицията в града.
През юни т. г. председателят на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова обеща, че никакви дейности няма да бъдат закрити с прехвърлянето на Белодробна болница към Университетска.
„Единственият начин здравното заведение да продължи да съществува, въпреки дълговете си, е оптимизация на структурите му. Легловата база ще остане на сегашното си място, а само кабинетите за изследвания и манипулации ще бъдат преместени в сградата на УМБАЛ”, обеща тогава дамата с уговорката, че няма как държавата да поеме задълженията на лошия собственик и да плати всички дългове. Е, оказва се, че има.
Белодробната болница, която единствена в Пловдивска област лекува болни от туберкулоза, съществува от десетилетия. Тя носи името на големия пловдивски дарител Димитър П. Кудоглу – търговец на тютюн, роден в с. Габрово, Ксантийско. През 1903 г. той се заселва в Дрезден, а 13 г. по-късно открива в Пловдив безплатна трапезария за бедни. През 1920 г. внася в БАН сумата от 100 000 лева, която да послужи за основаване на фонд за подпомагане на научни или литературни трудове. 9 години по-късно изразява желанието си сумите да се дават само за изследвания върху туберкулозата, детската смъртност и кожно-венеричните заболявания. Подарява хотела си „Цар Симеон” за социално заведение и учредява Дом за благотворителност и народно здраве. В периода от 1 декември 1926 до 31 декември 1944 г. Кудоглу дарява на Дома близо 40 милиона лева.
