Остра реакция пред НАТО и ЕС ще върне националното ни достойнство
Автор: Стефан Солаков
Храбрият български офицер Васил Делов освобождава Кърджали за три дни, а вече сто години след това турците не могат да му простят този патриотичен акт. И как да го забравят – герои като него, начело на една безкрайно мотивирана и безумно смела войска щяха да влязат тържествено и в Цариград, ако не бяха ги спрели политическите интриги на Великите сили, уплашени от устрема на възродената българска държава.
Днес наблюдаваме отегчителните спорове между некадърни нашенски политици, които още не проумяват какво всъщност се случи преди седмица в Кърджали. Твърденията, че ДПС е надъхала своите общински съветници да отрекат и дори да заклеймят подвига на генерал Делов и неговите войници, са само видимата част на смъртоносния айсберг, който от доста години насам пробива все по-опасни дупки в националната сигурност на България.
Политическата слепота е напът да унищожи и малко останалите съпротивителни сили, както и инстинкта за самосъхранение на нашия народ, приспиван десетилетия наред от идиотските послания за толерантност и братска дружба с турските съседи.
Това, което е прерогатив на официалните ни отношения с Анкара и включва нормалните й взаимноизгодни двустранни отношения, не трябва по никакъв начин да се смесва с правото на българската държава да организира енергичен отпор, когато националните интереси са застрашени в резултат на външна намеса.
Точно това се случи около скандала в Кърджали, а той беше само поредното звено от дългата верига провокации, с които Турция постоянно ни атакува от 23 години насам, когато националната ни сигурност се срути, а начело на държавата започнаха да се сменят некадърни политици и отявлени душмани на българския суверенитет.
Наглата турска провокация в уж българския град Кърджали за пореден път извади на бял свят липсата на каквато и да е национално отговорна идея сред двете най-амбициозни политически партии в Народното събрание. И ГЕРБ, и БПС изплакаха като ненадейно обезчестени госпожици, когато потурнаците на Ахмед Доган им връчиха призовката за насилствено отнемане на българската държавност.
А как реагираха техните героично изживяващи се лидери? Ето как – с пълно мълчание!
Бате Бойко, бабаитът от Бояна, който често прескачаше до Анкара и Истанбул, за да поплаче на рамото Ердоганово, сега мълчи като пукъл, а бате Серго Европейски се крие като срамна въшка от ужасяващата го перспектива да обвини директно своя стратегически съюзник Ахмед Доган в очевадно национално предателство.
Под натиска на родолюбиви и гневни привърженици на БСП нейното ръководство възнамерява да ни финтира през следващите дни с някаква беззъба декларация, но едва ли ще убеди широката българска общественост, че не е съучастник в дългогодишното посегателство срещу суверенитета и националната идентичност на днешна България.
Трудно се забравят не само чупките Бойкови пред Високата порта, но и плонжовете Станишеви, когато той като водач на Тройната коалиция пъргаво изприпка до Анкара за първото си официално посещение като премиер на Републиката.
Униженията, на които го подложи тогава ислямистът Ердоган, показал на новия български държавник, че го смята за поредния васал, начело на Дунавския вилает, не се забравят лесно.
Лошото е, че днешните ни политически водачи са абсолютно безчувствени и трудно схващат дипломатическите гаври на новите османци, поднесени им в целофана на традиционното анадолско коварство.
Днес стоим разкрачени между желанието да отвърнем по някакъв начин на острото предизвикателство от турска страна и страха от реакциите не само на Анкара, но и на външните кукловоди, дърпащи конците на нашенските марионетки.
Дребните политически нападки срещу ДПС са смехотворни на фона на много по-голямата заплаха от страна на турската държава, превърнала се в лидер на ислямския фашизъм, готов да залее като огнено цунами християнския свят.
В този момент България се нуждае не от евросоциалистическите брътвежи на Станишев, нито от тарикатските шменти-капели на невъзпитания гаврош от Банкя. Техните досегашни флиртове с фесовете от Високата порта и с тукашния башибозук на Доган, върлуващ във феодалните концлагери на ДПС из смесените райони, са особено опасни за сигурността на държавата. „Националният фронт за спасение на България” многократно е предупреждавал, че нехайството, политическото късогледство и националното предателство неминуемо ще доведат до тежки последици за българската нация.
Днес, когато една чужда държава, лицемерно представяща се за наш партньор и съюзник, безцеремонно се гаври с българското национално достойнство, изходът е само един – остър официален демарш пред правителството на Ердоган с настояването за прекратяване на провокациите срещу България.
Също така незабавен процес пред ръководството на НАТО и предложения за спешна среща на външните министри на Пакта за обсъждане на антисъюзническото поведение на Турция спрямо България.
Задължително трябва да уведомим Еврокомисията и Европарламента за обидните действия на Анкара срещу членка на ЕС, както и да предложим строги санкции спрямо постоянните турски провокации срещу единството на Съюза, и то в период, когато тече процедура за приемането на нашите турски съседи в семейството на европейските държави.
Ще успее ли днешното ръководство на българската държава да реши тази елементарна задача, възникнала след турската агресия в Кърджали? Едва ли, затова и позицията на НФСБ отсега нататък ще бъде сурова и безкомпромисна: Референдум не само за АЕЦ „Белене”, но и за решителните мерки в защита на нацията срещу чуждите посегателства.
Подписката срещу членството на Турция в ЕС отдавна отлежава в Парламента, сега е моментът тя да бъде спешно обсъдена, а и нашият народ най-после да разбере какви хора го управляват и кой може да го спаси от новото робство, надвисващо от югоизток над майка България.
Тук имаше коментар, който беше премахнат заради това, че бе написан с латински букви. Администраторите ви напомнят, че трябва да пишете само на кирилица.
