И у нас ги има такива от време на време, с чисто рекламна цел
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Две от жените в пънкарската руска група Pussy Riot („П*чи бунт” на български език), които направиха молебен срещу президента Владимир Путин в православна църква, бяха изпратени да изтърпяват двегодишните си присъди в наказателни колонии, отгърмяха западните вестници и информационната агенция ИТАР-ТАСС. И вече месеци наред се точат разни тежки разсъждения по темата.
Хайде, нашенските медии се ограничиха, както обикновено, с „копи-пейст” на получените данни и последващо „копи-пейст” на информацията една от друга, както обикновено, барабар с позорната правописна грешка „дЕсидентките”. Но дълбоко впечатление правят тежките разсъждения на задокеанските колеги на тема „Има ли демокрацията почва в Русия?”
Разбира се, най-силни са екстраполациите върху фигурата на президента Путин и неговия пореден мандат. „Затягането на гайките, извършвано от Владимир Путин, е част от по-обхватната тенденция, която включва завръщане към конфронтацията със САЩ и НАТО. Съединените щати трябва в частност да осъзнаят, че тяхната политика на "рестартиране" на отношенията с Русия, заради която не виждат и не чуват злото, е допринесла за погазването на човешките права в тази страна”, пише Ариел Коен във вестник „Ню Йорк таймс”.
Ако си дадете подходящия труд, можете да откриете подобни мисли в доста западни медии. И ако сте една доза по-лековерни, ще приемете всичко за чиста монета, убедени във вечната и пламенна любов на САЩ към демокрацията.
Която те настойчиво и все по-убедително разпространяват по целия свят под формата на авиобомби, танкове и щедри дози куршуми. А особено държат на нея (на демокрацията, де) в страни, богати на петрол и каквито и да било природни залежи.
Всъщност, веднъж измениха на този си принцип и наложиха демокрация посредством ракети, заредени с обеднен уран, в съседна Сърбия. Не заради нефт и диаманти, а заради особения дух на западните ни комшии, нетърпящи американската идея на Балканския полуостров да няма силна християнска страна.
Ако помните, по това време нашите президент и премиер обясняваха с пяна на уста, че „ние сме длъжни да окажем логистична подкрепа на демократичните сили”. (По онова време те и двамата бяха от тогава наричащия се още роден „Съюз на демократичните сили”, който с течение на времето се видя от какви демократи беше съставен).
А колежката Драгана Богичевич от Белград ми написа по скайпа „Бе, ви що пущихте авионите да ни бомбят?”
Сякаш трезвомислещите хора биха приемали по-спокойно опасенията на американските демократи за все повече „задушаващата хватка на путинския авторитаризъм” (Ариел Коен, „Ню Йорк таймс”), ако от „страната на неограничените възможности” не показваха чак такова дебелоочие, твърдейки че при тях абсолютно всичко е цветя и рози.
И никой в света не ги наричаше най-полицейската държава.
Която „в името на сигурността след атентатите от 11 септември 2001 година” подлага своите граждани на куп унижения, дори и по най-малкото „подозрение в тероризъм”.
И понеже кавичките станаха много, да ви кажа нещо в прав текст: Отдавна съществува теория, напоследък все повече и повече обоснована, че именно администрацията на „най-великата нация” е автор на грозното събитие, споменато по-горе.
Именно, за да наложи сатрапско преследване, страх, паника и безумие. Защото уплашеният, паникьосаният и обезумелият за своето и това на семейството и приятелите си бъдеще няма как да не предпочете строги мерки пред свободата, да се съгласи на масово подслушване и проверяване, за сметка на своите граждански свободи.
По въпроса можете да видите филма „Обществен враг” от 1998 година, с Уил Смит в главната роля или да прочетете „Залезът на демокрацията” на журналиста, радиоводещ и писател Глен Бек, в която ще разберете какво означава техниката „Прозорецът на Овертон”, както е оригиналното заглавие на книгата.
Най-общо това е постоянно преместване и преместване на нагласите и вярата на обикновените и незнаещи и неподозиращи нищо граждани, докато нещата не вземат необратимо положение: затриване на всички човешки права и свободи в името на бруталното владичество и Новия световен ред. Звучи параноично?
Прочетете, вижте и преценете сами.
Последно си мислете, че съм стреснат, трогнат и очарован от митичната фигура на Владимир Владимирович Путин, бивш офицер от КГБ, занимавал се с ужасни и мръсни неща в името на социализма, признат за най-богатия държавен глава в света, според информационния сайт Celebrity Net Worth, с имот 40 милиарда американски долара. (За сведение – втори е кралят на Тайланд с 30 милиарда, а прочутият султан на Бруней има 20 милиарда).
Няма как да се вдъхновя от арестите на протестиращите срещу него стотици хиляди руснаци, ненавиждам арестите на опозиционери в Москва, убийството на журналистката Ана Политковская и заповедите му, за които съм чул от руски колеги, неудобните медии да бъдат игнорирани по всякакъв начин, докато общественият интерес към тях се изгуби съвсем.
И, понеже по-горе приведох примери, ще направя това и тук: вижте в интернет филма „Настоящий Путин”, заснет от група граждани на Руската федерация. Там ще видите интересни неща: за връзките му с абсолютно недосегаемите по негово нареждане олигарси в момента, за участието му в десетки мощни компании за добив на полезни изкопаеми, търговия и производство, за подаръка от неговия приятел Роман Абрамович – яхта за 50 милиона долара, чиято годишна поддръжка струва 150 милиона долара...
Но съм чувал и от руска уста, че точно такъв лидер трябва на Русия, в противен случай тя би изпаднала в хаос, страх и междуособни войни, каквито имаше по времето на пияната марионетка Борис Елцин.
Между другото, чувал съм от българска уста, че точно такъв лидер трябва и на България. Защото на славянина това му трябвало – здрава ръка, хомот и попляскване от време на време. За да имало мир и благоденствие.
Това обаче няма как да стане в момента, защото сегашният такъв е в такава поза „партер” към новия голям брат от презокеанските земи, че се изяжда от яд именно заради неприкритата си възхита към властелина от Кремъл и силното му желание да направи и тук като него.
Но няма как. И от време на време у нас се появява някакъв бунт, като оня, руския. Който не прави нищо друго, освен реклама на самите тези, които са го започнали.
П*чи бунт.
