В предишния брой на „Десант” научихте за книгата на Соня Кехлибарева от Бургаската регионална библиотека „Ретро Бургас 2”. В нея тя описва живота и съдбата на семейства, дали начален тласък на този град и от малко, но важно пристанище, създали го като селище на индустрията, културата и образованието, са го направили ярък център за българи, направили една голяма част от родната история. Вижте какво говори Соня за своята книга.
- Г-жо Кехлибарева, по-специални хора ли са живели някога в Бургас? - Мога определено да кажа, че това са хора, които имат история и са интересни със своя живот. Идвали са отвсякъде! Тогава Бургас е бил млад град и наоколо не е било много-много за живеене. Блатата с комарите, болестите, трудният транспорт.. Но те са откривали тук своя втори дом и са оставали, въпреки трудностите, и са ги преодолявали
- В този смисъл, какво означава терминът „кореняк бургазлия”, така характерен за прочутия местен шовинизъм?
- „Кореняк бургазлия” е едно такова понятие, което не би трябвало да се тълкува като за хора специални. Защото, погледнато назад, второ-трето поколение все идват отнякъде.
Тук се заселват хора от Габрово, Котел, Сливен, Ичера, Медвен, Плевен, Казанлък, Лясковец, Ямбол. А не бива да забравяме, че тук се заселват и много хора от Одринска и Беломорска Тракия, бежанци от кланетата в Турция. Както и белогвардейците, които идват тук през 1920 година, подгонени от Червената армия, и намират тук убежище. Така че Бургас е един конгломерат от хора от цяла България и извън нея. Важно е да се знае и че бургазлии, които отиват по-късно да живеят в чужбина, си довеждат жени от Австрия, Франция, Белгия...
Така че „кореняк бургазлия” не би трябвало да се употребява в този смисъл, за който например могат да претендират старите родове от Пловдив.
- Избройте някои фамилии от описаните от вас във втората част на книгата, които са ви направили най-ярко впечатление!
- Всички от фамилиите, за които съм писала, разбрах, че са били с много силен дух. Но те идват в Бургас не само да построят дом, да създадат челяд, да изхранят семействата, да изучат децата си, но същевременно да оставят нещо на Бургас. За мен най-интересен е борбеният Спиро Воденичаров, който пристига в Бургас, за да започне търговия тук. И наистина успява.
След това започват войните (Балканската и Междусъюзническата, б. р.) и той отива на фронта. Когато се връща, намира своя магазин разбит и цялото си имущество ограбено (това са осем години война, все пак). Тогава той решава да емигрира в Съединените американски щати, в Сан Франциско. Когато отива там, точно предния ден градът е сполетян от катастрофално земетресение.
Целият град гори, сградите са разрушени и той си казва „Какво правя аз тук? Оставих си Родината, оставих България! Какво ще спечеля тук?” Но отчаянието му минава почти веднага. Той, освен търговец, е и много сръчен дърводелец. И започва да строи дървени къщи, първо като чирак и после много бързо става управител на такава фирма.
Печели страшно много пари, но носталгията по Бургас е по-силна от всички възможности в Америка. Спиро Воденичаров се връща тук, създава семейство и от него излизат трима известни български лекари.
За всички е било трудно. И за Иконописови, и за Кошаревски (ударението е на „е”, б. р.), и за Коларови, които идват тук от село Ениджия (Eнидже, Лозенградско, до 1913 година със 100% българско население, прогонено от турската армия, б. р.), оставяйки там солидни имоти и къщи. Те отсядат в някогашния хан „Чирпан” в Бургас, където живеят година и половина и там се раждат децата им. Но... това е борбата за живот!
- Освен върху живота на тези фамилии, във вашата книга вие обръщате внимание и на важни факти от историята на Бургас. Кои са най-интересни?
- За пръв път публикувам подписа на италианския архитект Тоскани, който е проектирал най-красивите сгради в Бургас. Негова е Синагогата, негови са почти всички красиви къщи по главните улици в центъра на града – по „Богориди”, „Александровска”. Много е интересно и че първата жена архитект в България е бургазлийката Мария-Луиза Досева. Нейни творби са хотел „Булевард”, по-късно превърнал се в „Чехословакия” (в момента административна сграда, б. р.), много интересни факти за града открих, надявам се и читателите да се радват, че ще научат за тях.
- Бургаският род Бозвелиеви има ли нещо общо с бореца за църковна и национална свобода Неофит Бозвели?
- Разбира се! Това е поколение, което се родее с Бозвели. И въпреки прехода, който са направили – отишли са в Одринска Тракия, след което се връщат в Бургас, те носят неговата свободолюбива и съградителна искра. Но не по-малко е интересен и животът на доктор Брайков, който е потомък на Христо Ботев!
Ами родът Грозлекови от Копривщица? Те са хора търговци, индустриалци и учени! Изобщо, нещата в Бургас се случват, защото тук идват да живеят много интересни хора.
- В “Ретро Бургас 2” пишете за зъболекаря доктор Богдан Брайков и за доктор Петко Костов, които постоянно са пренебрегвали своя личен финансов интерес и са лекували безплатно бургазлии...
- Имало е такова време, в което лекарите са обичали своите пациенти не като начин да печелят пари от тях, а да им помагат, чисто човешки. Доктор Костов е бил любимият лекар на всички жители на Бургас, защото е помогнал на много от тях децата им да оживеят след сложни и тежки заболявания.
Наистина той е вършил благотворителност, но не за да се афишира. И не по Великден и по Коледа, а по всяко време на годината. Той е правил безплатни прегледи в Комлука (сегашния квартал „Победа”, б. а.), където са живеели най-бедните хора и винаги, когато те нямали пари, купувал от джоба си и лекарствата им.
Същото е правил и доктор Брайков. При него са идвали пациенти от цяла Източна България. Някои му плащали в натура, с това, което са произвеждали, а за хубав виц (той бил любител на хубавите истории, б. а.) казвал просто “Това е достатъчно за вашето лечение!”
- Коя известна бургаска фамилия е имала най-трагична съдба?
- Трагедията за тогавашните бургазлии е била неизмерима в съвременен вариант! Умирали са им деца, умирали са им любими хора, губили са имоти, къщи, но това не ги е спирало! Особено след национализацията, всички от тях са изгубили поминъка си! Писала съм за фабрика “Девеко”. Спиро Воденичаров, за когото ви разказах, е бил съсобственик на фабрика “Ел Ей”!
След национализирането тази фабрика е кръстена на бащата на поета Недялко Йорданов – Асен Йорданов. И по-късно тази фабрика преминава към сапунената фабрика “Толбухин”. Тези хора, които със собствената си пот, със собствените си пари са създали промишлеността на Бургас, са били оставени само с джобни.
Трагедии е имало. Но те са ги преодолявали. Вярно, някои са си отивали от инфаркти точно заради това. Но, общо взето, бургазлии са силни хора, възхищавам им се!
- Да ти вземат всичко, което си съградил през живота си, не е ли ужасно?
- Други неща са изповядвали тези хора! Те са били и много вярващи християни. Това ги е спасявало в трудните моменти! Интересно ще е да научите за дърворезбаря Крум Кошаревски, който е направил иконостаса на храма “Свети свети Кирил и Методий” в Бургас. Той остава почти анонимен. А той дарява на църквата “Свети Дух” (сегашния параклис в парк „Изгрев”, срещу болницата, б. р.) дърворезбована врата и малък иконостас. Но след 9 септември 1944 година всичко това е разрушено, изчезнало е, там става парк и се забравя за този човек.
- Посочете някои наследници на тези фамилии, които са наши съвременници
- Радвам се, че много техни наследници, разселени по абсолютно целия свят, които винаги се връщат в Бургас през лятото, проявиха силен интерес към първата ми книга „Ретро Бургас”. И тя отиде в Канада, в Америка, даже и в Австралия! Това е връзката на тези поколения с родния им град. Те не са скъсали пъпната си връв с него! Искат да знаят за своите деди!
Жива Кюлджиева например, автор на много прекрасни текстове на български песни в естрадната музика, дъщеря на доктор Богдан Брайков и неговата съпруга Ралука Брайкова... Много наследници на доктор Костов също проявяват интерес към миналото си, известен оперен певец например...
Бургазлии са се разселили, но не забравят откъде са тръгнали.
