Български писател, живеещ във Франция, с отворено писмо до Николай Младенов
Съпругата на живеещия във Франция български писател Димо Райков (на снимката) е от жертвите на бюрократичното бездушие на служителите в нашето посолство в Париж
06 Ноември 2012, Вторник
Да си българин е чест, но за някои това може да бъде и проклятие.
Автор: Георги Ваташки
Особено ако се налага да се занимавате с българските държавни чиновници. Не дай си боже да зависите от тях или да се наложи да молите за някой спешен документ. И ако си мислите, че в чужбина може да се избавите от нашенската бюрокрация, много се заблуждавате.
За перипетиите си в българското посолство във Франция неотдавна разказа в отворено писмо до външния ни министър писателят Димо Райков, който от три години живее и твори във френската страна. Той е популярен блогър и автор на над 20 романа и разкази. В един слънчев парижки ден в началото на юли тази година неговата съпруга отива в българската амбасада за една дребна наглед формалност – да получи печат върху акта си на раждане, за да може да започне работа във Франция.
Консулът Иван Райчев, който трябва да стори това, отсъства, но служителката, която приема документите й, я уверява, че до следващия ден всичко ще бъде уредено, като не забравя да прибере 20 евро за услугата. Само че на другата сутрин се оказва, че консулът още не е подписал документа – просто отново го нямало в посолството. Жената на писателя обаче не си тръгва и остава пред сградата да го чака. Изведнъж се оказва, че Райчев си е на служебния пост, но отказва да подпечата и подпише акта й за раждане. Дори не иска да изслуша молбата й, пренебрежително подхвърляйки: „Абе, защо ми губите времето“.
Отчаяна от бездушието на нашия служител, госпожа Райкова се опитва да говори със самия български посланик във френската столица Марин Райков. Но се оказва, че той не е в сградата. Секретарката му също не си е на работното място и изобщо цялата българска амбасада е почти празна. Денят е вторник, предиобед – един напълно нормален делови ден.
В своето обръщение към Външното ни министерство Димо Райков припомня, че българите, живеещи в страната на Виктор Юго и Айфеловата кула, са подложени на редица унизителни процедури, въпреки че страната ни уж е равноправен член на Европейския съюз.
Във Франция нашите сънародници се сблъскват с наложено от тамошните власти ембарго да работят нормална работа. Те могат да се трудят там само като чистачи, строители и детегледачки. Но дори и това става много трудно, защото трябва да се намери работодател, който да плати 50 на сто от заплатата ти по договор. В масовия случай сумата от 1000 евро често се удържа от френския шеф от първата заплата. Чак тогава имаш шанс да получиш заветния документ, който ти позволява да си здравно осигурен и да си търсиш квартира.
Сред българската общност в града край Сена отдавна зрее недоволство от факта , че молдовци, украинци, македонци, африканци и представители на какви ли още не нации, които изобщо не са членове на ЕС, по-бързо получават документи за престой и дори за работа във френската столица.
