Защо те са смятани за едно от най-диетичните блюда
Автор: проф. Христо Мермерски
Почти всеки ден вестниците, списанията, радиото и телевизията ни съветват поне два пъти в седмицата да консумираме риба. Защо тя е толкова важна за човешкия организъм?
Всъщност рибата, а и всички останали морски дарове са отлична диетична храна за борба със сърдечносъдовите заболявания и най-вече срещу атеросклерозата. Известно е, че рибата е основната храна на ескимосите. По-голямата част от тях почти не консумират плодове и зеленчуци и въпреки това страдат много по-малко от тези болести в сравнение с европейците.
Най-големият куриоз е, че рибеното масло, което представлява почти 100 процента мазнина, и то от животински произход, вместо да засилва атеросклерозата, забавя нейното развитие.
Установено е, че консумирането на различни видове риба, богати на Омега-3 мастни киселини (по-специално на сардините), или пък пиенето на капсули с рибено масло води до понижаване нивото на холестерина. Други техни сериозни предимства са намаляване броя на триглицеридите, повишаване количеството на мазнините с висока плътност, повишаване вискозитета на кръвта и предотвратяване образуването на кръвни съсиреци в кръвоносните съдове.
Лечебните свойства на рибеното масло са известни отдавна. Те се дължат предимно на разтворимите в мазнините витамини А и D. Водата в него е в по-голямо количество, отколкото в месото на животните, затова то е по-нежно и рехаво.
Според английски учени лечебното действие на рибената мазнина се състои в това, че тя възпира образуването на белтъка PDLFC в човешкия организъм.
У нас консумацията на риба и рибни продукти е силно занижена. А за хармоничното развитие на човешкото тяло както във физическо, така и в умствено отношение, поне 30 процента от храната ни трябва да бъде съставена от висококачествени белтъци. Освен от тях организмът има нужда още от витамини, минерали и мазнини. Всички тези важни съставки се намират в голямо количество и в лесно усвоима форма в рибата и рибните продукти.
Съдържащите се в нея белтъчини се усвояват по-лесно от тялото, отколкото животинските и растителните. Осен това те притежават по-висока биологична ценност. Ето защо от всички съединения, влизащи в състава на рибеното месо, най-голямо значение имат белтъчините. Те са високомолекулни органични вещества, които при хидролиза се разпадат на аминокиселини. Известни са повече от 25 вида аминокиселини, някои от които са незаменими и не могат да се синтезират в живия организъм. Много ценен техен източник е тъкмо рибеното масло.
В рибата се открива и значително количество сяра, която влиза в състава на аминокиселините цистеин и метионин.
Според качеството на мазнините, които съдържат, рибите се делят на слаби (съдържащи от 1 до 5 процента тлъстини), тлъсти (такива със тлъстини от 5 до 15 процента) и много тлъсти – с повече от 15 процента. Според тази класификация паламудът трябва да се отнесе към много тлъстите риби, а кефалът и иларията – към тлъстите. Черният дроб на някои морски обитатели, като моруна и сьомга например, съдържа от 9 до 35 процента мазнини.
