Още като малка Стоянка Костадинова от Пловдив е изключително болнаво дете. Тя минава през какви ли не болести, някои от които продължават да я мъчат и когато става по-голяма, та чак допреди десетина години.
За 30-те си години трудов стаж жената натрупала цели 5 картона, изписани от началото до края с диагнози и болнични. Цялото й семейство се вижда в чудо. А след години и децата й стават свидетели на факта, че майка им е постоянно болна.
Най-зле й се отразява ужасът от тежкото земетресение на 4 март 1977 г. с епицентър в румънската планина Вранча, когато сеизмичната вълна от 7,3-та степен по скалата на Рихтер раздвижва земята и взима 250 жертви в България. За по-малко от минута природното бедствие нанася много поражения на десетки сгради у нас и хвърля населението в засегнатите ни градове в масова паника и истерия. Земетръсът е усетен силно и под тепетата. За една жена с изключително слаба имунна система това е съсипващо премеждие. От стреса й се схваща дясна страна – не чувства нито крака, нито ръката, нито пък съответната половина от главата си.
Близо половин година Стоянка преживява като жив труп. След това постепенно крайниците й частично възстановяват способността си да се движат. Идват обаче нови здравословни неволи – изостря се старият колит, откриват й и камъни в бъбрека и жлъчката. И така до 2001 г., когато жената се предава и престава да се бори с десетките си заболявания, защото чувства, че повече няма никакви сили.
Един ден обаче снаха й донася една книга и й препоръчва да я прочете. „И без това по цял ден лежах и едва ли не чаках смъртта си. Но като разлистих книгата, открих тайните на лечебното гладуване, а след това и на здравословното хранене. Спазвах стриктно указанията и за кратко време забравих за онези 8 хапчета, които взимах всекидневно месеци наред, и то не за да ме излекуват, а само да ми облекчат болките.
Мерех кръвното си налягане всеки ден. Гладувах 24 дни и изведнъж не само открих причина и стимул да живея, но и в мен се събуди желанието да съм сред хора, да се забавлявам. Тръгнах по екскурзии, излизах на разходка, на кафенце“, разказва днес за коренната си промяна баба Стоянка.
Възрастната жена разкри някои от основните правила, които спазва, за да поддържа здравето и тонуса си. Тя счита, че за едно пълно изцеление е нужно най-вече положителното мислене и нагласа.
Пловдивчанката продължава и към настоящия момент да гладува, но едва по 10 дни, и то по време на пости. Всяка сутрин изпива по 1 чаена чаша топла вода, в която са разтворени 1 чаена лъжица мед и 1 чаена лъжица ябълков оцет. След 1 час сръбва едно кафе. Закусва точно в 11 часа, като това не е сред задължителните й хранения.
Днес леля Стоянка не взима никакви лекарства и за регулиране на кръвното си налягане. Поддържа го в норма със стара рецепта. Тя се състои в следното:
Взима около 400 г чесън, който се обелва и се начуква. След това се смесва в един буркан със сока на 4-5 големи лимона. Съдът се оставя да престои на тъмно 24 дни. На 25-я ден започват да се приемат по 1 чаена лъжичка от неговото съдържание всяка вечер. Полученото количество стига за около 3 месеца.
Баба Стоянка споделя и още няколко рецепти от народната медицина, с които с помогнала на доста хора.
За напукани пети: Краката се накисват във вода, за да омекнат петите, след това се изтъркват. Мажат се с 1 супена лъжица мас, размесена добре с 1 г салицил. След това се обуват чорапи и с тях се нощува. Лечението се прилага до пълното излекуване.
Като друго ефикасно лечение при този проблем се използва краищник от типов хляб. Издълбава се меката му част и в получената дупка се сипват 5-6 супени лъжици ябълков оцет. След това къшеят се „нахлузва” върху петата, така че тя да остане между корите. Отгоре се слага найлон, а след това се обува и чорап.
За кокоши трън: Болното място се измива и подсушава. Взима се парче от кората на банан и се поставя на тръна. Закрепва се с лейкопласт и се стои така 24 часа.
За старческа глухота: Смесват се 1 супена лъжица прополис (30-процентов разтвор) и 3 супени лъжици зехтин. По няколко пъти на ден се слагат по 2-3 капки от този разтвор в ухото, което след това се затапва с памуче. Внимава се поне 20-30 минути течността да остане вътре и да не изтече навън.
