Може би за повечето хора у нас би прозвучал странно въпросът, с който Стефан Манов започна своя доклад на срещата в Брюксел.
Автор: Диана Славчева
„За да ви събудя в този час, българи в чужбина, познавате ли вашия депутат?” – запита представителят на временните съвети на нашенците зад граница присъстващите в залата българи, придошли в центъра на Европа от 23 страни по света.
Но крушка си има опашка. И в случая тя сочи към програмата на проведената на 7 и 8 ноември в столицата на политиката, дантелата и шоколада конференция на сънародниците ни, живеещи извън родината. Оказа се, че те трябва да изслушат изказванията на трима български евродепутати, на двама български зам.-министри (на образованието и на труда) и забележете – на един евродепутат от... Малта!
Както в един от коментарите в сайта „Еврочикаго“ се е изразил форумецът Цеков: „От 3 милиона българи в чужбина не се намери един да каже, че тази конференция, предназначена уж за българите от чужбина, се провежда практически без тях. Че да се ходи до Брюксел, за да се слуша лекция на депутат от Малта, е обидно!“ – заключава нашенецът. Но кой да го чуе...
Както никой не чу още десетки и стотици други представители на българската диаспора, които още месеци преди събитието споделиха недоволството си от мястото, времето и дневния ред на срещата на българските общности по света.
Никой не обърна внимание на техните открити писма, с които те възмутено реагираха на замислената по този начин инициатива. И никой не се трогна от бойкота, който наложиха на форума множество организации и сдружения на българите зад граница.
За съжаление, очевидно нашите управляващи в София не си дават сметка, че подобна тактика в стил „разделяй и владей“ на емиграцията не е в интерес на нацията. Както изтъкна само преди месец по време на Българските дни в Чикаго вицепрезидентът на Българо-американската асоциация Петранка Стаматова: „Топяща се нация, каквато е нашата, ще има шансове да не остане в покрайнините на глобалното село, само ако използва своята диаспора. Става дума за хора, които в по-голямата си част са излезли от България в последните 20 години“.
Та именно тези нашенци, малцина от които стъпиха на форума в Брюксел, имат огромен принос за родната ни икономика, тъй като ежегодно от тях в страната постъпват чрез банкови преводи във валута някъде между 1 и 2 милиарда евро.
И както изтъква Петранка Стаматова: „поради възрастовата си структура, българската общност в чужбина се характеризира с висок естествен прираст“. Според официални данни броят на родените зад граница българчета след 1989 г. насам е най-малко 200 хиляди!
Много е важно връзката ни с тези наши сънародници да не бъде прекъсната. Но мероприятия от сорта на току-що приключилата брюкселска тумба-лумба едва ли са в състояние да поддържат стабилни отношенията ни с тях, както и тяхната привързаност към Родината. Подобни изпразнени от съдържание и топли чувства прояви само прогонват завинаги „облачетата бели“ от майчини двори...
