Пламен Димитров от КНСБ: Доходите и пенсиите трябва да се вдигнат

Автор: Интервю на Здравка Христова

Пламен Димитров е роден в Русе през 1963 г. Завършва машинно инженерство във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ - Варна и магистратура по управление на човешките ресурси в Пловдивския университет. От 1989 до 1991 г. е корабен инженер в Български морски флот, след което се посвещава на работата си на различни позиции в Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Понастоящем е президент на профсъюзната организация.  


- Напоследък социалното напрежение ескалира не с дни, а с часове. Докъде може да стигне това недоволство?

- Очакваме да възникнат сериозни огнища на напрежение в доста сектори. Ние ще продължим да организираме хората и да търсим решения на проблемите, тъй като идеята ни не е да предизвикваме конфликти – ей така, заради самия конфликт. И ако между първото и второто четене на бюджета намерим добро решение за учителите, майките, културата, социалните дейности, за училищно и детско здравеопазване, безработните и за още няколко тежки групи от обществото, то сигурно протести няма да има. Ако това не стане, както  хората вече са доста радикално настроени, няма да има спасение от народното недоволство.
Казваме го в прав текст и на Бойко Борисов, и на Симеон Дянков. От тук нататък те трябва да решат могат ли да поемат такъв политически риск.


- За какви корекции в бюджета настоява вашата организация?

-  Вече се е стигнало до там, че не се изплащат дори елементарни възнаграждения от 300 лева. Затова КНСБ твърдо и решително поддържаме исканията си за допълнителни разходи от 500 млн. лева в бюджета, които да се предвидят за различните професионални групи. 112 млн. лв. трябват за учителите, 43 млн. лв. са нужни допълнително за работещите в системата на здравеопазването, и то само за държавните дейности – на регионални здравни инспекции, психиатрии, центрове за спешна помощ... Не говоря за болниците. Здравният министър трябва да намери начин да се разбере с финансовия министър и да получи тези средства. Иначе мизерията ще продължи и следващата година и няма да доведе до нищо добро.


- Какви са вашите най-големи опасения?

- От 2014 г. пазарът на труда в Стара Европа се либерализира за българите. Никой от управниците не трябва да си прави илюзия, че през 2013 г. можем да минем без увеличение на доходите, и то значително. Ако това не стане факт, ще последва масово изтичане на работна ръка от страната и ще настъпи оголването на „бели полета“ в цели сектори, които ще останат без служители и работници. Никой няма да работи повече за 300-350 лева. Този филм приключва догодина.


- Кои са най-големите абсурди в проектобюджета за следващата година?

- Продължаващата липса на смелост да се атакува сивата икономика. Предвидените мерки в тази насока са доста плахи от гледна точка на евентуалните конкретни стъпки, които могат съвсем ясно и категорично да изкарат на светло поне половин милиард лева. А с тези допълнителни приходи ще може да се запълнят дупките, които зеят в разходните политики. Не зная дали това е най-абсурдното в новия бюджет, но със сигурност то е най-неприемливото за нас.Това показва, че сметката за приходите и разходите за следващата година е правена по лесния начин – пари, които лесно можем да съберем, и толкова ще раздадем, защото дефицитът не може да бъде увеличен.

Впрочем това е другият въпрос, който смятаме, че трябва да бъде допълнително преразгледан. За нас е неприемливо дефицитът да бъде ограничаван  до такива равнища, които никой не иска от нас. Не казваме, че България трябва да  задлъжнява и да прехвърля дългове върху младото поколение. Но ако с цената на временно  прехвърляне на малко дълг ще запазим работната сила в България, то това си струва да бъде направено. Нашето мнение е, че е напълно допустим един дефицит от 1,5 докъм 1,7 % от брутния продукт.

За обикновените хора е трудно разбираемо какво значение има дали дефицитът е 1,3, или 1,5 %. Нека да поясня, че всяка десета от процента в случая се изразява в 80 милиона лева. А това са парите, които трябват за учителите, за майките, за безработните... Просто дупките може да бъдат запълнени с малко повече дефицит.
Пак ще сме под двата процента, както иска Европа, но ще има малко повече въздух за най-неотложните разходи. Няма никаква полза от безсмисленото натягане да бъдем най-големите отличници – най-бедните, но най-фискално дисциплинираните в ЕС!


- Как ще коментирате това, че правителството се отказва да обложи с данък лесните печалби от хазарта, но пък въвежда данък върху лихвите по банковите спестявания?

- През 2010 г., когато за първи път се договаряха антикризисни мерки, една от тях, която залегна в споразумението и решение № 180 на правителството, поемаше ясен ангажимент за увеличение на данъка върху хазарта във всичките му измерения. Това обаче тихомълком изчезна и в момента се предлагат други варианти. Ние настояваме хазартът да бъде облаган толкова тежко, колкото и в останалата част на Европа. Навсякъде там през него се финансират спортни, културни и благотворителни инициативи.

Като няма пари за фонда за лечение на деца, нека да се обложи малко повече хазарта и така да се осигурят тези целеви средства. Категорично няма да приемем и облагането на лихвите по депозитите по начина, по който се предлага. Да, в Европа те се облагат, но по друг режим на облагане на доходите – не с единна ставка и плосък данък, а с необлагаеми минимуми. Отделно там са въведени необлагаеми суми от лихвоспестявания, които се изключват от предмета на данъка.


- За какви промени в данъчната политика настоявате още?

- Данъчната политика в България е несправедлива. Ние подкрепяме идеята за ревизия на плоския данък. Това може да стане с въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, и прилагането на втора скала над тези 10 % за доходите над максималния осигурителен праг. Въпрос на разговори е каква да е ставката, важното е данъкът да бъде събираем. Това ще внесе повече справедливост и ще намали обедняването на населението. Българите продължават да обедняват драматично, особено през последната година-година и половина. И една от причините е прилагането на плоския данък.

Той изземва относително по-малко от по-богатите работещи българи и повече от по-бедните. 25 лева за получаващите заплата от 250 лева са едно, а 10 % данък върху заплата от 2500 лв. е друго. Вторият данък, който според нас е много по-справедлив и по-реален и с повече възможности да донесе приходи в бюджета, е този върху финансовите транзакции. Той са обсъжда от 2 години в ЕС. 11 държави членки са подкрепили въвеждането му, и то максимално бързо. Сред тях са Германия, Франция, Италия, Испания, Полша. Неговата тежест пада само и единствено върху финансовия капитал, който впрочем е истинският виновник за кризата, която ни задушава вече пета година.

Банките са създадени, за да финансират производството, а не да разиграват  на финансовите пазари виртуални схеми и да печелят от това, вместо да предоставят евтини кредити на бизнеса. Затова казвам, че облагането на финансовите транзакции ще минимизира спекулативните действия на финансовите пазари и щат-не щат банките ще започват да дават пари на тези, на които трябва – на предприятията и на домакинствата. А следствие на това би трябвало да се очаква, че ще паднат лихвените проценти.


- Какво ще спечели хазната от това?

- По разчети на НАП от този данък в нея може да влязат 180 млн. лева. На фона на онези 120-140 млн. лв. от данъка върху лихвите по депозитите, които, сигурен съм, няма да се съберат.


- А как трябва да се постъпи по въпроса за увеличението на пенсиите?

- Или от 1 януари всички пенсии да бъдат увеличени с еднакъв процент, или като алтернатива да се предвиди коледна добавка към тях. За нея ще трябват само 60 млн. лева. Те веднага може да излязат от бюджета, който върви на преизпълнение с 800 млн. лв. към деветмесечието. Убеден съм, че Дянков ще си промени мнението още през този месец. Мисля, че именно по тази причина тези пари се пазят – да минат разправиите по бюджета за догодина и към края на ноември да се каже – ето можем да дадем коледна добавка за пенсионерите.


Бюджет 2013
И от партията на обединените земеделци заявиха, че няма да подкрепят бюджета за догодина.  На пресконференция в сряда те изтъкнаха, че „правителството продължава да гледа на управлението през розови очила“, като не предвижда стимулиране на бизнес средата, което иначе би могло да доведе до разкриването на нови работни места.
Средствата, заложени в хазната за 2013 г., бяха определени като „предизборни харчове без ясни приоритети и объркваща икономическа политика“. Което потвърждава и опасенията на синдикалистите, че държавата няма никакво намерение да се пребори с монополите, картелите и спекулата.



В категории: Интервю , Горещи новини