Общото между магарето и хищника е само апетитът към баницата
10 Ноември 2012, Събота
Политически мръсници и предатели плачат за народното възмездие
Автор: Стефан Солаков
Развръзката неумолимо наближава. След осем месеца суверенът трябва най-после да накаже онези, които го мамиха, грабиха и умъртвяваха през последните 23 години. Спомените от всеобщия възторг след падането от власт на диктатора Тодор Живков вече избледняха, наивниците, които подскачаха, обзети от малоумен екстаз, отдавна изтрезняха и днес проклинат политическите изроди, подиграли се с тяхното доверие.
Партийните и комсомолски секретари, които използваха тоталния хаос след 10 ноември 1989 г., за да сменят набързо червените гимнастьорки със сини елечета, днес отново се пулят от телевизионните екрани и с ловко изпипан садизъм ни убеждават, че преходът от тоталитаризъм към демокрация вече е привършил и всички ние сме обречени да живеем според тяхната воля – на старите вълци, преоблечени в новите им агнешки бутикови дрешки.
Парадът на днешните политически изчадия тече пред очите ни всеки божи ден. С настъпването на поредните избори техните вълчи муцуни трудно успяват да имитират благовидната физиономия, задължителна за съвременния широко скроен общественик от европейски тип.
Нашенските епигони са готови на всякакви маймунджулуци, за да привлекат угасналото внимание на електоралните сеирджии. Разиграват невероятни скечове и етюди, за които искрено биха им завидели и най-изчанчените участници в „Биг Брадър“.
Още отсега те се групират в най-причудливи формации, достойни за перото на театрални комедиографи от рода на Ст. Л. Костов. Незабравими са неговите пиеси „Службогонци“, „Госпожа министершата“, „Вражалец“ и други, които са особено актуални и днес със своите проникновени наблюдения върху изпълнената с поквара човешка издънка, наречена „политик“.
От няколко дена насам започна медийният гастрол на дуото Янев-Марешки, наречени непочтително от някои колеги „тандемът Ярешки“. Янето си го знаем, един объркан Гаврош на „демократичния“ преход, внушил си, че най му приляга ролята на магарето, набутващо се постоянно между атовете, които се ритат по върховете на властта.
За него днешната българска политика е детска градина, където олигофренчета свирят „първа цигулка“ и подло донасят за Пешко и Гошко, изтървали се в памперсите по време на безгрижната игра „Стражари и апаши“.
Марешки обаче е друга бира. Един целенасочен хищник от модерната политическа джунгла, готов да разкъсва по-дребните съперници в дивата гора и заедно с това – да се умилква около царете на животинския свят. Една безскрупулна фигура, излъчваща дивата порода на прочутия боксьор Майк Тайсън, от която трябва да се пазим, когато се стъмни, камо ли да гласуваме за нея на предстоящите избори.
Неговите прословути аптеки, станали причина за популярността му сред старите и болни хора, често пъти продават лекарства без задължителните указания за годност и предназначение, което ги прави изключително опасни за здравето на изпадналите в беда пациенти. По-евтини са от конкуренцията, но без необходимата гаранция, че няма да увредят и без това лабилното здраве на хиляди българи.
Политическият брак между Янев и Марешки по всичко личи е сключен „по сметка“, която най-вероятно ще бъде платена от Главния кукловод на трагикомичния дует. Върху най-високия клон на политическата гора се събират и други маймуни, очакващи височайши подаяния в замяна на „мръсните поръчки“, които тепърва ще им бъдат възлагани. Особено активни напоследък са така наречените Психопати за съсипването на България, гравитиращи около тъмносиния Мавър от Драгалевци.
Джукестият кондор е изпаднал в предсмъртна политическа кома, но дори и агонизиращ прави всичко възможно, за да разнася из общественото пространство трудно поносимата воня на националното предателство и омразата към обикновените хора.
Като най-близка негова дружка се явява още един пернат представител на антибългарската фауна. Прочутият Сокол, чиито пера напоследък бяха доста пооскубани, също изпълзя от подземията в Бояна, където 20 офицери от специалните служби охраняват неговата царствена персона от голямата народна любов.
В знак на благодарност, че данъкоплатците у нас посрещат скъпите услуги на НСО и пестят от милионите на депесарското султанче, за да има то за пиене и разврат, дъртият пергиш Доган преди дни отново оплю българската нация и хвърли в лицето на всички нас поредния гнусен бълвоч от етнически и религиозни лъжи и обиди.
Много по-потресаващо обаче беше мълчанието на хората, овластени не само да ръководят, но и да защитават авторитета и достойнството на българския народ. Липсата на твърда реакция срещу провокационните излияния на потурнака Ахмед е най-прясното доказателство, че герберите на Бойко Борисов отдавна ползват обща каруца или по-точно – обща тоалетна с ДПС – в стремежа си отново да измамят българския избирател.
Турските гаври в Кърджали, Ямбол, Пловдив и други важни средища на държавата вече се насочват и към столицата на България. Навсякъде никнат незаконни джамии, подкупват се общински съвети, депутати, министри и най-вече се налага волята на новите османски нашественици.
Турският посланик в София и неговите консули у нас препускат като хвърковатата чета на Бенковски и навсякъде разнасят добре известното анадолско нахалство при общуването с българските власти.
„Аз искам магистрала Истанбул-Русе, аз искам консулство в Шумен, аз искам безвизов режим за турските граждани...“ Безцеремонното поведение на посланик Арамаз буквално повтаря страшните години на робството, когато Високата порта се е разпореждала с живота и съдбите на българската рая.
От премиера Борисов и президентът Плевнелиев – нито дума, нито вопъл, нито стон... И турчин пак бесней над бащиното ни огнище!
Още по-смайваща беше реакцията на червения лидер Сергей Станишев, обхванат напоследък от болезнената мания, че е един от лидерите на света, след като беше избран за председател на Партията на европейските социалисти.
Запитан какво мисли за провокацията на Доган срещу българската история и националната сигурност, бате Серго с типично педерастки финт се опита да омаловажи антибългарската изцепка на анадолското мекере и да пледира за спокойствие и тишина около престъплението Доганово.
Изтърсакът на червената Живкова диктатура ни посъветва да преклоним главица пред ятагана на новите османци и да не тревожим Европа с нашето накърнено национално достойнство. Ето как БСП и нейният „гъвкав“ ръководител с един отскок се озоваха в общата политическа тоалетна заедно с другите двама съзаклятници – ГЕРБ и ДПС.
Този троен съюз очевидно е най-удобната конфигурация за външните кукловоди на нашите партийни марионетки. Ако не усетим навреме капана, който още от сега се подготвя, за да бъде погребана окончателно демокрацията у нас, ще бъде много късно за съпротива от страна на истинските патриоти в Отечеството.
„Националният фронт за спасение на България“ е длъжен да алармира българското общество за заплахите пред държавата, които са надвиснали на хоризонта. Времето до изборите е малко, а предателите са много. И се множат с всеки изминал ден. Последната дума обаче е наша и наказанието също. Нека им покажем, че сме горд и храбър народ, който не се страхува от политическите мръсници и предатели. Чашата на търпението отдавна преля!
