В парка край Плевен се намират останките от античното селище Сторгозия
Автор: Севдалина Пенева
Допреди 20-тина години природните паркове, които можеха да си съперничат по красота с „Кайлъка“ край Плевен, се брояха на пръсти. Не само в България, но и на Балканите. Разположен върху площ от 10 000 декара в живописната проломна долина на река Тученишка, той и сега привлича туристи, които търсят усамотение сред природата. Нищо, че от предишния блясък на това плевенското бижу не е останало много.
Няма го прочутото езерце с лебедите, вдъхновявало няколко поколения художници да го овековечат в картините си. Потъмнялото му сухо корито с прораснали треволяци прави гледката днес потискаща. Няма ги и цветните градини и алеите с розови храсти, а районът около някогашната вила на генерал Иван Винаров, един от създателите на парка, е запустял.
Липсата на средства за поддръжката на „Кайлъка“ се набива на очи, още щом пристъпи човек зад бариерите на входа на парка. Общински чиновници изчислиха през лятото, че ще са нужни поне един милион лева, за да се приведе в предишния си вид най-посещаваната част от градината.
Единствената надежда да влязат такива пари в обеднялата плевенска община обаче са програмите на Европейския съюз. Както навсякъде в страната, местната икономика тук едва крета, а държавните производствени предприятия отдавна за закрити. В Плевен безработицата е отчайваща, младите хора търсят реализация в чужбина, защото тук единственото, което ни се предлага, е работа като обслужващ персонал в заведенията, казва студентка по икономика. Заговаряме я, за да получим информация как се стига до останките на античната крепост „Сторгозия“.
Така научаваме, че въпреки общата немотия, от няколко години Плевен поддържа зоологическа градина. Имало наистина момент, когато животните били оставени на жестока диета, но сега всичко било наред. Сякаш да потвърди думите на момичето, откъм зоопарка долита мощен рев на лъв, какъвто гладно животно не би могло да възпроизведе. За да се отърсим от потискащото усещане за разруха, правим рязък завой по алеите към хълма с крепостта.
Някога, на мястото на днешния парк, е съществувал древен град. От тракийски времена е бил известен под името Сторгозия. След разрушаването му от варварите, славяните го възстановили под името Каменец. По-късно било издигнато второ селище на север от съществуващото, което било кръстено Плевен. Под това име двете населени места се обединили през 1266 г.
Самата крепост пък е била изградена в късната античност, около ІV-VІ в. от римляните (сн. 4). Заемала е площ от 31 декара. Разкритите от археолозите крепостни зидове са дебели 2 метра, облицовани с ломени камъни, споени с бял хоросан. Причина за вдигането на преградните стени били няколковековните варварски нашествия, които променили напълно етническата и политическа картина в региона.
Набезите принудили римските власти да вземат мерки за защита на населението, като реорганизират селищната система и инфраструктурата на провинциите.
Първите разкопки там са направени през 1909 г. от местното археологическо дружество. След няколко експедиции през годините, учените са разкрили две порти и три кули, подсилващи крепостно-защитната линия.
Във вътрешността на крепостта, наред с жилищните постройки, е разкрита и голяма християнска църква, тип базилика, която има дължина над 45 метра и е широка около 22 м. В непосредствена близост до нея са открити основите на обществен склад за зърнени храни.
Археологическите находки от Сторгозия и от некропола й (керамика, оръжия, монети) свидетелстват, че това укрепено селище със сигурност е просъществувало до края на VI век.
До частично възстановената крепост се стига по тясно шосе, по което два автомобила трудно биха се разминали. Затова се отправяме нагоре пеша. А и използваме последното есенно слънце, за да се насладим на опъстрената в златно, бакърено и ярко червено гора (сн. 2). Горе на хълма отново чуваме лъвския рев. Този път, насред останките от укрепленията, запечатали в камъка спомени за звън на желязо и прекършени копия, този рев ни се струва величествен.
От „Сторгозия“ като на длан се вижда цялата местност „Кайлъка“. Приказната есенна палитра приковава очите. Гледката компенсира първоначалното разочарование. Дори и не дотам поддържан, този парк заслужено се счита за гордостта на Плевен (сн. 1).
Легендите разказват
За една пещера в парк „Кайлъка“ се е вярвало, че Иван Шишман оставил в нея златна колесница. Иманяри от село Рабиша разказват, че при падането Второто Българско царство, докато бягал от турците, цар Иван Шишман носел със себе си цялата хазна и съкровищата от двореца. Първо понечил да се скрие в пещерата Магурата, но тя му се видяла лесно достъпна, затова я подминал.
Така стигнал до днешния парк, обграден с отвесни, над 40 метра високи скали (сн. 3), осеяни с множество естествени процепи и вдлъбнатини. Една от тях била толкова дълбока, че наподобявала пещера с четири входа.
Първият, който служил за вход, Шишман оставил за заблуждение. Другите три отвора закрил с камъни. На 70 стъпки от главния вход имало указателна рисунка - „три реда писано и под тях две дупки“, казват иманярите, които си предават от уста на уста тази история вече много поколения. Смята се, че който намери надписа на пещерната стена и успее да го разчете, ще научи къде е имането. Което пък представлявало две големи бъчви, пълни със злато.
Жителите на Плевен използват местността „Кайлъка“ за отдих и туризъм още от 1939 г. По инициатива на ген. Иван Винаров през 1946 г. е изграден строителен комитет, който прави първи стъпки по изграждането на парка. В продължение на 25 години под ръководството на ГНС – Плевен и с доброволния труд на младежта и цялото гражданство, долината на река Тученица се превръща в красива градина.
„Кайлъка“ е обявен за Народен парк най-напред с площ от 3000 дка, а в последствие – от 10 000 дка. Влиза в списъка на защитените местности в България през 1972 г.
Това на практика е единствената територия за активен отдих в радиус от 50 км.
