Днес е трудно да повярваме, че някога картофите са били отглеждани като... цвете. И точно като такова растението се появява на Стария континент, донесено на него от далечна Колумбия. Вярвало се е, че клубените му са отровни. До известна степен това е така, защото съдържат алкалоида соланин, който е смъртоносен. Неговото количество се увеличава, когато картофите се оставят на слънчево греене.
Тези, които имат проблем с киселини или стомашно разтройство, знаят, че за разлика от хляба, картофите унищожават (абсорбират) киселините. Затова народите от северните страни на Европа – Швеция, Норвегия, Финландия, Литва, Полша и др., които консумират този зеленчук вместо хляб, страдат много по-рядко от гастрит и язва например.
Американските лекари пък препоръчват на картофите като лечебно средство за пречистване на кръвта, против стомашни заболявания и за подпомагане на храносмилането.
През последните години диетолозите съветват печените картофи да се ядат с обвивката им, тъй като тя е богата на хлорогенна киселина и полифенол, които предотвратяват мутацията на клетките, водеща до рак.
Изследванията на учени от Университета във Флорида са открили, че кората им притежава антиоксидантно действие, следствие на което картофите могат да неутрализират така наречените свободни радикали, увреждащи клетките в човешкия организъм.
Изследователите са установили също, че белите картофи (сурови) имат висока концентрация на химически съединения, които неутрализират вирусите и различните съединения в тях спират развитието на вирусите дори по-добре от соевите инхибитори, които се считат като едни от най-силните в това отношение.
Освен това широко разпространеният у нас хранителен продукт е богат и на витамин С и скорбяла, което, както вече споменахме, го прави отличен заместител на хляба. И докато северните народи консумират годишно над 100 кг, то ние, българите, изяждаме едва около 12 кг, и то пържени или в различни картофени ястия. На българската трапеза рядко можем да видим печени и варени картофи, в какъвто вид те са най-полезни.
Картофите (печени или варени) могат да се консумират по всяко време по две причини. Едната е, че те имат подчертано лечебно действие по отношение на почти всички болести на храносмилателната система, а другата – че имат нискокалорична стойност – 100 г съдържат само 80 калории. В чипса обаче тези стойности достигат до 440 калории на 100 грама. Да не говорим, че хрускавото лакомство съдържа и огромно количество сол.
То се приготвя в мазнина, в която под действието на топлината (при многократна употреба) се образуват канцерогенни вещества, опасни за здравето на хората. Освен това, докато хрупаме чипса, в стомаха се отделят много киселини, които могат да предизвикат гастрит, язва, колит и т. н.
Още по-опасни са те за децата, тъй като техните стомахчета са нежни и по-податливи на заболявания.
