И друг път сме публикували здравословни рецепти на Виолета Петкова от Плевен. Както вече сме разказвали, жената се запалва по народната медицина от своя баща, който бил любител-билкар и е помогнал на много хора в родния си плевенски край.
В един момент тя решава, че тези знания не са й достатъчни и започва да чете все повече нови и нови книги в тази област и да търси знания от различни световноизвестни лечители. Някои от рецептите си позволява да обогати на своя глава, но всички до една са изпробвани от самата нея и семейството й.
Преди години съдбата я отвежда в курортното градче Банско, където известно време живее със своя съпруг. И там, из високите планини, научава имената и свойствата на десетки билки. Спомня си например, че един близък семеен приятел се оплаквал от болки в областта на кръста, причинени от камъни в бъбреците. Човекът успял много бързо да се излекува, и то с помощта на плода на така подценявания трънлив шипков храст.
Всяка вечер 1 шепа шипки се заливат с вряла вода в термос. Запарката се оставя да отлежи през нощта и на сутринта се прецежда. След това течността се пие през целия ден вместо вода. С прилагането на тази проста и безплатна рецепта болката на банскалията утихнала само за няколко дни. А след месец изследванията му показали, че няма и помен от камъните.
Плевенчанката разказа още, че образуванията по шипките, които наподобяват туморни струпвания, също са много полезни за прочистване на кръвта, жлъчката и бъбреците.За целта 3 такива формирования се накисват за половин час в 1,5 л вода и после се изваждат от течността. Водата се изпива, а те могат да се използват отново, тъй като се откриват трудно в природата. Употребяват се обаче най-много три пъти. Процедурите се правят 9-10 дни.
След един от последните си престои в чужбина Виолета научава за чудодейните качества на едно малко познато в България стайно растение, което се оказва, че лекува много заболявания.
„В чужбина го наричат „билката на века“ – разказва любителката на целебните отвари и продължава: – Името му е ароматна кализия. Саксийно цвете, което наподобява нашите влачещи повлеканчета. Разликата е в листото, в което, след като се откъсне, се вижда нещо като коса. Затова и му казват още жива коса, домашен женшен или церевичка“.
Плевенчанката отбеляза, че за каквото и заболяване да се прилагат, препаратите от ароматна кализия не бива да се приготвят в метални съдове и прибори.
Хоризонталните стебла на цветето, така наречените ластуни, са съставени от множество коленца и могат да се използват за лечебни цели само ако са узрели – тогава стават лилави на цвят и са дълги около 10-12 см. У нас масово се отглеждат вариетети на растението, чиято листна маса целогодишно остава зелена, така че специално за лечебни цели трябва да се използват само тези, на които листата им придобиват лилав оттенък!
Всяка част от растението е полезна и лекува редица заболявания. Затова има и десетки начини за приготвянето на различни препарати. Мастният извлек например се използва при лечение на кожни заболявания, артрити и за масажи.
Плевенчанката го приготвя от 12 узрели коленца.Нарязва ги на ситно и ги поставя в еднолитрова стъклена бутилка. Залива ги със 750 мл 40-градусов медицински спирт или водка. Запушва бутилката и я оставя да престои 14 дни на тъмно място при стайна температура, като всекидневно я разклаща. След 14-я ден спиртът се оцветява в тъмнозелено. Течността се прецежда и се съхранява на хладно в тъмна бутилка.
Този извлек е много подходящ за лечение на бронхиална астма, като курсът на лечение е 6-месечен. 3 седмици се взима по 1 чаена лъжица от тинктурата три пъти дневно, 40 мин. преди ядене. След това се почива една седмица.
Виолета Петкова ни разказа и че със спиртен извлек от растението пък поддържа във форма имунната си система. За целта 12-15 коленца се нарязват на ситно, поставят се в еднолитрова стъклена бутилка. Заливат се със 750 мл 40-процентов спирт. Шишето се запушва и стои 14 дни на стайна температура. След това се прецежда и се съхранява в тъмна бутилка на прохладно място. Взема се по 1 чаена лъжица два пъти дневно 40 мин. преди ядене.
