Интересувам се от повече подробности за т. нар. пароксимална нощна диспнеа
и за начините за нейното преодоляване.
София Каратерзиева, Ивайловград
Казано на български език, тази диагноза означава пристъпен задух. По същество представлява повърхностност, шумност, аритмичност и прекъснатост на дишането. На практика се наблюдава дихателна пауза с продължителност повече от 10 секунди, която се появява обикновено по време на сън.
Най-често това нарушение се среща при хипертоници и хора с наднормено тегло и метаболитен синдром. Обичайно диспнеата е съчетана със затруднена проводимост (обструкция) на горните дихателни пътища. Характерни за нея са шумното и неравномерно хъркане с периоди на спиране на дишането.
Допълнителни симптоми са намаляване на интелектуалните възможности, сутрешно главоболие, нарушения на потентността и лесна уморяемост през деня поради недоспиване. Налице са и нощни ритъмни нарушения на сърдечната дейност, поява или влошаване на артериалната хипертония и сърдечна недостатъчност, белодробна хипертония и белодробно сърце. Съществува повишен риск от сърдечен инфаркт и инсулт.
Благоприятстващи фактори за появата на пароксималната диспнея са заболяванията в областта на носоглътката: болни сливици, полипи в носа, изкривявания на носната преграда, а също и някои нервно-мускулни и скелетни заболявания.
Характерна е т. нар. „реакция на събуждане“, изразяваща се в отваряне на горните дихателни пътища след силно изхъркване, с последващи пристъпи на дълбоко вдишване и сърцебиене. Това се дължи на патологични дразнения на дихателния център поради нарушения в съотношението между основи и киселини в кръвта, особено когато тя е претоварена с въглероден двуокис или с т. нар. кетонни тела (бета-окси-маслена и ацетоцетна киселини и ацетон).
Различават се коремна, атеросклеротична, диабетична, дихателна, сърдечна, уремична, токсична и мозъчна диспнеа.
Освен медикаментозно от специалисти, лечението може да бъде и консервативно – на съществуващите рискови фактори (затлъстяване, изкривявания на носната преграда, изваждане на сливиците); редовен ритъм на съня, странично положение по време на сън и пр. В тежките случаи се предприема постоянно нощно обдишване с повишено налягане посредством специална маска.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
