Помните ли оня виц за вежливия палач, който не иска да тревожи осъдените на смърт и затова по бащински ласкаво ги пита,
Автор: Светлана Николова
кого ще бесим днес? Ей в тоя виц живеем вече три години, само дето отдавна никой не се смее на опитите на премиера Бойко Борисов да ни весели. Последните му хуморески от 19 ноември пък направо разплакаха и най-втвърдения му електорат.
“Ето това е цензура – че няма цензура, че има свобода на медиите и можете да стоите и да ме питате, каквото си поискате и да го излъчите в пълния му обем. Не се притеснявам, защото по-голяма прозрачност, по-голяма свобода на словото от това няма. Какво да направя повече”, попита реторично Борисов в отговор на журналистически въпрос за наличие на медиен монопол в България.
Репортерите бяха повикани да отразят иначе скучна церемония по връчването на договори по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. И вместо да питат по темата, журналисти от Канал 3 и телевизия СКАТ го изнервиха с неприсъщи въпроси за цензура и свобода на словото. А както е известно, на хората с остра интелектуална недостатъчност им е присъщо лесно да избухват.
“Вие виждате ли колко камери има тук, искате ли да ги броим заедно. Хайде да ги изброим, нека броим – пита ме за медиен монопол, пребройте камерите и попитайте кой от тези ваши колеги с камери и микрофони е член на медиен монопол. Има ли такива сред вас да му отговорите на вашия колега, който задава този въпрос. Кой от вас е от медийния монопол… нека си вдигне ръката. На кой от вас има цензура. Кой от вас е получил указание да не ми зададе някакъв въпрос или да ми зададе точно обратното?” Думите на премиера плющяха като шамари.
Изследване на американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус" (Freedom House) за свободата на медиите по света за 2011 г. изпрати България на 78-то място, назад в класацията дори от държави като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор.
През тази година страната ни се срина до 80-то място в класацията на “Репортери без граници” по индекс на свободата на пресата и е на последно място в ЕС. Лошото състояние на сектора бе коментирано от Европейската комисия, “Фрийдъм хаус” и чужди посланици.
Наскоро посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер пък излезе с официално изявление по повод цензурирано негово интервю във в. “Монитор”, където са отрязани именно критиките му към медийния ландшафт в България и концентрацията на собственост в медиите. Загриженост за свободата и независимостта на българските медии изрази и еврокомисарят Нели Крус, която през септември пристигна у нас по настояване на 30 независими журналисти.
“Остави я Нели Крус, питам те теб, вас – кой ви е задал въпрос или кой не ви е дал да ми зададете въпрос. Това е цензура, ако някой ви е казал – няма да го питаш или на тази тема няма да говориш. Кой от вас има връзка с мен”, ядосан не на шега се развика Борисов на репортерите по време на злополучната среща миналата седмица.
Отговорът на Европейската комисия
"Продължаваме да сме сериозно загрижени за състоянието на медийната свобода в България." Това съобщили от кабинета на еврокомисаря по цифровите технологии и зам.-шеф на ЕК Нели Крус в отговор на въпрос на вестник "Сега" по повод изявлението на премиера Бойко Борисов, че в България цари пълна медийна свобода. "Ще продължим да наблюдаваме ситуацията и разчитаме на българските власти да предприемат нужните мерки, а където е възможно, предлагаме подкрепа и помощ", посочи Линда Кейн, прессекретар в кабинета на Нели Крус.
Тя поясни, че миналата седмица еврокомисарката е получила отговор от Борисов на нейно писмо от октомври. След срещата в София през септември и разговора й с представители на български медии, Крус поискала разяснения за евентуалните мерки, които българските власти ще предприемат в отговор на предизвикателствата, свързани с медийната концентрация и прозрачността.
"Да подкрепиш проект в защита на свободата на словото в една страна - член на ЕС, звучи направо абсурдно. Но когато тази страна само за няколко години се е сринала в класацията на "Репортери без граници" и е стигнала до най-най-последно място в ЕС, въпрос на гражданска отговорност е да участваш в "натискането на паник бутона" и да подкрепиш мобилизацията на гражданското общество в името на свободата и демокрацията". Това заяви пък Аспарух Панов от фондация за свободата "Фридрих Науман" на дискусията "Медии без филтър - страхът и свободното слово", организирана тези дни от агенция БГНЕС.
Как се купува медиен комфорт
„Българските медии са силно манипулирани, а репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват събития, да публикуват пропагандни статии и да не излиза информация, която не е одобрена от спонсорите им“. Това е написала бившата американска посланичка Нанси Макълдауни на 18 юни 2009 г. в доклад до Държавния департамент на САЩ.
Документът беше публикуван в WikiLeaks, чиито права в България пък държи сайтът „Биволъ“. Над 10 млн. лв. е изразходвало аграрното министерство от юли 2009 г. до февруари 2012 г. за медийни инициативи по програмата за "Развитие на селските райони", като получатели са бТВ, Нова тв, БНТ и ТВ 7, БНР, "Дарик" и "Фокус".По ОП "Транспорт" различни медии са стимулирани с 1 млн. 719 хил. лв. БНР има договор за 216 174 лв., Дарик радио получава 583 200 лв., БНТ взима 300 192 лв, а най-близката до властта ТВ7 - 200 064 лв.За 6 документални филма от по 20 минути, Нова тв пък има договор за 419 707 лв.
По ОП "Развитие на човешките ресурси" над 1 млн. лв. на нашите медии е раздало социалното министерство. Договорът с БНТ е за 182 300 лв. Би Ти Ви е взела 207 648 лв., Нова тв - 217 000 лв., тв "Европа" - 80 990 лв., ТВ7 само 110 080 лв. "Дарик" с 214 450 лв., следвано от "Фокус" с 99 795 лв. и БНР - 59 928 лв. За популяризиране на ОП "Регионално развитие" МРРБ е сключило договори с три радиа и една телевизия от декември 2010 до февруари 2011 г.
Всеки от тях е с продължителност 1 г. Този с БНР е за 99 650 лв., с радио "Фокус" са два - съответно за 97 344 лв. и за 120 000 лв. По същата линия Дарик радио получава 99 992 лв., ТВ7 само 120 000 лв. Трагично е използването на медиите за партийно влияние върху обществото и за прокарване на бизнес интересите си чрез селекция на информацията и прицелени атаки. Самоцензурата е практика в медийните издания и те имат черни списъци на политици и конкурентни бизнесмени, които не се отразяват или интервюират.
На коментатораБивола,трябва паметник да му се направи ,както на другите наши револиионери които са убити за правда и свобода.Този коментатор наистина е убит от наще мекерета,за да не се знае истината от народа и света.Браво на този ревулюционер. и герои на Балгария.Ето примери за подтискане на цезората във Балгария и убиването на чесите български граждани.
