инж. Иван Бойков: Държавата ни вкара насила в сивия сектор

Автор: Интервю на Здравка Христова

- Масова практика през последните години е търгове и конкурси за обществени поръчки, свързани със строителство, да се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията. Какви са причините за това явление?

- Причините се крият в несправедливите условия при голяма част от тръжните процедури. Според нашите анализи средно в страната между 15 и 20 процента от обществените поръчки в строителството съдържат дискриминационни условия. В най-големите общини този процент е чувствително по-голям.


- Как Камарата на строителите противодейства на тази порочна практика?

- Ние можем да реагираме по няколко линии и го правим. Единият начин е свързан със създаване на обществена нетърпимост чрез публичност на такива случаи. Друг е въпросът, доколко медиите са отворени към подобни теми, свързани с нарушения при обществените поръчки. Второ, опитваме се да накараме държавните институции и общините да въведат електронни търгове, което ще елиминира възможността да се отстраняват участници заради формални пропуски в тръжната документация например.

Наскоро представих в Германия следния български абсурд.Някои кметове напоследък пускат поръчки с безумното условие фирмата, която спечели конкурса, да няма претенции за срока на плащане от страна на възложителя. Тоест, да изпълни поръчката със собствени средства и търпеливо да чака деня, в който парите ще й бъдат възстановени. Подобно условие отказва по-малките строителни фирми от участие, а по този начин се нарушава и конкуренцията.

Германските колеги не искаха да повярват, че изобщо е възможно това да се случва в страна членка на Европейския съюз. Защото в Европа за да получиш услуга, трябва първо да си платиш.
- У нас обаче има и друго - условието кандидатите да предложат срок за отложено плащане. И в това отношение ли сме без аналог в Европа?
- Дори от БОРКОР признаха, че така рискът максимално се прехвърля върху строителя, а администрацията - било то държавна или общинска, не поема никаква отговорност. Такъв тип заявки за обществена поръчка е неразбираем за белите държави, а за България те са масова практика.


- Как ще коментирате куриозните условия в поръчките на възложителите, с които се маскира изборът на предварително подбрани фирми? 

- Едва ли ще издам някаква тайна като кажа, че това са си добре разработени корупционнни схеми, които буквално съсипват строителния бизнес. Няма да се учудя, ако някой ден срещна изискване към кандидатите в някой конкурс да имат на щат непременно багерист със сини очи. Защото приятелската фирма, която трябва да спечели поръчката, „случайно“ разполага с такъв работник. 

Лошо е, че се допуска възможността да се случват такива неща. По-страшното е обаче, че в законодателството ни има достатъчно вратички за подобно „творчество“ и поради тази причина корупцията трудно се доказва.
Напредналите държави в ЕС много просто, кратко и ясно са решили този въпрос.

Недопустимо е гаранционни срокове и срок за изпълнение да участват като условия в състезателни процедури. Аз, ако съм възложител и искам да ми се построи определен обект в даден срок, така ще го възложа. Това означава, че ще поема отговорността, че всичко това е реално и проектът ми е добър, защото той определя сроковете. От тук нататък състезанието вече е на цена, финансови възможности и технологии.


- Редно ли е цената да е водещият критерий при избора на изпълнител?

- Цената би трябвало да е с голяма тежест, защото тя издава обществения интерес. Но трябва да има баланс. Когато цената е само и единствено водещ критерий (това се допуска и в ЕС, но тази практика се използва рядко), тогава се получават злоупотреби.
В повечето европейски държави има обществени структури, които следят тези процеси и се наместват, когато усетят нередност. У нас безвъзвратно изоставаме. Трябва да има нетърпимост в обществото. На неправителствените организации това им е работата.


- Кой е по-тежкият проблем - неплащането от страна на държавата и общините или междуфирмената задлъжнялост?

- Вземанията от държавата намаляха. От общините имаме да получаваме около 200 млн. лева от обществени поръчки. Имаме въведени в експлоатация обекти и още не сме си получили дължимите пари, а общините вече ползват облагите от нашия труд.

Донякъде ги разбирам кметовете. Те частично финансират проекта с кредит, после чакат финансови постъпления от съответната програма на дадено министерство, а то пък чака средства от Европейската комисия... Тоест, буферът го няма. Финансовият буфер се явяват строителят и банката кредитор.
Това е изключително неправилна процедура, която в крайна сметка води до неблагополучия. Отложеното плащане трябва да се забрани.

Ние сме три страни в един процес - от министерствата оформят правилата по оперативните програми, кметовете правят процедурите, а ние строим.
Законът за обществените поръчки се разминава със Закона за устройство на територията - оттук идват големите пороци. От скъсаната връзка между ЗОП и ЗУТ страда крайният продукт.

Всички неблагополучия се струпват върху строителя и той трябва да ги реши по някакъв начин - със собствени средства, ресурси и огромни компромиси. Банките вече отказват да ни изплатят суми, за които имаме подписани договори с държавата и документи за плащане. Разбирате ли какво означава това банката да няма доверие в държавното плащане, защото няма гаранция, че ще си получи парите?

Междуфирмената задлъжнялост се явява в резултат на неплащания, само че се мултиплицира по 4-5-10 пъти. Всъщност, дължимите ни 200 млн. лв. от общините са генерирали поне 1 млрд. лева междуфирмена задлъжнялост. Това разстройва целия механизъм и генерира сив сектор - неплащане на данъци, на социални осигуровки, договори на половин ден, наемане на работници без договори.
Всичко това е следствие на държавната политика.Ние трябва да оцеляваме по веригата. В същото време имаме  20 контролни органа, които ни следят дали правилно строим и при най-малкия повод ни налагат сериозни глоби.


- Но пък не спират и скандалите със завлечени хора от строителни фирми, които са им взели парите за жилища "на зелено"...

- В нашия бранш се навъдиха много предприемачи. Това не са строители, а търговци на строителни продукти. Имахме даже месари и шивачи, които видяха бързооборотната схема за печалби в строителството. Тези хора вече ги няма, 90 % от тях отпаднаха. Извън строителния регистър, само за последните 3 години, останаха над 2000 фирми.

Тези субекти и нерегламентираният пазар и взаимоотношения създадоха така наречената група на измамниците, които продаваха на зелено - купуваш нещо, което го няма.
Вярно, държавата допусна тези измамници да влязат в нерегулирана среда. Но пък, от друга страна, за 23 години преход българинът така и не разбра, че трябва сам да защитава личните си интереси. Сделки за жилища не се сключват всеки ден. Първото нещо, преди на направиш такава крачка, е да си намериш адвокат. Малкото пари за правен съветник ти спестяват големи ядове в житейски план.

Направихме регистър на строителните фирми. Хора, влезте в него и проверете този, с който ще сключвате договор! Да се разчита на държавата, че ще ни защити от некоректни фирми, на които сме се оставили да ни лъжат, е наивно.


В категории: Интервю , Горещи новини