Българска Мата Хари върти на пръсти германски, английски и американски агенти в една от най-големите афери през Втората световна война
Автор: Борис Цветанов
Никога няма да узнаем името й. По случайност в архивите на Гестапо е имало нейна снимка, некачествена поради заснемането й от голямо разстояние. Има известна вероятност да се е казвала Мария или Марина. Но в тайната картотека на суперполицая Никола Гешев, съхранявана единствено в съзнанието му, тя фигурира с псевдонима Мома Англичанка.
Като изключителен психолог, Гешев е имал особено отношение към жените агентки, като ги смятал за по-старателни, по-дисциплинирани, по-изобретателни и с повече интуиция от мъжете. Историята пази някои данни и спомени за Катя Табакова (Черната мома), за Галина Рангелова (Пенчо), за Стоянка Чорбанова (Дебелият пролетарий) и други „колежки“ на Джеймс Бонд, но всички тези дами бледнеят пред Мома Англичанка, която е свързана с една от най-големите шпионски операции от времето на Втората световна война.
Разбира се, в шпионажа точни и верни сведения за топаферите са рядкост, ако въобще ги има. Мемоарите обикновено, вместо да дават по-ясна картина, я правят още по-лъжовна. Големите разузнавачи са бойци, поели живота на доброволно самоотричане в една затворена система с морални норми, на върха на които стои националната сигурност на страната им. Рицари на честта, понякога те са погребвани в чужди страни, под чужди имена...
В края на 1940 г. войната на българския контрашпионаж и английското разузнаване бележи своя апогей. За героичната борба на българските контраразузнавачи вече сме разказвали. Но за Никола Гешев е ясно, че всичко ще бъде изгубено в деня на скъсването на дипломатическите отношения на България с Англия. Като човек, гледащ далече напред, той стига до извода, че наш разузнавач в посолството на англичаните в Турция, където ще се пренесе част от дипломатите от София, би било основа за една нова голяма игра.
В снежната вечер на 20 януари 1941 г. топполицаят се среща тайно в душната кръчма „Соколец“ на гара Подуене с английския резидент Владимир Гриневич и слага картите на масата – теб те искат най-вече германците, а агентурата на Гестапо има възможности в София, каквито и ние нямаме. Искат те и те, и белогвардейците също – нещо си им объркал сметките. Искат те и от Толстоевия фонд в САЩ (шпионска организация на Ватикана, б. а.). И японците те искат. А руснаците си точат зъбите да те отвлекат в Москва. Спасението ти е само в моето пристанище.
А цената на билета? – пита Гриневич.
И Гешев му отговаря: „Имам едно момиче, да го наречем Марика. Трябва да я вкараш във вашата легация. Измисли някоя многострадална викторианска любовна история, англичаните си падат по тия работи. На жена си можеш да кажеш, само ако си сигурен, че ще мълчи. Ти ще изчезнеш от очите на всичките си врагове в момента, в който влакът с дипломатите и с тях – Марика, поеме към Турция. След това ще спася и жена ти. Ще получите документи и билети за Австралия и адрес, на който ще се погрижат за вас“.
Гриневич е опитен разузнавач, руснак, белоемигрант, женен за англичанка, живяла дълго в България, получил английско гражданство и длъжност в легацията. Той се справя блестящо със задачата. Играе месец и нещо ролята на влюбен Ромео. Дори следейки го, Гестапо го заснема в „любовна среща“ с Марика.
На 11 март 1941 г. английската легация се изнася от София. Мома Англичанка (или иначе казано Марика) е редом с дипломатите. А Греневич изчезва. Посланикът Рендел вдига дипломатически скандал, всичко се приписва на Гестапо. По време на Народния съд „отвличането“ на Гриневич е тема на дузина разпити, но истината завинаги остава неразгадана тайна.
Английските дипломати до един се привързват към изживяващото любовна драма момиче Марика или Мара, както я наричат всички. Тя става особено близка със семейството Елеонора и Дългас Бъск. Англичанката ражда бебе и българката се настанява у тях да помага. Бъск става секретар на посолството в Анкара. Две години и половина Мома Англичанка предава по изграден канал (за нея разказва в книгата си личният шофьор на Гешев Благой Недялков).
Но разузнавачката не е доволна от себе си. Смята, че има възможности за истински голям удар. Тя оплита в мрежата си албанеца Елиаза Базна. Той е роден в Прищина, учил е във военна академия, мечтал е за кариера на оперен певец, но е работил като шофьор в италианската, немската и сръбската легации. В този момент той е шофьор на Бъск.
Мара вече е „като член на семейството“. И разиграва нова викторианска драма: тя, домашната помощничка и приятелка на Елеонора Бъск, се е влюбила. И то в шофьора на почетния господин Бъск. Никак не е удобно това. Не може ли господин Бъкс, толкова благороден човек, да каже две добри думи за Елиаза Базна на господин посланика сър Начбул-Хюгесън, който в момента си търси личен камериер – албанецът е представителен мъж, интелигентен, знае езици...
И великодушното семейство Бъкс се хваща на въдицата. Базна получава назначение от сър Хюгесън – възпитаник на „Итън“, дипломат от кариерата, носител на десетки държавни отличия. Впечатлен е от гласа на прищенеца, който изпълнява няколко арии, благородникът го облича в брокатена ливрея, ушита по модел на средновековния ориент, запасва му ятаган и му поверява покоите си. И Базна си знае работата – под режисурата на Мома Англичанка, разбира се. Извадени са дубликати от ключовете на свръхсекретната каса на посланика. Снабден от Мара с два фотоапарата, той започва голямото преснимане на свръхсекретната документация.
После се свързва с германския резидент обергрупенфюрер (генерал-полковник) Людвиг Мойзиш под прикритието на търговски представител и му предава първата партида филми – списък на английските агенти в Турция и България, за което получава 20 000 лири стерлинги. Към Германия потича безценна информация. Но преди пристигането на филмите в Берлин фотоленти със същото съдържание се появяват и на бюрото на Гешев (да си припомним, че Мома Англичанка снабдява Базна с два фотоапарата).
На 14 декември 1943 г. албанецът предава на Мойзиш най-строго пазената тайна на Москва, Лондон и Вашингтон: протоколите от Техеранската конференция. В Берлин обаче Хитлер решава, че това е дезинформация (преди близо три години той така е изигран от мисията на полк. Донован) и на безценните сведения не е оказано никакво внимание. Но за Гешев това е истински коледен дар. Ние вече сме писали за особената роля, която изиграват тези протоколи в управлението на Иван Багрянов. Но не е само това.
За съжаление един документ от особена важност закъснява по технически причини. Това е сведение за предстояща на 10 януари 1944 г. голяма бомбардировка на София. Затова пък, пристигнал своевременно в Берлин, документът представлява истински обвинителен акт срещу Райха. В Берлин сведението се получава на 1 януари. Германците не си помръдват пръста да предупредят София, но предупреждават гестаповските си агенти да напуснат българската столица.
В Берлин обаче това сведение изиграва ролята на един вид лакмусова хартия. Гестапо решава, че си заслужава да се провери агента, наречен от Мойзиш „Цицерон“. Операцията е взета под контрол лично от шефа на външното разузнаване Ернст Калтенбрунер. Германски експерти по фотография извършват щателна проверка на филмите. И протоколират: „Не е възможно Цицерон да е експонирал снимките сам, както разказва пред Мойзиш. Не е възможно и да са снимани с фотоапарат тип „Лайка“, за това се иска по-сложно устройство“.
Германските експерти откриват и едно важно доказателство за своите твърдения, че е имало втори човек – на една от фотографиите има случайно оставена следа от два пръста, държащи заснимания документ. Това, според германците, е може би по-важното лице в аферата. В крайна сметка последният гвоздей в ковчега на съмнението забива обстоятелството, че Базна не владее до такова съвършенство английския, че в рамките на половината час, с който разполага за фотосесията, да се ориентира безпогрешно кои от огромното количество документи в касата на посланика са най-важните. И Калтенбрунер изпраща в Анкара специален агент за изясняване на съмнителните моменти.
В същото време в турската столица пристига американската разузнавачка Корнелия Кап. Задачата й е да разкрие Цицерон. За него американското разузнаване научава от работещия за тях съветник в германското посолство в Швейцария Фриц Колбе, който пък е чул за човека с тайнствения псевдоним лично от Рибентроп. Информация за шпионина в Анкара получава и Алън Дълес, който я споделя с колегата си от „Сикрет сървиз“ граф Бадън Хювел. За Цицерон в Лондон съобщава и най-дълбоко засекретеният още от 1917 година в Берлин техен агент Александър Скотлънд.
Тъй като най-важна за нас е войната на амазонките – Мара (Марика, Мома Англичанка) с Корнелия Кап, ще отбележим още една българска връзка – американското разузнаване с умело изготвена операция, началото на която се поставя в София, внедрява Корнелия направо в германското посолство в Турция – направо като секретарка. Но за тази битка на амазонките разузнавачки ще разкажем в някоя следваща публикация.
