В търсене на геокеш, що за чудо е това?

Автор: Диана Славчева

Кой не е мечтал да бъде откривател, да намери нещо, на което никой друг преди това не е попадал, или пък с карта в ръка да издирва скрити съкровища?! Всичко това може да осъществи новата мания, разпалила ентусиазма на хиляди, дори на милиони, любители на приключенията по целия свят.
Думата ни е за една игра, набрала популярност с английския термин „геокешинг“. Цялата идея на мероприятието е да се открият различни по големина контейнери, наричани „геокешове“ или само „кешове“, скрити в забутани места по планетата. За целта участниците в издирването им обикновено използват GPS приемник или друга навигационна техника.

Към момента такива тайници има замаскирани в над 200 държави и на всички континенти, даже и в Антарктида. Обикновено това са водонепроницаеми кутии със сравнително малки размери, в които е поставен дневник и „съкровище“. Въпросното имане се състои най-вече от някакви дребни сувенири или евтини предмети. Но не стойността на трофея е от значение в случая, а удовлетворението от самото му намиране.

В дневника пък този, който попадне на геокеша, трябва да регистрира вълнуващия момент и което е по-важно – да остави някакво писмено послание за следващия пътешественик, който евентуално ще попадне след него на тази следа. Взимайки си някакъв предмет от кутията – хем за спомен, а и като доказателство, че все пак я е открил, играчът трябва да остави и някаква дребна своя вещ в нея.

Изглежда съвсем просто, нали? И все пак са нужни доста умения, за да се въплътиш в ролята на Индиана Джоунс. Въпреки че в случая не ти се налага да издирваш изчезнал кивот или пък храм на обречените, все пак понякога може с часове да се въртиш в дадена местност и да си останеш с празни ръце.
Бумът на тази игра започва, след като през 2000 година американският президент Бил Клинтън премахва ограничението GPS навигаторите да се използват само от военните. След като тези устройства станаха достъпни за гражданите, настъпи и масовизираното вдъхновено издирване с тяхна помощ на различни обекти.

Точно на 3 май 2000 г. на пенсионирания компютърен инженер от американския щат Орегон Дейвид Улмър, който се приема за баща на геокешинга, му хрумва да скрие една пластмасова кофа с няколко дреболии в нея – в случая компактдиск, банкнота и тефтерче. За съжаление този исторически „първи“ бележник с времето се е изгубил и сега няма какво да документира първите записки за открит геокеш. Ще подминем с прискърбие този факт и ще продължим с хрониката на събитието.

След три дена американецът пуснал съобщение за заровеното от него „съкровище“ в една интернет група и то било намерено само след няколко дни. За компенсация на затриването на тефтерчето обаче на мястото, където той е скрил първия геокеш (макар тогава още да не е знаел, че той ще се казва така), днес има поставена паметна плоча.

И така действията на орегонеца се превръщат в правила на играта – скриваш кеша на някакво място, пускаш съобщение с координати на местоположението и чакаш някой да го открие.
Съществуват доста на брой интернет сайтове, където това може да се направи. Първият и най-голям засега портал е  Geocaching.com, който естествено се появява още в зората на пръкването на новата мания – през 2000 г.

Следват го по популярност Navicache.com и TerraCaching.com. В България първият известен геокеш е поставен на 30 март преди 10 години в района на Рилския манастир от играч с псевдоним Virag Tibor, за когото се предполага, че е чужденец. Българските геокешъри могат да се включат в играта и да намерят подробна информация в сайта „Странник“ например на адрес www.strannik.bg.

Общо у нас скритите геокешове наброяват вече близо 800 броя. Като принцип те се замаскирват на места с исторически, културни и природни забележителности или най-малкото, за да се стигне до скривалището им, трябва да се мине през такива обекти. Това крие огромен потенциал за увеличаване на туристопотока – не само от нашенци, но и от чужденци, който да бъде ориентиран към посещаването на такива дестинации.
За да се облекчат търсачите, освен географските GPS координати, се прави и кратко описание на маршрута до тайното местоположение на съкровището. А може дори да се добавят и снимки на местността, където то е заровено.

Заровено не е точната дума, защото контейнерът просто може да бъде скрит в някаква хралупа, дупка или друго подходящо пространство. Аз например, като пионер в геокешинга, изобщо не използвах навигационна техника при откриването на първото си „съкровище“. Изцяло се ориентирах по даденото за него землеописание къде точно се намира. Това беше геокешът Индипасха, скрит „в корените на усуканото дърво срещу аязмото“ на старото тракийско оброчище в Странджа планина. Ориентирането по природните описания си остава и единствената възможност да се добереш до заветната цел в случаите, когато имането е потулено в пещера или друго образувание по земната повърхност, където навигационните уреди просто не работят.

На собствен гръб установих, че благодарение на търсенето на кешовете, дългите походи някак си се осмислят и обогатяват с изключително вълнуващи емоции. Те вече не са просто едно здравословно крачене по пътеките – ей така, колкото да се навъртят километри и туристът да се премести от точка А до точка Б или пък да изкачи връх С. В търсене на геокеш човек дори може да се впусне в приключението напълно сам и не е нужно да уговаря когото и да било друг да му прави компания в начинанието. Нещо повече – организираните преходи, които се извършват групово, дори може да се окажат неподходяща форма за едно такова издирваческо мероприятие.

Но пък виж, тази игра е много подходяща да бъде практикувана като забавление за цялото семейство. Има ли по-голяма емоция от това да търсиш в неделния ден съкровище заедно с мама и татко на някое интересно място, където кракът ти никога преди това не е стъпвал. Още по-малко пък някога ти е хрумвало да заничаш в хралупите или под камъните и корените на дърветата...
Нека отбележим, че самите кутии, които играят ролята на тайници, могат да бъдат няколко вида.

Освен класическия или още традиционен тип във формата на контейнер, в който са затворени различни предмети, скривалището може да бъде виртуално. В този случай участникът трябва да разкрие някаква загадка – било то какво е написано на дадена табела или пък колко колони има някаква сграда, да речем. Този вариант на играта е особено подходящ за зимните месеци, когато природните обекти са по-недостъпни.

Съществуват и виртуални тайници, които съдържат няколко задачи, и едва след като се открие първата, търсачът може да премине на „следващото ниво“. А има и движещи се геокешове, които щом бъдат намерени, играчът трябва да размени с друг кеш или пък да ги скрие на ново място и да предостави новите им координати.
Самите участници в играта, именуващи се геокешъри, често се обособяват на групи по интереси – на лодкари, на рибари, на шофьори, на планинари... Те съответно крият своите съкровища на подходящи за интересите им местности или респективно ги разполагат покрай удобни и обичайни за тяхната общност трасета.

Може и да не повярвате, но по цялата планета днес чакат своя откривател повече от 1 милион геокеша. А аванюристичната игра, завладяла в глобални мащаби целия свят, печели все повече привърженици. Още няма точна статистика колко чужденци са пристигнали у нас именно с цел да се включат в издирването на укритите по земите ни  кешове, но се знае, че хич не са малко.
И най-хубавото на това забавление е, че всеки може да стане търсач. Ограничения няма – нито във възрастта, още по-малко в образованието, а и не са нужни каквито и да било предварителни тренировки. Просто веднъж трябва да се тръгне по пътеките – къде с GPS навигатор, къде само с природното описание в главата. А понякога за търсенето на геокеш е достатъчно единствено да носиш дълбоко в сърцето си любовта към пътешествията и неизвестното...




В категории: Горещи новини , Пътеводител