Че Теди Москов е един от най-интересните съвременни театрални режисьори, е ясно на всеки, който се занимава или интересува
Автор: Веселин Максимов
от случващото се в Храма на Мелпомена у нас. Че „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников е комедия, станала отдавна нарицателна за обществено-политическия живот в България, отдавна е факт.
Питали ли сте се, ако двамата гении се свържат по някакъв начин, с машина на времето, каква взривоопасна театрална постановка би се получила?
Но, всъщност, най-интересното е, че такава среща вече се е случила. Без пътуване във времето, разбира се, но това не я прави по-малко интересна. За пиесата „Недоразбраната цивилизация” става въпрос, именно на Теди Москов.
Всъщност, само заглавието буди мисли за комедията на Войников, а иначе Москов е почерпил вдъхновение за нея от „Хумористична история на българите" на Райко Алексиев, Захари Стоянов, Стоян Михайловски и...
В характерния си стил той е създал ярка сценична провокация, която сам определя като „театрална шега”. В характерния му стил, тази пиеса се променя постоянно, всеки път е малко по-различна и често някой, гледал я веднъж, на втория път се чуди дали е попаднал на точно същото представление.
Интересен е фактът, че самият Теди Москов, присъствайки на някои от спектаклите, от време на време се покашля, за да даде знак на актьорите да импровизират по своите заковани драматургично до момента реплики, но по неговите думи „не чак толкова, че да съсипват текста”.
„Недоразбраната цивилизация” всъщност се концентрира върху мита, че народите на „ракийците” и „туршийците” са се обединили, за да създадат народа на тракийците. А Европа не се дели на „Източна” и „Западна”, а на „Източна” и „истинска”.
В основата на повествованието е старият и остроумен нашенски виц, който разказва, че Господ пожелал да създаде Рая на земята и създал България – територия, благословена с пълноводни реки, високи планини, плодородни полета, златни плажове, прекрасен климат и всичко най-хубаво.
След това обаче седнал и дълбоко се замислил. Вследствие на този тежък размисъл решил да върне равновесието на тази земя и я населил с българи.
Въпреки всичко, пиесата не е инфантилно-отричаща, а по-скоро истерично-смешна, но с елементи на размисъл за това какви сме ние самите в този исторически момент. За капак – интонационната среда на сцената е съставена от псувни, руски военни маршове, пиене на ракия и т. н.
В „Недоразбраната цивилизация” участват актьорите Илка Зафирова, Ирини Жамбонас, Таня Пашанкова, Христина Караиванова, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Евгени Будинов, Емил Котев, Иван Петрушинов и Филип Аврамов.
Теди Москов казва така: „Недоразбраната цивилизация е наша майка, която ние не можем да разберем какво иска от нас.”
КАКВО МУ Е ИНТЕРЕСНОТО НА ТОЗИ ТЕДИ МОСКОВ, КОЙТО САМО ПАРОДИРА БЕЗДАРНО И МАСКАРИ КЛАСИЦИТЕ - СВЕТОВНИ И БЪЛГАРСКИ. НИЩО ХУБАВО НЕ ПРАВИ ОТ ГОДИНИ. САМО ПОВТАРЯ ТЪПИШТЕ СИ ГЕГОВЕ, ЗАЕДНО С ЖЕНА СИ, КУКЛОВОДКАТА МАЯ НОВОСЕЛСКА, БЪЛГАРСКАТА ЖУЛИЕТА МАЗИНА, КАЗА НЯКОЙ, МИНАЛА ПОКРАЙ ЖЕНАТА НА ФЕЛИНИ, КАКТО И ТЕДИ МОСКОВ, НЕУСПЯЛ КУКЛЕН РЕЖИСЬОР, ОТ НОМЕНКЛАТУРНО СЕМЕЙСТВО, ЛИШЕН ОТ КУЛТУРА И ВЪОБРАЖЕНИЕ ПСЕВДОРЕЖИСЬОР.ЕТО ВЕЧЕ СЕРИОЗНАТА КРИТИКА ГО ПОСТАВИ НА МЯСТО ТОЗИ ХАЛТУРИСТ И ИЗМАМНИК В ТЕАТЪРА ТЕДИ МОСКОВ!
1
театрал
04.12.2012 14:19:20
0
0
McBeth“ НА ТЕДИ МОСКОВ - НЕДОПЕЧЕН ХАМБУРГЕР
Новата постановка на Теди Москов „McBeth“ по У. Шекспир е може би началото на нов жанр: театрална „fast food“ - едночасово упражнение по заиграване и пародиране, чийто резултат е серия от лошо сглобени скечове от
програмата на комедийна вечеринка, посветена на Шекспировия Макбет. Стилът много напомня на телевизионното предаване „Комиците“, в което участват неговите бивши актьори Кръстьо Лафазанов и Христо Гърбов.
Всеотдайните актьори от Младежкия театър играят за първи път в представление на Москов. Трите актриси – вещиците кикимори от трио „Хинелоза“ (Станка Калчева, Ярослава Павлова, Лилия Гелева) се справят чудесно,
както и Малин Кръстев, който явно може да изиграе всичко и всеки, във всякакъв стил, и да бъде еднакво убедителен и в най-странната роля. Доброто им изпълнение, както и усили-
ята на останалите актьори не са достатъчни, за да придадат смисъл на театралното упражнение McBeth. Извън това, че работи с тези актьори за първи път, всичко в представлението на Теди Москов празната сцена, оскъдната
сценография, бутафорията, фрагментарността и накъсването на действието от бързо сменящите се скечове и пародии върху теми от Шекспир и от масовата култура. Накрая всичко свършва някак неочаквано и в нищото - дори публиката
не смее да заръкопляска, защото не е наясно дали това наистина е финалът.
В свое интервю преди премиерата режисьорът обяснява изписването на Макбет - McBeth в стила на МакДоналд`с намерението си постановката му да отговаря на съвременния евтин вкус и духа на времето, който той описва така: бързо хранене, бърз секс, бързи грабежи и т.н. МсВеth се превръща в част от културата „набързо и на крак“ и постига
ефекта от изгълтано на крак меню от верига за бързо хранене – поетата набързо кратка порция пародии и смешки върху Шекспир има краткотраен остатъчен вкус, също толкова познат и неудовлетворителен като този от недопечен или лошо притоплен вчерашен хамбургер.
Повече от 20 години режисьорът Теди Москов показва едно и също – че може да пародира всичко и всеки, да направи скеч и импровизация върху материал от който и да е класик, че има въображение и чувство за хумор.
Но показва и че не може нищо друго да прави. Това което се нарича негов стил - пародиране-клоунада, скечове, езикови каламбури,импровизации и заиграване с думи, предмети,теми, персонажи и сюжети, вече е изчерпано като метод на работа и всяко следващо представление в този „стил“ е предсказуемо повторение на предишните. Ако си гледал някое от представленията му, все едно че си гледал всичките.
Самоповторението го е превърнало в клишето „Теди Москов“. Като че ли го е страх (или вече не може) да мръдне
встрани от коловоза, който си е изорал сам.
Материалът е различен, но калъпът, чрез който му придава форма, е неизменно един и същ през годините, което прави крайният резултат предварително известен.
Интересно защо той все още пише на афиша „по…“, след
като в постановките му често няма нищо от оригинала, освен знака на името?
Защо са му патерицата на оригинала и името на
поредния класик, за да въплъти идеите си в театрален материал? Какво му пречи да го направи от свое име в така наречените си „авторски спектакли“?
Ако режисьорският метод на Москов е бил интересен и новаторски преди 20 години, сега на моменти почва да става ретро и демоде след толкова години повтаряне.
През тези години режисьорът е имал своите попадения: „Майстора и Маргарита“, „Фантасмагории“, „Комедия на слугите“, „Пътува
Одисей“, но методът му на работа вече не се развива отвъд повторението на познати ходове. В съвременния свят на променливи и бързопреходни методи, моди, идеи, ценности
и течения, повторението и самоцитирането до безкрай са още по-очевадни и натрапчиви, особено за разглезения от леснодостъпни и бързосмилаеми зрелища и забавления съвременен зрител.
Не ми е ясен адресатът на McBeth – едва ли са любителите на оригиналния Шекспир, но дали то е адекватно и за днешните млади консуматори на бързата култура и Макдоналдс? Чии проблеми рефлектира, за кого е важно като теми и смисъл? Може би, ако някой гледа за първи път представление на Теди Москов, може и да му се стори любо-
питно и забавно заради добрата игра на актьорите и безотговорното отношение към класиката.
Москов осмива евтиния вкус на времето ни, но сам става част от него. След 50 минутното упражнение McBeth, може би трябва да очакваме петминутното „Омлет и Жулиета“, което окончателно да затвърди мнението за него, че няма какво ново да каже и на кого...
Николина ДЕЛЕВА, театровед
сп. Театър, бр 1-3, 2012
Бел. ред КНИГИ NEWS: Приветстваме факта, че списание "Театър" е прогледнало и е видяло пакостната роля на Теди Москов. Хвала на хероичната редакторка на списанието. Сега очакваме да провиди и не по-малко уродливата роля на Александър Морфов, като най-ярко изражение на псевдомодернизма в театъра ни... Но това едва ли ще се случи...
