Историята трябва да се преосмисля, а не да се пренаписва
07 Декември 2012, Петък
Нов общ прочит на Балканската история по политическа поръчка е невъзможен, категоричен е водещият ни историк
Автор: Интервю на Диана Стоева
В понеделник, 3 декември, директорът на Института по история при БАН акад. Георги Марков представи в Кърджали пред студентите от филиала на Пловдивския университет, пред ученици и преподаватели книгата си „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911-1913”. Книгата представлява едно връщане назад във времето, когато светът е удивен от дързостта на българите да се изправят срещу една империя, разпростряла се на три континента. Разговорът ни с акад. Марков е посветен на днешния прочит на Балканската история и нейното политизиране.
- Балканската война от история се превърна в политически въпрос и това тръгна именно от Кърджали. Редно ли е политици да тълкуват историческите факти?
- Аз съм категорично против историята да се политизира. Историците много сме патили от това, тъй като до 1989 г. бяхме подложени на натиск в тази посока. Тогава историята не беше хуманитарна наука, а обществено-политическа, и непрекъснато ни се налагаше девиза на бащата на съветската историография акад. Михаил Покровски, според който историята е политика, обърната с поглед назад към миналото. Но историята не трябва да се пренаписва, особено по поръчка на политиците, тя трябва да се преосмисля.
- Смятате ли, че е възможен нов общ прочит на историята на Балканите, за какъвто призова неотдавна лидерът на ДПС? Да си спомним и образователния министър Веселин Методиев от кабинета на Иван Костов, който също от Кърджали апелира за нещо подобно.
- Историческата наука носи полза предавайки на поколенията опита на предците ни, така че съвременниците да не допускат грешки. Затова казвам, че тя трябва да се преосмисля. В случая обаче Балканската война се използва от политиците с някакви предизборни цели. Неоосманизмът в Турция се развива от десетина години, като един от идеолозите му е турският външен министър Ахмет Давутоглу. С такава пропагандна цел у нас бяха издадени две луксозни книги – „Пътеводител на Османска България” и „Турците в България”. В тях става ясно, че се скъсва със заветите на Кемал Ататюрк, за когото турската държава трябва да е нова и модерна и да няма нищо общо с Османската империя.
Преди 12 г. направихме опит за обща история на балканските народи, но той не беше в изпълнение на политическа поръчка. Ние не чакаме политиците да ни кажат да преосмислим историята на Балканите или да я пренапишем след нов общ прочит. Тогава поканихме в София участници от всички балкански страни. Но турски и гръцки историци се хванаха гуша за гуша, сръбските и албанските също (тогава войната за Косово тъкмо беше завършила), сърби и хървати, румънци и унгарци и те се изпокараха. Ние бяхме най-толерантните.
Преди 3 години в Аулата на Софийския университет френският посланик представи един общ труд на френски и немски историци, но за епохата след Втората световна война, когато те са съюзници. Подхвърлих идеята да направят общи трудове и за Френско-пруската война, за Първата и за Втората световна войни. Отговорът на дипломата беше: „Ние още не сме готови”. След като в Западна Европа още не са готови, защо искат от нас да експериментираме?
- И все пак, учебниците по история се пренаписват под диктата на всяко ново правителство...
- Да, учебниците по история са пренаписвани няколко пъти. През 1992 г. Николай Василев, тогава министър на образованието и науката, отмени старите комунистически учебници. Тогава се появи терминът „османско присъствие”. После акад. Илчо Димитров през 1995 г. ни накара да сменим „седесарските” учебници, а правителството на Иван Костов – „бесепарските”. Само Сакскобургготски ни пожали, когато дойде на власт и не поиска от нас друга оценка нито за баща си, нито за дядо си. Но той има родословно дърво в Тюрингия на 850 г., има чувство за историзъм. Тогава се спасихме от пренаписване.
Крайно време е да се спре с възлагането на такива политически поръчки. Сегашното правителство например поиска осъвременяване на историята. Стигна се дори до спор дали сегашният кабинет може да влезе в учебниците. И именно заради пренаписване на учебниците битува и твърдението, че историята е слугиня на политиците.
- Възможно ли е политическият спор за Балканската война да доведе до противопоставяне на хората в Кърджалийския регион и изобщо между българи-християни и българи-мюсюлмани?
- Тежкото наследство от Балканската война не трябва да води до противопоставяне между българи-християни и българи-мюсюлмани. Корените им са български, говорят на прекрасен архаичен език. Докато през май в Смолян Дружба „Родина” чествахме своята 75-годишнина в читалището, в един местен хотел проф. Евгения Иванова говореше за помашки етнос, а трима депутати от ДПС, начело с Ариф Агуш, слушаха със задоволство, седнали най-отпред. Двете най-страшни престъпления на комунистическия режим са македонизацията в Горноджумайска област и унищожаването на Дружба „Родина” чрез Народния съд, заклеймявайки я като монархо-фашистка организация.
„Възродителният процес” също е престъпление, но не може да се сравнява с етническо прочистване, каквото е имало в Източна Тракия. Нито пък с това, състояло се в Босна и Херцеговина в първата половина на 90-те години. Българската тоталитарна държава се е чувствала толкова силна, че може да ти смени името по милиционерски. Но не може на целокупния български народ да му се внушава, че той е преименувал българските турци и българите-мюсюлмани. Вината е лична, тя не е колективна, всеки трябва да си носи отговорността. Защо още през 90-те години не осъдиха виновниците? Тогава и Тодор Живков беше жив, но му направиха кокошкарски процес? Неправилно е да се твърди, че е имало етническо прочистване, когато се говори за „възродителния процес”.
- Защо събитията отпреди 100 години са гордост за нашата история?
- Европейският печат нарича българската победа в Балканската война чудо, защото е победена една империя. А дотогава Великите сили са внушавали, че само империя може да победи империя, сиреч, само Австрия и Русия са били способни на победа. Това обаче е опровергано от българите – само за три седмици нашата армия се озовава на Чаталджанската укрепена позиция, едва на 40 километра от Златния рог, и Великият везир Кямил паша коленопреклонно на 29 октомври 1912 г. моли цар Фердинанд за примирие и мир.
Нека припомним и че на 3 декември преди един век в Лондон се открива конференцията за мир, където председателят на форума – британският външен министър сър Едуард Грей, определя България като новия фактор в Източния въпрос. Наистина тогава България е на върха и на военната, и на политическата си слава.
- В Кърджали представихте второ и разширено издание на вашата книга. Какво е новото в нея?
- До 1989 г. ние можехме да работим безпроблемно в английски, немски, френски и американски архиви, но най-труден беше достъпът до съветските, включително и до документите за външната политика на Руската империя. Сега обаче съм включил и етническа статистика от навечерието на войната, взета от руските архиви. Тя сочи, че по онова време в Македония живеят около 1 200 000 българи, 300 000 – в Одринска Тракия, а населението на Царство България е 4,5 милиона души. Това означава, че тази война е трябвало да се води като освободителна. Така че всички останали твърдения, че била завоевателна, нямат никакво основание.
