Техническа грешка или умишлена намеса могат да провалят надеждите на хората, които чакат печалби от тотото
09 Декември 2012, Неделя
Компютърна грешка, засечена в Шумен, може да застраши изплащането на печалбите от тотото
Автор: Георги Ваташки
През последните години стана нещо нормално от време навреме в обществото да се генерира истерия покрай поредния милионен джакпот в игрите на спортния тотализатор. В условията на криза много българи пускат фиш с надеждата за по-добър живот. Тя обаче често се оказва твърде измамна.
В редакцията на „Десант“ се получи сигнал от наша читателка от Шумен за нарушения в тото пункт в града. Благодарение на своя опит като дългогодишна служителка на тотализатора, тя забелязала, че фабричният номер на отрязъка от фиша й не отговаря на номера при въвеждането му в компютърния терминал на тотопункта. Тя се обърнала към касиерката, обработваща данните, с молба за повторно да й приеме фиша. Този път всичко изглеждало наред, но служителката все пак споделила откровено с нашата читателка, че подобни неща не случват за първи път в този пункт.
Ще поясним за хората, неизкушени от тотоманията, че всеки фиш притежава 10-цифрен номер. Той започва с две числа, които удостоверяват времето и мястото, където е пуснат залогът. В конкретния случай с нашата читателка от Шумен, те не са съвпаднали с въведените за фиша цифри, което естествено прави фишът невалиден.
Екип на „Десант“ се опита да разбере дали това е само техническа грешка, или в провалянето на залога има умисъл. За целта се свързахме с централата на Български спортен тотализатор в столицата, откъдето троснато ни прехвърлиха към дирекцията си във Варна, която отговаряла за тотото в Шумен и региона. От тотализатора в морската столица надълго и нашироко ни заразпитваха в опит да разберат „кой точно е подал сигнала“ и след като удариха на камък ни препратиха вече към поделението си в Шумен.
Така попаднахме на Мария Сидерова, за която ни беше казано, че се занимава с компютърната мрежа на тотото в областта. Тя ни увери, че не запозната със случая и веднага ще прати техник да провери всичко на място. И тази служителка в системата на тотализатора също призна, че това не е първият подобен пример. Същата ситуация с манипулация на номерата на фишовете се била получила и през лятото, а последната такава некоректност била регистрирана само преди месец.
Все пак Сидерова увери, че всъщност това, че има разминаване в цифрите на номера на подадения фиш, не би трябвало да създаде проблем на късметлиите да си получат евентуалната печалба. „По-важни са двата отрязъка на фиша, които отиват в специален трезор във Варна“.
Формулярите, които попълват хората, разчитащи на късмета да ударят шестица от тотото, се химизират, което спомага да се определи дали фишът, за който се твърди, че е печеливш, не е фалшив. На дискетите пък, които се записват в тото пунктовете, се правят копия, за да се гарантира, че информацията от тях няма да се загуби. Ако все пак се случи да се затрият данните и от двете дискети, информацията се взима от конкретния тото пункт. Самите залози се проверяват ръчно само от членовете на комисията, която следи тегленето на тиража и единствена има ключ за касата с фишовете.
Въпреки тези пространни обяснения обаче, така и не става ясно как ще бъде признат за редове фиш, чийто фабричен номер не отговаря на този, въведен в системата. И какво гарантира, че печалбата ще бъде изплатена без проблем на щастливеца, ако джакпотът е „уцелен“ тъкмо с такъв фиш?! От прекия контролиращ орган на БСТ – Държавната комисия по хазарта, ранно защо отказаха коментар по този казус.
Ще припомним, че манипулирането на фишовете и числата, които се изтеглят, не е нещо ново за тотализатора. Преди няколко години например се „паднаха“ едни и същи числа в два последователни тиража, а през 2010 г. пък никой не си потърси рекордната печалба от близо 5 милиона лева. Затова не е чудно, че в обществото не спират да витаят съмненията, че постъпилите в различните тиражи пари се прибират от правителството, за да кърпи с тях бюджета или да бъдат финансирани близки до властта бизнесмени. Та не говори ли тъкмо за това светлият пример с бившата шефка на тотализатора Ирена Кръстева, която след напускането си на този пост изведнъж се превърна в медиен монополист, купувайки телевизии и вестници на килограм.
