В селото, скрито в полите на Осоговска планина, е живял и творил маестро Никола Атанасов
Автор: Веселина Николова
Читалището в с. Жиленци е създадено през пролетта на 1920 г. от ентусиазирани млади българи. Кръщават го „Пробуда“ и избират за негов председател Йордан Васев, а за библиотекар - Кирил Гаджинов. Първоначалната дейност на културната институция е поставяне на театрални пиеси както в Жиленци, така и в други населени места. Със събраните пари от гастролите пък самодейците постепенно обогатявали библиотечния фонд.
През 1925 г., по време на режима на Александър Цанков, книгите са конфискувани, някои от членовете на културното средище са арестувани, а дейността на читалището е преустановена.
Няколко години по-късно то е възкресено от Димитър Каляшки, изключително начетен и интелигентен човек, които владее говоримо и писмено 7 езика. Убит е през 1943 г., недалеч от родната му къща в Жиленци.
Заради приноса му към културата и съхраняването на традициите в района от 1945 г. читалището носи вече неговото име.
През 1952 г. в селото е създаден първият танцов колектив. През 1955 г. там вече има и театрален състав, а от 1965 г. се появява и местна вокална група. Малко по-късно се сформира и кръжок по художествено слово.
След така наречената „промяна“ работата на читалищата стана много трудна, тъй като дълго време бяхме оставени без почти никакви средства. С много усилия през 2001 г. успяхме да възродим танцовия състав, а след време да създадем още няколко дейности, разказва Величка Димитрова, секретар на духовното средище.
В Жиленци ежегодно се провежда Международен фолклорен фестивал. Инициативата започва още през 2005 г. и е подета от културната институция по повод 85-ия й рожден ден. В осмото поредно издание на формата т. г., освен български групи, участие записват и танцьори от Украйна, Унгария и Гърция.
Друга съществена част от дейностите на НЧ „Димитър Каляшки“ е провеждането на кръжок по ръкоделие, който започва през ноември т. г. В него се събират жени на възраст от 23 до 80 г. и всяка си носи заниманието от вкъщи – някои шият гоблени, други плетат на една или две куки, трети пък шият.
На сбирките по-възрастните жени предават своя опит на младите момичета. Вече е факт и първата изложба на гоблени и плетива, която доказва, че тукашните жени са майсторки на куките и иглите.
А иначе всяко събиране се превръща в малък празник за участничките в кръжока, защото неписан закон е на сбирките да се носят домашно приготвени кекс, баница, печени ябълки и др. Отговорност на читалището пък е да предостави домашен липов чай и кафе.
Напоследък най-посещаваната група към читалището е „Сръчни ръчички“, която е предназначена за малчугани от 8 до 15 г. През последните седмици децата са насочили своите усилия в създаването на коледна украса, предимно от екоматериали, събрани от природата, и отпадъци като пластмасови и метални капачки, празни кутии от кока-кола и бира, стари списания и др.
Хората от Жиленци очакват с нетърпение 21 декември, когато ще се проведе традиционното коледно празненство. Тази година то ще включва разказването на легенди за елхата и обичаите за коледната трапеца.
Ще бъдат пресъздадени и традициите на Бъдни вечер, като участие ще вземат и местните коледари. След това ще има и концерт с участието на най-малките възпитаници на читалището – тези от групата за народни танци. Накрая пък всички жители и гости ще се включат в официалното „палене“ на голямата елха на мегдана.
Сведенията за Жиленци датират от около 1570-1575 г. Селото се намира в полите на планината Осогово. Носят се две легенди за произхода на необичайното име на селището. Едната е, че мястото, където се намира то, навремето било река с много жили и разширения.
Другата пък гласи, че хората, които живели тук в миналото, били много здрави, жилави и работливи и затова са решили да го нарекат така.
Жиленци е свързано и с няколко прочути имена в областта на музиката. Тук е родена известната народна певица Олга Борисова, солистка от 1964 г. на Ансамбъла за народни песни и танци към БНР и БНТ , а по-късно и към вокален ансамбъл „Мистерия на българските гласове“.
Сред най-известните й песни са „В село дюлгере дойдоа“, „Лепа Яно“, „Пладнина е братко“, „Майстор Манол“ и други. Носителка е на редица български и чуждестранни награди, а през 1985 г. е удостоена със званието „Заслужил артист“.
С Жиленци е свързан и композиторът Никола Атанасов, автор на първата българска симфония. Макар и родом от намиращия се само на 5 км Кюстендил, той прекарва доста време от живота си тук, където е омъжена неговата сестра.
Именитият българин има богата и интересна биография. След като завършва Педагогическото училище в родния си град, постъпва в Загребската консерватория през 1906 г., където учи при Ф. Дуган, В. Ружич, К. Юнек и В. Хумел. Именно по време на следването си през 1911 г. създава първата българска соната за пиано.
Дипломната му работа (написана година по-късно) е Симфония номер 1 в сол минор, която е в духа на късния романтизъм и е считана за първата българска симфония. Най-популярното му и често изпълнявано произведение е Трио за цигулка, виолончело и пиано. Автор е още на маршове, хорови и солови песни. Той също е печелил приза „Заслужил артист“ през 1954 г.
Част от творбите си той написва именно в Жиленци. Местните се чувстват като част от живота и творчеството на този талантлив човек и дори в края на октомври т. г. организират честването на 100-годишнината от написването на първата българска симфония, където гостите имаха възможността да чуят голяма част от неговите творби. А на събитието, което се проведе в Кюстендил, присъстваха много от неговите почитатели и роднини.
