Името на доайена на българската общност в САЩ е непознато у нас, но е много популярно зад Океана
Автор: Георги Ваташки
Името на професор Спас Райкин е непознато за повечето българи у нас, но за сънародниците ни в Америка той е пример как можеш да работиш за своята страна, дори да си на хиляди километри от нея. Автобиографичните му книги са най-вълнуващият документ за епохата на Студената война. Неговата личност е пример за силата и величието, за несломимостта на българските дух и характер.
На 18 ноември тази година неговият 90-годишен юбилей бе почетен с вълнуващо тържество в градчето Страудсбърг в щата Пенсилвания, което бе уважено от близо 100 души – българи и американци, приятели на бележития учен. По време на събитието от името на Българо-американската асоциация в Чикаго му бе връчен почетния медал „Иван Вазов“. Повод за наградата бе не само юбилеят на професора, но и дългогодишната му обществено-политическа и литературна дейност в защита на българския патриотичен дух и демократични ценности.
Със специален художествено изработен адрес, местният Българо-американски клуб се обърна към професор Райкин с думите: „Благодарим ти за всичко, което си направил за това общество и за вдъхновението, което всяваш у нас, студентите!”.На юбиляря бе поднесен и голям негов портрет, нарисуван от Александър Илиев. Отец Николай Солак от местната Американска православна църква пък не скри радостта си, че българинът е един от основателите на неговата църква, което става още през 1976 година.
Биографията на Спас Райкин е наистина необикновена и изпълнена със събития. Той е роден в село Зелениково, Пловдивско, на 26 октомври 1922 г. През 1945 г. завършва Пловдивската духовна семинария като първенец на своя клас. Записва да учи в Богословския факултет на Софийския университет, откъдето се дипломира през 1949 г. със златен медал. Работи като учител възпитател в Пловдивската семинария до 1950 г., когато е привикан като трудовак на военна служба в Балчик. Каторжническите условия в поделението и преживявания са описани в книгата му „Синя и Червена България”.
На 6 май 1951 г., с двама приятели трудоваци бягат от Балчик.
Успяват да се доберат до Пловдив, където ги посрещат представители на нелегалната организация „Българин съм,” която създава една от първите чети на горяните. След близо 40 дни криене в Родопските усои, преминава в Гърция. Там Райкин прави доклад до Световната организация на църквите (ССЦ) за положението на християните в условията на комунистическия режим. От ССЦ му отпускат стипендия да следва в Атинския богословски факултет, а по-късно и в Женевския университет.
През есента на 1954 г. той получава виза за Америка и заминава за Новия свят.
Настанен е в местната българска православна митрополия в Чикаго, където става секретар на „Българската програма за разселване на български бежанци в Америка“, субсидирана от Държавния департамент на САЩ. През 1957 г. започва работа в благотворителната организация „Травълърс ейд сосайъти”, където се занимава с посрещане и помагане на емигранти от Европа. В качеството му на социален работник му се възлага да посрещне и предложи услугите на организацията на семейството на завръщащия се от СССР предполагаем убиец на президента Кенеди Лий Харви Осуалд. Дълго след това Райкин е обект на спекулации и догадки за истинската му роля в нароилите се след атентата конспиративни теории.
Името му дори се споменава в доклада на комисията Уорън. В същото време той продължава образованието си в Колумбийския университет, където става доктор по политология. След кратък период на преподаване в малък колеж в Охайо, през 1966 г. се премества в Държавния университет на Пенсилвания в Страудсбърг, където остава до пенсионирането си през 1991 г.
Още с пристигането си в Америка Райкин се включва в българската емигрантска политика. Той постъпва в популярната емигрантска организация „Български национален фронт”.
В същото време той влиза и в Българо-американската лига и става редактор на нейния орган – American-bulgarian review. Защитава интересите на българската общност зад Океана в международната организация на емигранти от Източна Европа „Американски съюз на нациите“ и дори я ръководи за кратко в края на 60-те години на миналия век. През 1972 г. в съдружие с избягали активисти на БЗНС „Никола Петков“ възражда организацията на американска земя. Няколко години по-късно заради вътрешни разногласия той напуска и със своите приятели Тончо Тенев и Христо Коновски става един от създателите на „БЗНС-Димитър Гичев”. Новата емигрантска партия издава под редакторството на Райкин списание „Свободно земеделско знаме”.
Заедно с политическите си занимания, професорът не остава на втора линия академичните си интереси. Той членува в „Американската асоциация по славянска филология и история“ и продължение на десетилетия изнася доклади на годишните конференции на организацията. В тях той засяга различни въпроси от родната история, политика и лингвистика.
През 1993 г. за първи път в България бяха издадени редица негови статии в сборника „Политически проблеми пред българската общественост в чужбина”. През лятото на тази година излезе и мащабният му труд „Санстефанска България - триумф и трагедия на националната идея”.
След като се оттегля преди година от научните си и политически занимания, Спас Райкин предава своя архив от 99 тома на Хувърския институт към Станфорския университет за съхранение и ползване от бъдещите историци на българската емиграция зад Океана.
