След кошмарно 12-часово пътуване в ранни зори на Игнажден пътниците от експрес „Чайка“ „полазиха“ на гара Бургас
21 Декември 2012, Петък
Сигурно голяма част от българите вече са забравили тежката и критична снежна обстановка, в която изпадна страната ни
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
в началото на тази година и по-точно – в последните дни на януари. Тогава регионалният министър Лиляна Павлова, която самоотвержено оглави кризисния щаб, апелира: „Ако не се налага, не пътувайте“! И разпалено обясни, че „сложна е ситуацията със снегопочистването заради... влошената метеорологична обстановка“ (То ако я нямаше „обстановката“, нямаше да я има и „ситуацията“, ама нейсе).
Сега – в края на същата тази година, вече около двадесето число на последния й месец, чухме отново същите думи: „Обстановката е много усложнена. Затова призовавам всички, на които не се налага, да не пътуват“.
Цялото това повторение на едни и същи фрази като от развален грамофон, гарнирано с упоритото безсилие на родните ни правителства да се справят с „изненадите“ на зимата, е твърде смущаващо и определено говори за хронична управленска немощ – безспорно предавана по наследство от един кабинет на друг. (Как тъй пък не настъпи поне веднъж една „зима на изненадите“, та всичко по българските друмища да е наред когато сняг забръска!?).
Както обаче, когато някогашният премиер Димитър Попов посъветва гражданството: „За Бога, братя, не купувайте“, хората продължиха да си пазарят, така и сега, въпреки че мома Лиляна ни рече: „Не пътувайте“, народът не се закова на едно място.
Всъщност в момента, когато тя произнасяше пред журналисти съвета си, десетки влакове и рейсове вече бяха в движение.
Вярно, някои от тях принудително спряха – в преспите. Други упорито се мъчеха да си проправят пъртина. Ама и те в един момент закъсаха. Автобусните и железопътни разписания отидоха на кино.
Закъсненията на треновете и рейсовете се измерваха с часове...
И в целия този все по-драматично нарастващ хаос от падането на една педя сняг стотици пътници, блокирани между гарите и спирките на релсовия и шосеен обществен транспорт, прекараха стотици минути в пълно неведение кога ще помръдне превозното им средство и каква е перспективата да стигнат до крайната цел на пътуването си.
Вярно е, че времената, в които влаковете на БДЖ бяха оборудвани с работеща вътрешна информационна система от високоговорители, по които се съобщаваха гарите и разписанието, отдавна са в графата „минало незабравимо“.
Но едно е да си затворен в купе неизвестно къде сред белите преспи, друго е да очакваш пристигането на свой близък на някоя гара и също да нямаш представа какво се случва с влака му.
А точно такава бе ситуацията в тези снежни дни. Това – да получиш информация кой трен кога ще пристигне – си бе истинска мисия невъзможна. Лично ми се наложи да се интересувам от движението на експрес „Чайка“, потеглил навреме в 16 часа в сряда от софийската гара. Беше се чуло, че има закъсали железопътни композиции край Сливен, но душата ми се отпусна, след като генералният директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура” Милчо Ламбрев съобщи пред Агенция „Фокус“, че към 15 ч. „всичко е наред и влаковете се движат в момента“.
Той словоохотливо поясни още, че е имало паднало дърво, което е възпрепятствало движението. А също и че „преди това нямаше ток в контактната мрежа и се натрупаха много обстоятелства по тази причина, но всичко е нормализирано и не е проблем в момента”.
Моментът обаче се оказа прекалено моментен, в смисъл – кратък. Защото малко след 19 ч. движещият се „наред“ експрес се оказа запрян нейде след Казанлък. Оттам нататък нито пътуващите в него имаха представа кога ще потеглят отново, нито пък от Бургас можеше да се разбере кога ще пристигнат.
Телефоните за справки на жп гарата в морския град даваха неизменно заето, а електронният пътеводител на БДЖ в интернет подаде едва към 21 ч. информация, че влакът се движи със закъснение от „неизвестно време”, посочвайки като причина „повреда в контактната мрежа“.
И след като не можах да вляза в телефонен контакт с гарата, а и моите хора в експреса не можаха да се ориентират къде за пореден път са ударили спирачки при припълзяването си към крайната спирка, предприех опити да се свържа с другите гари по линията. Оказа се, че и техните справочни телефони са непрекъснато заети. Докато накрая ми отговориха от Карнобат. Служителката учтиво ме успокои, че софийският експрес престоява край Твърдица. И гордо обяви, че „той, и другият влак е спрял някъде до Гавраилово“. От нея разбрах също, че нямали данни за повреди по линията, но пък никой не знае кога ще се задвижат локомотивите.
След което отново настана непробиваема информационна тишина.
А след полунощ изчезна дори и съобщението на електронния пътеводител за „неизвестното“ закъснение. За сметка на това телефонните линии вече бяха свободни, но просто нямаше вече кой да вдигне слушалката. Работното време бе свършило...
За съжаление, оказа се, че е свършило и... дизеловото гориво на влака. Който междувременно малко след 1 часа се бе добрал до Айтос и безпомощно бе заседнал там в очакване да бъде зареден. А както се установи, и електрическите жици в същото време са били скъсани, та композицията останала без никаква алтернатива да помръдне.
На такъв малшанс – здраве му кажи. Щото съвременните мотриси мога да вървят и на дизел, и на ток. И явно никому не е хрумвало, че и двете може едновременно да не са в наличност, па да предвиди някакъв трети вид източник на енергия. Апропо, цистерни с дизел така и не се намериха – и те били затънали нейде си из снегонавяванията.
В крайна сметка „Чайка“-та успешно „долетя“ до бургаската гара в 4.20 ч. сутринта. Като се има предвид, че по разписание трябваше да „кацне“ в 22.17 ч., излиза, че е сторила това с цели 6 часа закъснение или общо разстоянието София-Бургас е пропътувала „експресно“ за 12 часа.
Е, ако с такава скорост напредваме и в световното пространство, ще е доста трудно да сметнем „кога ще ги стигнем американците“. Впрочем ние изобщо гоним ли ги?
