Тази книга претендира да е невероятна и ексцентрична. И е такава. Впечатлява още представянето й в няколко български градове – навсякъде, където това става, висят листи с цитати от нея, а авторът, съвсем в духа на съвременното творчество, показва двеминутен видеотрейлър за нея.
Той се казва Радослав Гизгинджиев, на 26 години е, завършил „Кинорежисура” в класа на Дочо Боджаков. Това не му стигнало обаче, та в момента приключва второто си образование – „Славянска филология”, във Великотърновския университет.
Въпреки момчешката си възраст, е автор, сценарист и режисьор на няколко интересни визуални проекта (не точно филми), най-известният от които е по разказа на Елин Пелин „Изпуснати думи”, който на екран превъплъщава актрисата Койна Русева (напоследък много нашумяла, като адвокатката Бояна в сериала „Под прикритие”).
Сюжетната линия на „Рай” (Hemiceratoides Hieroglyphica) е само на пръв поглед ексцентрична и объркана.
Тя всъщност следва десетте състояния на човек – болка, любов, раздяла, тъга, страст, агресия, емпатия, желание за живот, порив към смърт и съзерцание. И уж това са настроенията и различните парчета от характера на всеки човек, а тук са представени като десетима различни души, които изживяват тези неща и ги представят на читателя.
Всичко това се случва в наше време, в България и Радослав Гизгинджиев твърди, че общочовешките табута да се потопиш в това или онова състояние са еднакво силни както по света, така и у нас.
Ако сте от тези хора, които обичат да мислят, докато четат, ето предизвикателство за вас – имате право и възможност сами да контролирате хода на действието, защото романът е така замислен и направен.
В него съществува директно обръщение от всеки един от десетте персонажи към този, който чете, да вземе смело нещата в свои ръце и довърши историята така, както той смята за добре.
Както на него самия му харесва. Нещо като книгите-игри от началото на 90-те години на миналия век. Но далеч не същото.
Заинтересувахте ли се?
Тогава ето още изненади – всички горепосочени идеи всъщност са задвижвани в „Рай” от два метафизични постулата – за незабравимия непознат и за ефекта на пеперудата.
Първият най-общо означава тази персона, която всеки от нас е срещала в своето битие, и която, макар и напълно непозната и безименна, променя живота ни сериозно. Като изпусната дума, неволно (или съвсем нарочно) действие или просто ако премине пред нас.
Ефектът на пеперудата е означен с идеята, че дори и махването с крилца на една-едничка пеперуда от единия край на земното кълбо, може да предизвика страшен ураган в другия му край.
Достатъчно сложно ли ви стана? Не е чак толкова! Ето как го казва самият Радослав Гизгинджиев:
„Още никой не знаеше, че може да променя стотици съдби със своята сетивност. Само той виждаше, че те в момента лекуват света от цялото натрупано страдание. Защото животът много скоро щеше да се промени. За целия свят.
Какъв би могъл да е животът, като в голямата си част от него дори не подозираме колко силно сме свързани. И зори най-самотните хора всъщност никога не са били сами. И в нашия живот някой ден идва един незабравим непознат...”
Обърнете внимание, идеите на младия автор го заслужават.
