Вярно, че „2012”, оня ужасен филм за края на света на 21 декември (тоест днес), на Роланд Емерих, успя да уплаши много хора, когато преди две години смрази кинозрителите по целия свят. По-голям дикиш обаче щеше да хване, ако големият разказвач се беше усетил да обвърже сюжета за изчезващия (според маите) свят с една страна в Източна Европа, която досега е изчезвала поне десетки пъти (три опита от тези – много сериозно падане).
По такъв начин щеше с лекота да извие вратовете на разни кристофърнолъновци, майкълскорсезета и ларсфонтриъри, събирайки в невероятна сплав апокалипсис, трилър, съспенс, екшън, комедия, бурлеска и хепиенд.
Но няма как, Роланд Емерих най-вероятно само е чувал за България.
За да си изгради поне елементарна сценарна представа за този си евентуален хит, би трябвало да поговори с онези, коравите, дето от камъка вода пускат. Онези, на Силвестър Сталоун аверчетата, които снимаха у нас „Непобедимите 2” и се запознаха отблизо с родната действителност.
Но, както във всички холивудски филми, които се снимат у нас, така и в този ще участват най-вече американци, а родните артисти, както обикновено, ще играят обречените на всемирно унищожение народни маси. Затова и, макар съобразена с българските условия действителност, те ще говорят типично в янки стил – с лека бръчка на челото, но нахакано и с усещане за спасителска световна мисия. И понеже, поне през плет сме виждали сценарна книга, предлагаме тук едни съвсем бързи наброски, леки щрихи, как евентуално би изглеждал „Бългериън 2012”:
Министърът на науката Сердж Игнейтсън поглежда вяло през окуляра на огромния телескоп на Смолянската обсерватория, обляга се назад на стола с висока облегалка и изпръхтява от скука. Нищо опасно.
На астрономите заплатите им грамадни, работата им е само да се озъртат по небето за нещо по-опасно – я метеорит, я аеролит, я някоя заблудена гадна севернокорейска ракета, която може да свърши бая поразии, падайки на земята, като една човешка длан.
В този момент звъни на пожар „червеният телефон”. Игнейтсън го фиксира с досада, но в този момент изтръпва! Звъни самият държавен секретар Бой Бойсън! Боже, какво пак!...
„Запейте, госин държавен секретар!” – изпъва ръка по канта министърът.
От слушалката с припукване, заради стотиците накачени СРС- та, се чува познатият глас:
„Алоо, Сердж! Абе... обади ми се оня... Не, не Бирата, Планетата ми се обадИ! Влезло, нещо, там, в орбита около България... Опасно било, вика. Виж там, занимайте се! Аз не съм Първансън, аз си изпълнявам обещанията, всичко требва да е наред!”
Министърът на науката първо изпълнява триминутна команда, позната му от казармата като „Шаш и паника!”, след което звъни направо на военния министър Ан Ейнджълс:
„Хай, Ан! Не съм сигурен в момента освен теб, колко десетки ме чуват, но щи го кажа направо: Към нас лети огромен астероид! Възможно е цяла България да бъде унищожена, разбираш ли? Маите още са го предсказали!... Какво, кой? Не, не е позивна „Май”! Не е и „Юни”, това са позивните на двата ни самолета от военновъздушните сили! Маите, онези от Южна Америка!... Какво, не разбираш ли? ОК, няма значение, обади се на вътрешния министър! Веднага бе, после ще мислиш колко заплати ще вземат накуп генералите, дето трябва да ги уволниш в запаса!”
Вътрешният министър Флауър Флауърс свиква моментална пресконференция, на която пред стотици камери и микрофони разяснява около четири часа спасителната мисия на управляващата партия и нейната политическа воля за справяне с проблемите на съвремието.
След това приканва към повече политическа толерантност и коректно отразяване на дейността на неговото министерство. Обещавайки веднага да уведоми държавния секретар Бой Бойсън.
Да уведоми, ама ядец!
Бойсън отдавна е разбрал какво става
(не само душманите на правителството имат накачулени „бръмбари” по телефоните, я!) и свиква паралелна пресконференция на другия край на България.
Там той разяснява около четири часа пагубната роля на Тройната коалиция и нейната връзка с извънземен космически разум, за всеобщи действия по унищожаването на неговото правителство.
След което въздъхва мъжествено и честно и смело обещава да направи, лично той, каквото може за спасяването на България от зловещия сателит, който лети със страшна сила насам, та да изпълни ужасното пророчество на древните маи.
Държавният секретар с мрачен, но много спокоен тон обяснява, че който българин иска да бяга, за да се спасява – няма никакъв проблем. Магистралите на републиката са широки, гладки и могат да осигурят път за бягство на всички желаещи.
Само оня участък, там, на „Тракия”, до Карнобат, дето само да вейне малко снежец и го затварят, е леко опасен, да използват заобиколни пътища!
През това време финансовият министър Саймън Денч, който за зла врага точно в момента се намира на почивка на екзотичен остров с любимата си Айрийн, също угажда страшната опасност за България. И звъни на държавния секретар.
„Ало, Брад Пит, но с очилата, се обажда! Чувам, натискали пак онези гадове, синдикатите! Нищо не даваме!”
„Не синдикатите, бе, Саймън, сателитите ни натиснаха! Дадоха сигнали, че към нас приближава опасен астероид. Ше ни размаже като... Борис Бекер на тенис ше ни размаже! Дай пари за космически бомби, да го разбием, преди да наближи фатално България!”
„Ааа, не! Аз на провокации не се поддавам! Да дадем за космически бомби и после? Отиде на кино фискалната стабилност на страната. И тогава няма да ни викат „финансов оазис в Европа” и ти отиде на кино реномето в Евросъюза! Не, не давам!... Що ми е толкоз тънък гласът ли? Ми, мацнах в бара на плажа две студени дайкирита едно след друго и ми отъня съвсем. Ама, а си дал нареждане за космически бомби, а твоят е отънял по-бързо от моя, като чуеш Бароуз какво ще ти рекне!”
Интермедия:
Астероидът лети със страшна сила към България... Правителството се е събрало. Целокупният народ псува на ракия и туршия пред телевизорите в кухните. Деца пропискват. Майки се прибират от работа, залитайки и падайки по вледенените от ужас улици.
Край на интермедията:
Телевизионният екран се раздвижва.
Президентът Роус Плейвън прави последно изявление към нацията:
„Уважаеми съотечественици! Аз отказвам да бъда пощенска кутия между вас и астероидните сили на злото, решили да смажат и без това крехкото ни гражданско общество. Но, вярвам, че ние всички имаме сили да вземем съответните мерки и да се противопоставим на всякакви безсмислени агресии, които, ясно е, че няма да доведат до добро вече двадесет и три годишната ни демокрация. Вярвам във вас! Наслука на всички! И успех!”
Чуват се вяли ръкопляскания. Изведнъж държавният секретар Бой Бойсън взима гениално решение – новият патриарх Никълъс да проведе молебен за здравето и съхранението на българския народ.
Никълъс тутакси и със страшна скорост се озовава в Храма, пристигнал с мръсна газ с личния си бързолет „Мърсейд Ес”, вдигащ от 0 до 100 километра за 0,12 секунди. Гневните му, но правдиви слова заклеймяват всички гнусни рок групи и всички мадони, които са пели на националния стадион и с това са допринесли за страшната Геена огнена, която всеки момент ще се изсипе връз благочестивия народ.
Стреснат, трогнат и очарован от праведната енергия на Светиня Му, астероидът се пръска на чакъл и парчетата минават над българското небе като стотици хиляди падащи звезди!
Народът реве от нечовешка радост и щастие! С падащите звезди, цялото (все още) седеммилионно население си пожелава нещо. Нещо хубаво.
