Тукашните коледари се отличават със собствен колорит
Всяка година точно на Коледа в града на богинята Диана се провежда традиционният Национален коледарски празник, организиран с помощта на читалищата „Зора – 1945“ и „Пробуда – 1909“. Тази отколешна традиция се превръща в местен фолклорен празник още през 70-те години на миналия век, а вече близо 20 лета е и част от Националния културен календар.
Всяка година в конкурса се включват десетки групи и повече от 700 участници от областите Ямбол, Стара Загора, Сливен, Хасково и Бургас. Те се състезават в четири категории – обредни, певчески, танцови и детски групи (до 14-годишна възраст). Награждават се най-атрактивните персонажи – най-добър станеник и куйрукчия, най-атрактивна котка. Връчват се призове и за автентични благословии и обредни хлябове.
Не е случайно, че точно Ямбол става столица на коледарите, тъй като в града е събрана изобилна палитра от обичаите и обредите на предците ни от Източна и Беломорска Тракия. Тук традициите, освен общонационалните елементи, си имат и собствена колоритност и самобитност.
За местните хора Коледа е най-хубавият празник, а на този свят ден най-обичани и чакани в дома са коледарите. Мъжете, които ще участват в обреда, започват да се подготвят поне месец преди Рождество. Според поверието, право да коледуват имат само ергени.
По традиция първата им сбирка е на Никулден и се състои в дома на този, който ще калесат за най-главен – станеник или водач (в различните краища на страната го наричат още старец, войвода, стопанин, поп и т.н. - б. а.). За такъв се избира само женен човек, който знае всички коледни песни в махалата, заедно с благословията.
При калесването му пък младежите носят рибник и бъклица с вино. Ако човекът приеме молбата им и стане станеник, той ги гощава и от следващия ден репетициите започват в дома му.
Коледарите пеят по двойки. Едните подхващат песента, а другите отпяват, като повтарят същата строфа.
Една коледарска куда (или група) в Ямбол се състои от 9 до 12 коледари, станеник, баш, котка и гайдар, а в по-ново време към съпровода се включват кавалджия и гъдулар.
Облеклото им е два типа – селско и градско. В североизточния край на града т. нар. „баирчани“ са запазили традиционното народно селско облекло, което включва калпаци, украсени с варакосани китки и пуканки. Обути са с ботуши и шпори, наследени вероятно от съществуващите в миналото градски кавалерийски части.
В южния район на Ямбол пък домовете обикалят „каргонлии“. Те са облечени с бели ризи, тънки черни вратовръзки, бричове и ботуши с шпори, кожухчета и калпаци, украсени с нанизани пуканки и китки чемшир.
Според обичаите, на самата Бъдни вечер коледарите се събират най-напред в дома на своя станеник. За него първо пеят песента „Стани Станеник”, благославят семейството му за здраве и берекет. После отиват при кмета с песен за разрешение да коледуват, при свещеника за благословия и чак тогава тръгват да обходят своя район, като не пропускат нито един дом.
Не се влиза само в къща, в която има наскоро починал човек или има новородено, което още не е кръстено. Когато коледарите минават край техните порти, стопанката на къщата открехва вратата и подава кравай на благословника, който произнася думите: „Господ да се върне в този дом!“, след което коледарите продължават към следващата къща.
Там стопанинът става и ги посреща като скъпи, чакани гости. Още на вратата запяват песен за стопанина, после за стопанката „божа майка“, след това и за девойката „сива гълъбица“, за „левент юнак”…
И така се редят песни за всеки член от семейството, а когато свършат, девойката поема от майка си писан кравай, целува ръка на баща си, който поставя пара отгоре, и го подава на благословника. Всички са станали прави, със свалени калпаци, а благословникът с лице към иконата в дома, към „изгряло слънце“ нарежда славославяния за добруване, за здраве и плодородие. Коледарите напускат дома с песен и тръгват към следващия дом.
Интересно е, че в танцовата редица момчетата са подредени по старшинство. Води заместникът на станеника, наричан баша , който носи в ръката си сабя. Третият е попът – този, който изрича благословията, но в танцовата редица го наричат гевиз и по него става равняването на редицата. Последен с кравай в ръка е куйрукчията.
А край тях, подскачайки в ритъма на танца, играе котката – маскиран младеж, който с мяукане подсеща стопаните да дарят коледарите с мръвка. И на края попът, поел в ръце дарения момински кравай, нарежда славославяния за плодородие и добруване на семейството. „Колкото звезди на небето, толкоз здраве и берекет на тая къща! Амин!“
Коледуването свършва сутринта на Рождество, когато след празничната литургия насред мегдана става общо народно веселие. Станеникът излиза пред хората, вдига над главата си кравая и казва: „Тоз кравай меден, сят пресят, месен премесен, пекан препекан е на...“ и съобщава името на девойката, направила кравая, след което казва и колко е първоначалната му цена.
Тогава става наддаване между младежите, като се смята за израз на чест и уважение всеки да откупи кравая на възлюбената си.
Така се продават всички краваи на девойки и част от другите. Тези, които останат, се даряват на бедните. С част от събраните пари станеникът купува буре с вино и го поставя на мегдана за почерпка на всички, друга се дава на музикантите, за да свирят три дни на хорото, трета се дарява за училище, църква, градеж на чешма или друго полезно дело, а останалите са за коледарите.
Уникалното и никъде не срещано в пределите на България явление е вмъкването на танца в цикъла обредни действия. Характерният ямболски коледарски буенек, сродява момковия и моминия лазарски цикъл.
Всички тези обичаи – и националните, и местните, са ревностно пазени и описвани от тукашните духовни средища. Едно от които е Народно читалище „Зора“. То е създадено на 16 юни 1945 г., а от 1972 година разполага със специално построена читалищна сграда на два етажа с обособени библиотека, читалня, зрителна зала с 230 места и две репетиционни помещения.
Със свежите си провокативни инициативи, насочени основно към училищата в Ямбол, читалище „Зора – 1945” налага нов модел на работа с книгата и ново отношение към идеята за полезността от четенето.
Тук работят 10 любителски състави и клубове по интереси с над 300 участници. Всички читалищни формации участват с художествената си продукция както в културния живот на града, така и в големи национални форуми, където печелят престижни отличия.
С всички свои инициативи читалището почита българските традиции и дава шанс за изява на талантливите. Читалище „Зора-1945” е инициатор на още два популярни в България фестивала - фолклорния ученически празник „Родило се, преродило“ и фестивал „Песни России”.
За цялостната си дейност през 2010 година читалището е удостоено с най- високото отличие на местния парламент – златен пластичен знак „Ради Ив. Колесов“.
