Поповото ханче и Ботевата чета

Автор: Веселина Николова

Едно от най-големите села в Северозападна България, разположено в Дунавската равнина, на левия бряг на р. Огоста и на около двадесет километра югоизточно от Козлодуй, носи странното име Бутан.
Според една легенда, наименованието му идва от стара игра с бутане, която местните хора играели по време на езически празници. Действието се развивало в местност, наричана Бутана могила, и впоследствие на селяните тук започнали да им викат бутанчани. 

Това е едно от най-големите селища в района и от гледна точка на населението. А патриотичният дух на хората тук се поддържа главно от местното читалище „Заря – 1911”.
„Стараем се да почитаме всички народни традиции и празници. Най-чакани, съвсем естествено, сред децата са коледните и новогодишните. Тази година те започнаха с гостуването на пиесата „Старо село накрай света” на Недялко Йорданов, която бе поставена на 21 декември, като коледен подарък от самодейните актьори към читалище „Развитие” – Бяла Слатина”, казва секретарят на духовното средище в Бутан Силвия Цветкова.
На 22 декември в селото за трети пореден път се състоя благотворителен концерт. 

Коледните тържества в Бутан винаги са били с благородна кауза. През 2012 г.  събраните средства са заминали за реставрация на местната светиня, известна като Поповото ханче. То е първата спирка на Ботев, след като слиза на козлодуйски бряг. И в същото време Бутан е последното селище, приело радушно четата на великия поет и революционер.
За Поповото ханче се  знае, че е изградено през 1872 г. Негов собственик е първият поп на селото Иван Вълков, който се преселва в Бутан от Хайредин. „Попът е дал много на селото, той е бил много буден и учен човек”, спомнят си за него от разказите на своите предци възрастните хора тук.

Пак от техните думи става ясно, че отецът е бил много уважаван човек и чорбаджиите от селото му дарявали свои имоти, които той да стопанисва. Ханчето било сред тях.
В запазените разкази от онова време има следната история. Когато Ботевата чета стигнала до брега на Огоста, жителите на Бутан подредили през реката волски коли една зад друга така, че четниците да преминат по тях като по мост.

Научил за тяхното пристигане, поп Иван посрещнал уморените и изгладнели мъже в ханчето, предварително изпразнено от случайни посетители. Там свещеникът предал на Ботев за събитията от предния ден.
По инициатива на отеца, в местността Бранището се състояло съзаклятие, в което били посветени най-смелите мъже от селото. Идеята била да се подготвят за пристигането на четата. Осемнадесет от по-младите тръгнали с Христо Ботев, а останалите съзаклятници подпомогнали дружината с храна за из пътя и оръжие.

В летописите на местното читалище е запазен автентичният разказ на местния старец Кирко Раков: „Моят прадядо е бил един от големите чорбаджии. Той е събирал данъка и го е предавал на турците, та е бил един вид като кмет на селото. Та той, като са дошли четниците с Ботев, е разпоредил така – който има повече от трима сина, може да даде един, да тръгне с тях. Лично той е дал пример и е пратил дядо ми, който поел с бунтовниците”.
Сградата, която днес местните считат за светиня, е на два етажа – долу има мазе, а горе помещенията са общо пет. Отпред пък има паметник и указателна табела накъде са тръгнали четниците.

Години наред ханчето е обект на кражби и разруха. Хората от Бутан с тъга си спомнят как само до преди няколко години, на 2 юни на това място се събирали българи, за да отдадат почит към делото на Христо Ботев, чели са се исторически беседи.
Традицията е прекъсната заради липса на средства, нужни за реставрация и възстановяване на сградата. По предварителни изчисления, начинанието ще коства поне 50 000 лева. Тъй като тази сума не е по силите на Бутан, местните хора са решили да подемат общонационална благотворителна кампания.

Зад родолюбивата кауза е застанало именно местното читалище „Заря”. То е  създадено на 25 март 1911 г. (точно на Благовец). Тогава излиза първият му устав и е избрано настоятелство. Следващите седемдесет и пет години то има много бурна дейност и дори е наградено с орден „Кирил и Методий”, първа степен.
След 2000 г. с указ от Министерството на културата читалището затваря врати, а функциите му поема местният клуб на пенсионера.

През 2009 г. по инициатива на Силвия Цветкова настоятелството се сменя и в неговия състав влизат дейни учителки, които се опитват да възродят самодейността в Бутан.
В момента към духовното средище активно работят състав за народни танци, мажоретна формация, театрални групи за възрастни и за деца, както и клубове по приложни изкуства и художествено слово.

През 2010 г. танцовият състав на селото е отличен на десетото издание на конкурсния фестивал за българското народно творчество „Копривщица 2010”. Със своята китка от автентични хора младежите успяват да спечелят симпатиите на журито и си тръгват със златен медал. Надяват се на същия успех и на следващия събор, който ще се проведе през 2015 г. и, както регламентът повелява, тяхната формация ще го открие.




В категории: Горещи новини , Духовни средища