Ако въведете в Гугъл ключовите думи „крадливо племе“, търсачката (интересно защо) ги онагледява с това...
12 Януари 2013, Събота
Ако се позаинтересувате от полицейските бюлетини, с изненада ще установите колко много българи се препитават по същия начин. От кражби
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
От малцинствата ли са?” беше първият въпрос. На който комисарят отговори спокойно, че това няма никакво значение, защото говорим за български граждани. Разбира се, ние, озъбените репортери, намерихме начин да разберем. Стана ясно, че освен пари, от разбитите църкви са крали и различни метални предмети, намерени по-късно в някои пунктове за скрап.
Доволни и самодоволни си смигнахме: „Е, значи ясна работа, все пак са от малцинствата”. По-късно с пяна на уста повечето от нас написаха как цигани поругали храмовете и ах, и о, ужас, изроди! Аз обаче не.
Мислете каквото искате, мога да посоча материала на всеки от вас, който има желание. И не защото съм най-големият алтруист на света и защитник на крадливи цигани. А защото сметнах, че изобщо не е честно. И ще бъде манипулативно.
И защото съм правил репортажи от затвора в моя град. И там съм виждал осъдени за кражби, далеч не само цигани.
Някога правило ли ви е впечатление, че когато хората у нас говорят за престъпност на каквото и да е ниво, по някакво негласно споразумение подразбират най-вече циганите, като египетски скакалци опустошаващи изоставени (не само) селски къщи и дворове?
Ако се позаинтересувате от полицейските бюлетини обаче, с изненада ще установите колко много българи се препитават по същия начин. Не вярвате?
Покажете ми тогава разликата между безпросветния и оскотял от малоумие и глад ром, който постоянно се оглежда какво да открадне и българина, завършил със зверска мъка средно образование, пишещ името си с правописни грешки, който гордо заявява: „За 300 лева от леглото няма да стана!”.
Какви средства за препитание, мислите, ще потърсят тези двамата? Веднага ще ви отговоря – „нерегламентирани”.
Като най-тъпите екземпляри и от двата етноса ще разбиват врати на изби, ще опустошават вили и ще ограбват и изнасилват безпомощни, самотно живеещи старици.
Не подскачайте и не псувайте, пак ще ви размахам полицейската сводка. А работещите цигани в моя град (и във всички български населени места) си бичат, там, за заплатата и вечер си я изпиват в кухнята, под формата на ракия, както повечето работещи българи. И разликата е само в цвета на кожата. О, и в претенциите.
Тук се сещам за един стар библейски лаф: „Защо виждаш сламката в окото чуждо, а гредата в своето не виждаш?”
Без да имам и най-малката идея да оневинявам крадливия мангал, който обира до шушка градината на дядо Пешо, да попитам дали той е гръбнакът на престъпността, която души България от толкова много години насам? Ако смятате, че е така, значи живеете на Марс, а не тъпчете земята, като една човешка длан, както я беше нарекъл комунистическият певец Георги Джагаров.
Аз мога да се хвана на бас, че дори и вътрешният министър така да си свърши работата, че да унищожи напълно кокошкарските набези, животът ни няма да мръдне ни на йота напред. Защото най-здравият прът в колелата на сегашния ни живот не са дребните крадци, а тлъстите и оядени архитекти на съвременното българско общество.
Генералите и полковниците от бившата Държавна сигурност, които още дни преди датата 10 ноември 1989 година пипнаха червените куфарчета с пари и супертарикатски разпределиха тогавашната „държавна собственост”.
Които превърнаха цъфтящото селско стопанство и сравнително добрата за онова време лека промишленост в блата и руини, за да ги изкупят на безценица.
Които извадиха от спортните училища момчетата, готвещи се за златни медали по борба и щанги, събраха ги с полицаи от по-нисък ранг и с най-големите тогавашни боклуци от подземния свят и ги организираха в рекетьорски бригади.
Тези стратези по толкова отвратителен начин сляха държавата и мафията и отровиха общо взето консервативното и добронамерено българско общество, та в момента то да вярва, че хиляда дребни крадци са най-големият му проблем.
Спомням си как преди години намерих интересен случай. Циганин, но истински – с лъскави мустаци и много тъмна кожа, се оказа, че е един от най-добрите работници в местна фирма. Тоест, не просто добър работник, ами и нещо като шеф на смяна.
Собствениците на фирмата ми обясниха един през друг, че за нищо на света не могат и не искат да се разделят с него и когато му дойде времето за пенсия, ще го освободят от преки задължения, за да обучи свой заместник.
Човекът ми разказа, че завършил средно образование с доста добър успех, двамата му синове също били с техникуми и работели свястна работа, без да имат никакъв проблем с цвета на кожата или с произхода си.
В края на нашия разговор го попитах какво мисли за хората от неговия етнос, които крадат и просят по улиците. Каза, че много се срамува, не ще и да чува за тях и са му противни. Но са от една кръв и... няма как...
После той ми зададе същия въпрос.
Отговорих му по същия начин.
