Проф. Пламен Павлов: Доживяхме БАН да формулира що е то „добросъседски отношения“

Автор: Интервю на Диана Славчева

Известният български историк, поет и телевизионен водещ проф. Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. в русенското село Пейчиново. Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където от 1984 г. преподава история на Византия и средновековните български държави. Той е автор или съавтор на около 140 научни и научнопопулярни студии, книги, учебници, енциклопедии и художествена литература. По-известни от тях са:

„Кратка история на българския народ“, „Кой кой е в средновековна България“, „История на България (VII в. — 1947 г.)“ „Българите и османското завоевание” и др. Консултант и сценарист е на поредица документални филми, излъчени по БНТ, Евроком и СКАТ. В периода 1998-2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Негови са инициативите за издигането на паметниците на кан Кубрат при украинското село Малая Перешчепина и на св. св. Кирил и Методий в Микулчице (Чехия), а също и за учредяване на наградата „Св. Злата Мъгленска“ за българка на годината от средите на българските общности зад граница. От 2003 г. проф. Пламен Павлов е автор и водещ на предаването „Час по България“ по Национална телевизия СКАТ.


- Новата година започна с поредната антибългарска провокация от страна на Македония, съпроводена с грозни обиски в домовете на шестима жители на Струмица и някакви измислени обвинения за фалшифицирани документи. Как ще коментирате случая?

- От моя гледна точка не можем да говорим за никакви закононарушения. Практиката да се упълномощава някого да представлява кандидатите за българско гражданство пред съответните наши власти е напълно законна. Мнозина прибягват до този вариант, тъй като не всеки желаещ има икономическата възможност да пътува до София няколко пъти.

Очевидно акцията в Струмица е поредният опит да бъдат сплашени всички в Македония, които се чувстват българи и особено тези, които най-накрая се осмеляват да потърсят законното си право да имат български паспорти, защото са от българско потекло. Не случайно на един от тези, така наречени престъпници, му е сложен чувал на главата – нещо, което не виждаме македонското правителство да прилага при други „нарушители на обществения ред“.

Искам да кажа и друго, което малко се знае в България.  В Македония много щедро се предлагат и сръбски паспорти. И когато някой македонец поиска да получи сръбско гражданство, той го получава по един сравнително облекчен режим. Въпреки това кандидатите за сръбско гражданство са многократно по-малко, отколкото кандидатите за българско гражданство. Ясно е защо – заради българските корени на гражданите от Македония. За сръбско поданство мечтаят предимно хората от местната номенклатура, тези със смесени бракове или пък от сърбомански семейства от северната част на Македония.

Но аз не съм виждал и думичка в македонския печат някой да се притеснява, че македонски гражданин получава сръбско „държавянство“, както казват те.  За сметка на това срещу тези, които вземат българско гражданство (вече някъде около 60 000 души) в момента се води една безпрецедентна кампания. Те са наричани предатели, отчуждени македонци... Достатъчно е да отворите македонските електронни медии, за да видите във форумите каква злобна антибългарска кампания тече по този повод. Очевидно сръбското гражданство е желано за доминиращите фактори в Македония, докато българското е нежелано.


- Напоследък нашите политици плахо взеха да размахват пръст пред Скопие, макар че за безобразието в Струмица не реагираха. Какво все пак трябва да е държането на България спрямо тази ни западна съседка?

- Българското правителство и българските партии, независимо какви са – леви, десни или други, да не говорим за партиите, които са с патриотична насоченост, трябва да работят усилено по въпроса за отстояване на българщината в Македония. Тъй като виждаме, че независимо от това така да се каже предупреждение, което с голямо закъснение беше отправено към режима в Скопие (аз го наричам режим без всякакво колебание, защото става дума за една власт, която използва авторитарни и тоталитарни методи и то не само по отношение на българщината, но въобще по отношение на всякакво инакомислие в Македония), отношението към нашите сънародници там не се променя.

Специално за случилото се в Струмица, несъмнено нашата страна трябваше да реагира мълниеносно, но уви, това не се случи.
По отношение на Македония, освен своите национални отговорности, които са изключително важни, България има и своите европейски отговорности. И след като сме член на Европейския съюз, ние сме длъжни да настояваме тази държава, като един потенциален бъдещ член на ЕС, да спазва всички общоприети европейски ценности. Не трябва да премълчаваме потъпкването на демократичните критерии от Македония, където всеки, проявил активност на тема български корени, или е уволняван, или е преследван, или е охулван. 

Така че извън всякакво съмнение е, че българската държава, нейните партии и гражданско общество трябва да постигнат задължителен консенсус за нова политика към македонските българи, съобразена със съвременните условия и тревожните демографски тенденции в тази най-многочислена задгранична българска общност. Трябва да се сложи край на безразличието, което наблюдаваме вече в няколко поколения български политици към „промиването на мозъците” на македонските българи.


- На мен ми се струва, че не само политиците неглижират този проблем, но и като цяло обществото ни проявява известно безразличие за случващото се със сънародниците ни на македонска територия.

- За съжаление в България почти няма политически наблюдатели по отношение на Македония. Но и наистина интересът в средствата за масова информация по отношение на тази страна е много слаб. Изключение правят в. „Десант“ и други няколко медии, които сериозно възприемат патриотичната тема. Достатъчно е да се направи един преглед колко пъти се споменава Македония в българския печат, дори и в чисто познавателен план, за да се  види, че съм прав.

Искам и на друго да обърна внимание. Преди няколко дни в македонския „Утрински весник“ излезе една много куриозна, да не кажа гнусна статия за България, в която един журналист описваше Коледна София – колко е пуста, колко е прашна, колко е скучна. Без очевидно да си дава сметка, че голяма част от софиянци по това време напускат столицата и отиват да посрещат празника при свои близки в провинцията или в чужди и наши курорти. В тази публикация се коментира също как, откакто е влязла в Европейския съюз, България върви към упадък. Аз в никакъв случай не съм евроентусиаст, но не мога да се съглася с подобни твърдения. Защото е ясно, че те се използват, за да се внушава на жителите на Македония, че влизането на страната в Евросъюза не е на дневен ред.


- Като стана въпрос за проблемите на македонците с получаването на българско гражданство, какво мислите за поведението на вицепрезидента Маргарита Попова по отношение на нейните масови откази да удовлетвори молбите за получаването му?

- Попова още като министър на правосъдието имаше някакво особено отношение към даването на българско гражданство. Аз не съм запознат много с нейните аргументи, но не мисля, че в това отношение трябва да се следва подобна линия. Кандидатстващите в огромната си част са българи – 65 процента от жителите й са с български корени. Навремето, още в началото на 90-те години на миналия век, имаше едно проучване на ЦРУ, в което бе изтъкнато, че над 1/3 от македонското население много добре знае, че е с български корен. Независимо дали го признава гласно, или не.

За мен, като историк, Македония е една окупирана от чужди държави българска област. Не оспорвам днешния суверенитет на държавата Македония, но мисля че в това отношения има какво да научим от Румъния. Както северната ни съседка гледа на Молдова като на своя историческа провинция, която по стечение на обстоятелствата е попаднала под чужда власт, така и ние не бива да гледаме на Македония като на някаква съседна държава. И тъй като огромна част от българите, които живеят в самата България имат корени от Македония или пък имат роднини, живеещи там – далечни или по-близки, ние не можем да оставаме безразлични към това, което става в тази страна. В крайна сметка то засяга 1 400 000 българи, които са наши братя по кръв.


- Можем ли да направим обобщение, че продължаването на антибългарските прояви в Македония се дължи най-вече на липсата на твърда реакция на нашите управници срещу тях?

- Най-малко не са невинни. Аз не мисля, че вината е само тяхна, тъй като все пак това е чужда държава, която преследва своите интереси. Но когато те засягат българските национални интереси, ние сме длъжни да реагираме категорично. Както и в случая с една друга наша съседка – Турция, не бива да чакаме тя да благоволи да каже дали при Инеада ще има атомна централа, или не. Вместо това недопустимо ослушване, България трябва категорично да заяви, че е против подобно нещо. Ама това, че министърът на енергетиката на Турция бил казал нещо, а някой на другия ден го отрекъл, за мен не е нищо друго, освен унижаване на нашето национално достойнство.


- Това имах предвид. Защото си спомняме как когато Гърция скръцна със зъби на Скопие да не вдига паметник на Александър Македонски в центъра си, монументът незабавно бе обявен за „воин на кон“. Докато ние си замълчахме например за скулптурата на Самуил, титулован като македонски цар. Траем си и за Инеада, и за какво ли още не...

- Аз мисля, че всички политически партии, които са управлявали досега, не само ГЕРБ, не са се освободили от комплекса на доктрината „Брежнев“. Ние наистина дълго живяхме в една такава действителност, където някой друг решава, а ние само се съгласяваме. Но вече отдавна  сме страна, която има суверенни права. Така че никой не може да ни застави да приемаме неща, които са против нашите интереси. За съжаление нашите управляващи, особено тези в момента, имат елементарната компетентност за това как да отсяват зърното от плявата и така и не разбират кое е от национален интерес и кое не е.

Тези дни стана ясно, че Борисов е поискал от БАН да му формулират точно какво се крие зад фразата „добросъседски отношения“ с Македония. Т. е. едва ли не да му подскажат каква да бъде политиката ни спрямо нея. За съжаления някак тъжно и кощунствено звучи фактът, че български министър-председател има нужда от съвет по въпрос, които се учи още в началното училище.



В категории: Интервю , Горещи новини