Танцовите формации към институцията жънат успех след успех по национални конкурси и фестивали
Автор: Веселина Николова
Все още се намират хора, които предпочитат за отдих красивите, спокойни и по-малко известни кътчета на България, далеч от засипаното с бетон Черноморие и шумните курорти. Ако и вие сте от тях, горещо ви препоръчваме разходка до панагюрското село Попинци, защото там има какво да се види.
Разположено е в полите на Средна гора и е на около 20 км. от възрожденския град Панагюрище, а къщите му са пръснати от двете страни на коритото на река Луда Яна. Жителите му пък се славят като изключително гостоприемни и родолюбиви хора, които почитат българския бит и традиции. Основен принос за това има местното читалище „Искра – 1872“, което през изминалата 2012 г. отбеляза с грандиозен концерт своята 140-годишнина. То е създадено лично от Васил Левски, който идва в селото през 1872 г., и под формата на културно средище създава революционен комитет.
Днес това средище се развива като културно-просветна организация с богата дейност. „Трудно е да се изброят участията на самодейците в национални и международни фестивали. Много са медалите и специалните награди, званията и отличията им“, разказва за успехите секретарят на читалището Донка Шопова.
Едни от най-старите формации са женската и мъжката певчески групи и съставът за автентичен фолклор, които са с близо половинвековна история и непрестанно пресъздават и съхраняват попинските обичаи и традиции.
„Една от най-успешните ни групи е фолклорният танцов състав „Тангра“. В него членуват 50 деца на възраст от 4 до 18 години, разпределени в четири групи. Само след няколко месеца ще отбележим и 10-годишния му юбилей с грандиозен концерт. През месец юли 2011 г. танцовият състав се завърна с награда от Международния фестивал „Разиграно хоро” в Охрид, Македония. През изминалата 2012 г. пък бе отличен с първо място в XXII Национален фолклорен фестивал „Янко Петров“ в Гълъбово и със специална награда в детския етнофестивал „Децата на Балканите – с духовност в Европа”. И това са само една малка част от наградите, спечелени с много труд, усърдие, търпение и любов към българския фолклор и традиции“, с гордост се хвали Шопова.
Част от духовното средище е и танцова формация „Върбица“, която е предназначена за възрастни любители на народните танци и песни. Има и състав за автентичен фолклор. Към читалището функционират още женска и мъжка певчески групи.
За младите пък са предназначени направленията „Младежки еко клуб“, „Приятели на библиотеката и клуб „Фотография“.
Сред всички самодейци обаче с най-ярко присъствие се открояват три жени, надхвърлили почтената възраст от 80 години. Гена Мутафчиева, Злата Вихрогонова и Парашкева Чардакова са любимките в селото. Понеже имат по над 60 години стаж в самодейната дейност, младите първо се допитват до тях при подготовката на всеки концерт.
В Попинци всички работят усърдно за опазване на културните традиции. Все още на особена почит са празници като сурвакарството, лазаруването, Гергьовден и др. Напоследък все по-популярни и тук стават кукерските и маскарадни игри, които се провеждат от 1977 г. и оттогава до ден-днешен на всеки 3 години.
Една от най-големите им гордости е късометражен филм за селото, заснет през далечната вече 1968 г.
Лентата е със заглавие ,,Въртяжката“ и в него местни хора представят попинските пролетни игри. Филмът печели сребърен медал на Фестивала на фолклорните филми в Дъблин, Ирландия.
Като цяло за историята на Попинци не се знае много. Не е ясно кога точно е създадено селото. Установено е обаче, че историята му датира отпреди новата ера. За това свидетелстват доста археологически находки в околността.
Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херис, монети и много други артефакти, които дават знак, че тук е кипял доста интензивен живот в миналото, но за съжаление недостатъчно познат за нас. За патриотизма на местните пък говори една легенда, която и най-младите жители разказват с нескрита гордост. Тя е от времето на турското робство. Една нощ двама турци решили да останат на гости на тукашно семейство. У дома били домакинята и двете й деца – дъщеря и син. Бащата бил в кошарата.
Влезли неканените гости в къщата и започнали да искат каквото им хрумне – питка, кокошка и куп други неща. Жената им угаждала – готвила и им поднасяла всичко, което поискат. По едно време обаче забелязала, че турците започнали да заглеждат момичето й.
Тогава майката изпратила сина да доведе баща си. През това време тя поила гостите с много вино и ракия и те доста се замаяли. Когато пристигнал мъжът й, лесно убил турците. Погребали ги в къщата. Отгоре замазали мястото с глина и сложили козяка.
После турците колкото и да търсили своите събратя, така и не ги намерили. Оттогава турци не замръквали в селото.
Луда Яна
Реката се намира в Южна България и е с дължина 74 км. Има няколко версии за произхода на необикновеното й име. Една от тях е, че то идва от това, че след проливни дъждове, течението й става лудо и бурно и е съчетано с името на местна героиня от времето на турското робство.
Легенда пък разказва за една невиждана красавица. Казвала се Яна и щели да я омъжват насила за турчин. За да се избегне нерадостната съдба, момичето се хвърлило в реката от една скала. Опечаленият годеник тогава казал, че това момиче е лудо. Така дошло името на реката - „Луда Яна“.
Другата версия за хубавата Яна е, че била дъщеря на местен феодал на име Красен. Живеели на юг от Панагюрище. Яна била мъжко момиче, все след момчетиите тичала и им подражавала. Ходела на лов, добре си служена със сабя, хвърляла добре копие и стрелите й винаги уцелвали целта.
Един ден баща й организирал лов, а девойката не отишла. Тръгнали да я търсят. Изведнъж се задала група конници, начело с Никола, син на друг местен владетел на име Душко. А Яна стояла на коня до него. Поискал Никола ръката й от нейния баща и му обяснил, че се обичат.
Той обаче бил неприклонен и казал, че дъщеря му ще се омъжи за богат и силен човек, приближен до кралския трон.
Ден след ден Яна умолявала баща си, но нито молбите, нито риданията й дали резултат.
През една тъмна нощ Никола и няколко негови верни другари откраднали красивото момиче. Двамата се скрили в Душковата крепост. Упоритият баща обаче повел хората да накажат Никола и баща му. След тежък бой той ги победил и разграбил цялата им крепост, а Яна и Никола намерили убежище в гората. Оттам те често нападали яниния баща. При една от тези атаки Никола бил тежко ранен. Яна отвела любимия си на реката и се грижела всеотдайно за него ден и нощ. Въпреки усилията й обаче, Никола умрял. Смелото момиче така и не намерило покой. С оръжие в ръка тя мъстяла на всички виновници за нещастието й. Днес тази легенда тукашните хора разказват като химн на младостта и искрената любов, на които е символ буйната едно време река – Луда Яна.
