Трите разстрела на Борис Недялков

Автор: Борис Цветанов

"Под маската на СС“ – пореден номер  от библиотека „Военни приключения“, преди 50 години предизвика сензация само в град Лом. Там още помнеха най-представителния офицер от гарнизона – автора Борис Недялков.

„Беше европеец“ – чух от адвоката Каменски, защитавал подсъдими от Народния съд. Учудих се тогава – още бях ученик – та нали и България е в Европа?!

И пак Каменски казваше: „Винаги си знаех, че е нещо повече от офицер“. Хазайката ми Норка гледаше насълзена книгата: „Ееех! Беше единственият офицер с пелерина в града, великолепен беше... Наричаха го Бел Ами“. Тя е била една от стотиците ломчанки, въздишали по него.

През 1965 година вече втората книга „Майорът от СС“, издание на библиотека „Лъч“ с  разузнавачески и приключенски романи, се превърна тутакси в бестселър. Фантастичният 50-хиляден тираж изчезна яко дим за една седмица.

Цяла България четеше „спомените на българин разузнавач от Втората световна война“, както пишеше в подзаглавието.

И фантазията на Ян Флеминг не би могла да роди подвига на Недялков: взривяване на 6 милиона тона последен резерв бензин на Третия райх в центъра на Австрия и с това да съкрати поне с две-три седмици най-голямата световна касапница.

Време е за новите поколения, които не са чували за майора от СС, да кажем това-онова за него.

24-годишният капитан Борис Недялков попада в немски плен в боеве край Видин. Бесят го. Сръбски партизани го свалят от въжето, живее втори живот благодарение на една сръбкиня.

Немците го пленяват отново. Той бяга с френски разузнавач, с който попадат на дражевисти. Заради перфектния си немски (учил е право във Виена, б. а.) е приет във Втори Югоизточен фронт на Вермахта.

Завършва диверсионна школа във Виена, получава чин щурмбанфюрер. Изпратен с диверсионна задача в България, той се свързва със съветското разузнаване. Когато по-късно отива в Австрия, вече като майор от СС, Херман Норман извършва едни от най-смелите диверсионни акции на чекистите – взривявайки, както вече споменахме, последните тонове гориво на Райха.

Името на Борис Недялков става легенда.

Официозът на Михайловградски окръг (дн. Монтана) „Септемврийско слово“ прави нещо безпрецедентно в историята на нашата преса – започва да печата в подлистници вече издадена книга. Тиражът му скача фантастично.

Нещо повече – като земляк Борис Недялков депозира третата си книга „Мъгла над Лондон“ в редакцията и на читателите на „Септемврийско слово“ е съобщена привилегията първи да я четат. Там, то се знае, неотразимият Херман Норман щеше да се сражава в мъгливия Албион с подли агенти на „Сикрет сървиз“, взели под крилото си нацистки военнопрестъпници.

И изведнъж всичко свършва. „Мъгла над Лондон" никога не вижда бял свят – нито в подлистници, нито като книга. В началото на седемдесетте години на миналия век редакторът Никола Намерански все още пазеше ръкописа, дълбоко скрит в едно чекмедже.

Над името на Борис Недялков надвисва не мъгла, а черният гриф „Табу"!

Петсерийният филм „С пагоните на дявола“, който се появи през 1967 г. уж по романа (в титрите Борис Недялков не фигурираше като сценарист, какъвто никой не е бил), беше някаква имитация...

След двадесет години забрава ветерани от Съюза на журналистите се опитаха да върнат духа на вече два пъти разстреляния (не броим бесенето) разузнавач и той тежко болен изпя лебедовата си песен на няколко срещи в клубовете на журналистите в страната.

Нещо се беше случило.

Да започнем от там, където свършва „Майорът от СС" – щурмбанфюрерът Херман Норман попада в английски плен, започва одисеята му из лабиринтите на „Сикрет сървиз“, за която той е находка.

Впрочем Борис Недялков смяташе, че никакъв преход от гореща към студена война не е имало – за невидимия фронт тя нито е свършвала, нито е започвала. Свързва се с Москва, работи сред бивши военнопрестъпници, взети под крилото на Лондон... Но по необяснимата логика на тайните служби мисията му е прекъсната.

Той се връща в България в разгара на лова на вещици.

Следват логичните доноси и пребиваване по веригата лагери, изселвания, докато достойният мъж на Христова възраст, почти завършилият в Австрия юрист, достойният офицер, е натикан в металургичните цехове на ДМЗ „Ленин" в Перник. 

Но тук ще стане дума за ликвидирания писател Борис Недялков, който след новия документален роман „Мъгла над Лондон“ логично щеше да продължи като баща на българския Джеймс Бонд, доста по-атрактивен от Емил Боев... Но след убийството му по време на лова на вещици беше убит за втори път.

След появата на „Майорът от СС“ Борис Недялков посреща самопоканил се гост –  полковника от ДС Костадин Кюлюмов. „Твоят Борис Недялков –  казва полковникът, –  може да стане българският Джеймс Бонд, но му трябва и моето име“. Отговорът е: „Няма „моят Борис Недялков“, Борис Недялков съм аз“.

Съветският проводник на догматизма се усмихва: „Измишльотини“! Борис Недялков отива до стената, отваря таен сейф и измъква трофеен „Валтер“. Гостът му е пребледнял, а той му се усмихва: „Не бой се, де! Измишльотина... Сега се пръждосвай!“.

Недялков е наивник като всеки добър човек, не знае силата на злобата. Около Кюлюмов вече са изгорели Стефан Гечев, анатемосан е дори Слав Георгиев Караславов заради романа си „Троянски кон“, защото агент на ЦРУ там се оказва офицер от Народната армия...

Кюлюмов дори и днес минава за един от сценаристите на хитовия сериал „На всеки километър", но не е написал нито ред. Затова пък наглостта му стига до там, че след промените да се прави на репресиран и да дрънка простотии, че министър Ангел Солаков му бил забранил да участва във втория сезон...

В средата на шестдесетте Кюлюмов намира писателя Евгени Константинов, тръсва му „Майорът от СС“ и му нарежда: „Пиши сценарий за сериал, слагай ме сценарист, на Недялков много му здраве, говорил съм с него“.

Филмът се оказва пълна имитация. Недялков пристига в киноцентъра с изваден пищов и гони из коридорите вездесъщия полковник. Евгени Константинов, честен човек, разбира, че е подведен, скъсва с Кюлюмов, но на царя на доносниците това не му е достатъчно и анатемосва разписания за печат сборник разкази на писателя „Фантомът на София“, който така и не вижда бял свят.

Междувременно се осъществява мечтата на Кюлюмов за душегубката на дисиденти по съветски образец – Шести отдел. В черния списък сред първите, подлежащи на духовно ликвидиране, е Борис Недялков.

Но за Борис Недялков и вторият разстрел е недостатъчен. Четири десетилетия след разказаното, един измислен генерал, ликвидатор на българското разузнаване, чуждият на разузнавателната общност Бригадир Аспарухов го разстреля за трети път.

Тази безличност, който с гордост години наред твърдеше, че още в първия си работен ден уволнил десетки началници на отдели в едно от най-добрите разузнавания в света,  посегна освен на живите, но и на легендите.

„Цялата някогашна патаклама около майора от СС е менте. Въпросният Недялков е мизерен самозванец. Навремето бяха правени проверки във висшите етажи на КГБ в СССР и не бе открит такъв разузнавач... А филмът беше една излагация“ – заяви Бригадир. Само дето улиците опустяваха, телевизорите се брояха на пръсти и холовете на тези, които ги имаха, се превръщаха в малки квартални киносалони, когато даваха „С пагоните на дявола“.

А от времето на „Под маската на СС“ на врата на Борис Недялков бе останал един страшен белег. Не са менте и думите на Николай Мишляков, редактор на „Майорът от СС“.

В наши дни синът му Свилен разказа: „Недялков посещаваше баща ми. Имаше дълги препирни, беше нервен и припрян, държеше на всеки абзац“. Мишляков споделя със сина си, че не може да е измислено всичко – цялата конструкция в написаното е била напълно достоверна, споменаваните адреси и имена – също. В крайна сметка тогавашната държавна машина не току-така удостоява Борис Недялков с орден „Девети септември“ с мечове. В онова време това означаваше много.


В категории: Нова история , Новини