Културната институция в Лом е една от първите в страната. Оттук води началото си и българският театър
Автор: Веселина Николова
Дали е достатъчно зряло едно общество си личи най-вече по това как то съхранява и поддържа културното си богатство. За това обаче са необходими не само много усилия, воля и професионализъм, а и неподправено патриотично чувство.
Такъв пример ни дава творческият екип на НЧ „Постоянство“ в Лом. Счита се, че това е един от най-старите ни културни центрове в страната, който заедно с духовните средища в Шумен и Свищов поставя началото на читалищното дело в България.
Историята
Историята на ломската културна институция започва през далечната 1856 г. Още от самото начало дейността й се подчинява на задачите на националноосвободителното движение и тя се превръща в трибуна на патриотично настроената интелигенция, водена от известния народен будител Кръстьо Пишурка.
Своята съпричастност към революционните идеи тогава демонстрират още десетки последователи, сред които Никола Първанов, Петър Берковски, Димитър Маринов, Еремия Българов (за него четете още на стр. 41), Димитър Ангелов и др.
Тук се поставя началото и на първия български театър, като през есента на 1856 г. се играе първата пиеса – „Многострадалната Геновева“. Режисьор на постановката е Кръстьо Пишурка. Той изпълнява и главната роля в спектакъла. Заради приноса му към тукашната култура по-късно театърът е наречен на неговото име.
През декември 1856 г. е представено и второто театрално представление, съпроводено с изпълнения на малък оркестър, скрит зад кулисите. Това е „Велизариевата опера”, пригодена за сцената от Ангелаки Иванов Войнович, съмишленик и другар на Пишурка.
Репертоарът
За изминалите години театърът респектира не само с близо 500 постановки, но и със заглавията на играните повече от 400 пиеси. Сред тях се открояват „Иванко“, „Хъшове“, „В полите на Витоша“, „Свекърва“, „Ревизор“, „Ромео и Жулиета”, „Отело”, „Укротяване на опърничавата”,„Веселите уиндзорки” на Шекспир, „Разбойници”, „Коварство и любов”, „Мария Стюарт” и т. н.
През 2007 година с комедията от Никола Русев „Как писар Тричко не се ожени за царкина Кита с китка накитена”, съставът печели Голямата награда на името на проф. Гочо Гочев на Х-ия Национален фестивал на любителските театри с международно участие в Каварна.
Освен постановките за възрастни, Драматичен театър „Кръстьо Пишурка“ не забравя и своите малки зрители. Детските спектакли също бележат небивал успех. Едни от постановките, които неизменно присъстват в репертоара и се играят с голям успех, са „Гори тилилейски” и „Приказки от сърце за всяко дете”.
Днес театралите работят над амбициозните проекти „Българи от старо време“ и „Щръклица“ или „Приказка за калпаците“, обаче засега няма къде да ги играят.
„Срамота е театър с близо 160-годишна история да търси място за изява. Причината да няма много покани е жалка – няма отопление в голяма част от салоните и чакаме пролетта, за да започнем участията. Макар и не веднъж да сме се изявявали в чужбина, това са постановки, които трябва да се видят навсякъде и у нас – и в столицата, и в по-малките населени места“, категоричен е секретарят на духовното средище в дунавския град Борян Никифоров.
Много са формите на самодейност, съхраняващи българския бит и култура в ломското НЧ „Постоянство“, и създадени един път, те се развиват изключително успешно и намират десетки привърженици.
Съставите
Към читалището функционира и група за стари шлагери. Формацията е създадена през 1997 г. и носи името на легендата в шлагерната песен Екатерина Ванкова. С течение на годините, групата набира опит в жанра и днес поддържа репертоар от около 90 песни. Основно съставът изпълнява популярни стари градски песни, но има разработени собствени авторски музикални творби в ретро стил. Ломската група е добре позната не само в региона, но покрай гостуванията си в предаването на телевизия СКАТ „Ако зажалиш“, вече е популярна и в цяла България сред любителите на този жанр. За нейните високи професионални качества говорят и отличията, получени при участието й в престижни национални фестивали на старата градска песен.
„Смуглянка“ пък е състав, изпълняващ руски и украински романси, както и военни песни. Той е създаден през 2007 г. и е съставен от десетина човека. Техният репертоар е съпровождан с акомпанимент на акордеон. Групата успешно участва във фестивалите на руската песен в Благоевград и край язовир „Копринка“. Членовете й се гордеят с отличното си представяне в Международния фестивал на славянските народи, проведен в Москва през 2009 г., където формацията от дунавския град изнася 7 самостоятелни концерта.
Ломското читалище се гордее и с приноса си в националната ни книжна съкровищница, който е много съществен. То разполага с богат старопечатен фонд, събиран от 1848 г. Сформиран е от 163 старопечатни, редки и ценни издания. Краеведската сбирка пък наброява цели 320 тома. Библиотечната дейност се активизира след основаването на ломското гражданско дружество „Развитие“ през 1848 г. и особено след 1909 г., когато институцията се премества в новата си сграда.
Освен другата си многообразна дейност, читалище „Постоянство“ стои в основата на организацията за провеждането на два големи фестивала – за любителски театри „Кръстьо Пишурка“ и Национален литературен конкурс „Яна Язова“. Така духовното средище напълно оправдава името си и с упорито постоянство продължава да генерира нови инициативи и да търси нови полета за изява на творческото вдъхновение на ломчани и на техните талантливи самодейни състави.
Кой е Кръстьо Пишурка
Кръстьо Пишурка е виден български учител, театрален деец и народен будител. Роден е във Враца през 1823 г. Получава добро образование и след това учителства в Лом. Тук през 1856 г. основава първото градско читалище. Освен с поставянето на две пиеси, Пишурка е известен и с това, че превежда редица творби от сръбски език.
Самият той е именит поет и публикува лириката си както в периодичния печат, така и в самостоятелни книги – „Сбор от български песни” (1864 г.), „Кудкудячка или разни морални стихове и приказки” (1871 г.) и др. Изявява се и като преводач. Негово дело са преводите на пиесите „Аделаида, алпийската пастирка“, „Опелото на Исуса Христа“, „Изпаднал търговец или смъртна жертва“ „Момина китка или книга за секого“ и „Рахилин плач“.
