Общинският съвет на Русе гласува на сесията си преди седмица Националният музей на транспорта да стане притежание на русенската община.
Автор: Иван Ванев
До Министерството на транспорта ще бъде отправено официално искане за прехвърляне в активите на дунавския град както на сградата, така и на цялата музейна експозиция.
Причина за смяната на собствеността е, че по мнение на местната администрация в момента единственият на територията на Балканите музей на транспорта нито се стопанисва както трябва, нито се рекламира подобаващо. Русенци са обезпокоени и от факта, че музеят и експозицията преди години са били прехвърлени в капитала на търговското дружество БДЖ. Затова и общинарите се притесняват, че заедно с обявените за приватизация железници и уникалната културно-историческа светиня може да премине в частни ръце.
Той като вероятно процедурите по промяна на собствеността ще отнемат поне 6 месеца, в бюджета за 2013 г. не са предвидени средства за евентуален ремонт. Ако Общината стане собственик на музея, тогава ще се търсят средства за него чрез корекция на бюджета. При необходимост са готови да помогнат и от транспортния факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев”. В подкрепа на идеята Община Русе да стане собственик на Музея на транспорта се обяви при последното си посещение в Русе и транспортният министър Ивайло Московски. Тогава той уточни, че тъй като БДЖ е търговско дружество, музеят не може да бъде предоставен на общината безвъзмездно, затова вероятно ще се прибегне към схемата със замяна за общински имот, който да е от интерес на железниците. Другият вариант е тази местна забележителност с национално значение да бъде продадена по данъчна оценка.
Единственият Музей на транспорта и съобщенията в България се намира в русенския Парк на младежта. Той е създаден през 1966 г. по повод 100-годишнината на железопътния транспорт в страната и е разположен в помещенията на първата железопътна гара в България. Днес сградата е обявена за недвижима културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство. Трите секции на музея разказват за развитието у нас на железопътния транспорт, речното корабоплаване и съобщенията – поща, телеграф, телефон, радио, телевизия и пр. В техните експозиции могат да бъдат видяни уникални автентични образци от историята и развитието на транспортното и съобщително дело в България.
Интересно е да се отбележи, че изложените локомотиви са работещи. Най-голям интерес от тях предизвикват композицията, превозвала пътници и пощенски пратки по първата жп линия в страната ни – Русе-Варна, построена още през 1966 г., откогато датира и първата гара, в която всъщност е приютен музеят; както и бойният вагон на маршал Толбухин, салон-вагоните на цар Фердинанд и сина му Борис ІІІ, купето на султан Абдул Азис, а също така и първата подвижна телевизионна станция, използвана у нас. Някои от тези експонати са използвани от кинематографистите като реквизит при заснемането на филмите „Капитан Петко войвода“, „Записки по българските въстания“ и на съвместната руско-българска продукция „Турски гамбит“.
Не по-малко ценна е и библиотеката на музея, която пази множество материали на тема „Транспорт и съобщения“, публикувани в нашата страна в миналото и в наши дни.
