Две читалища във възрожденско Дряново

Автор: Веселина Николова

Някои го наричат „град на столетници“ и твърдят, че балканския въздух и здравословният климат карат дори и набързо преминаващите туристи да се чувстват презаредени с енергия и изпълнени с желание за живот.

Дряново е разположен в централния дял на Предбалкана. Възникването му се свързва с владетелите на династията Асеневци. Съвременното му име обаче се споменава за пръв път в турски документ от XV век. През Възраждането основен поминък на населението са занаятчийството, животновъдството и овощарството. Най-талантлив представител сред всичките пък се оказва майстор Колю Фичето.

Дряновци се включват в борбата за национално освобождение с над 150 опълченци. Грижат се и за ранените руски войници.
Историята на Дряновския край от древността до 1878 г. е представена в експозиция „Археология и Възраждане” в Дряновския манастир. Известната света обител обаче не е единственото духовно средище във възрожденското градче.

През далечната 1869 г. родолюбиви българи са изградили първото читалище в града и му дали името „Общий труд“. Вече в наши дни, за разлика от градовете, които, притиснати от кризата, нямат средства за култура, Дряново открива още едно духовно средище. Старото се оказва тясно, за да побере всички самодейни състави и да осигури сцена за техните многобройни прояви.

През 2008 г. местната управа отпуска средства за основен ремонт на сградата на първото местно училище, открито преди 110 години. Останалите пари идват от държавата, тъй като старото школо е обявено за паметник на културата.
След „Общий труд“, идва ред на „Дряновска пробуда“. Така дряновци кръщават новото си читалище.
Основано от група местни писатели, художници, фотограф-художници, танцьори и хореографи, само за няколко години то  успява да развие редица традиционни и новаторски дейности.

„Тук има много способни хора – както деца и възрастни аматьори, така и професионалисти. Набираме скорост доста бързо и вече сме носители на редица награди. През 2012 г. сме организирали доста инициативи и сме участвали в  повече от 60 мероприятия. Можем да се похвалим с 6 първи и 2 втори места“, разказва Венцислав Симеонов, бивш председател и настоящ деец на читалището.

В културната институция се провеждат ежедневни занимания през ваканциите в лятната работилница, наречена „Мъничета –умничета“, в която участват 96 малчугана.
В програмата влизат занимания по спорт, песни и игри, занятия по живопис и приложни изкуства, оригами, квилинг, излети сред природата и еко инициативи за опазване на околната среда.
Сред най-посещаваните са школите по модерен балет, хип-хоп, мажоретния състав, литературното ателие, звукозаписното студио и др. Най-новите форми пък са скаутският клуб и доброволческият еко-клуб.

Често танцьорите от различните школи към духовното средище изнасят концерти в клуба на пенсионера и радват най-възрастните си съграждани.
Голяма гордост за читалището са седемте възпитаници, вписани в почетната книга на намиращия се в близост град Габрово „Дарования и постижения“.
От месец януари 2012 г. към НЧ „Дряновска пробуда- 2008“ е открита и библиотека. „В нея също се провеждат доста мероприятия. В създадения литературен клуб „Книголюбие“ например представяме и популяризираме творчеството на местните автори.

Детската писателка Надежда Христова пък наскоро представи книжката „Пътечката на Мечо” пред малките читатели на възраст от 6 до 12 години. Едновременно с това, децата имаха възможност да участват в шест театрални постановки по приказката „Шишенцето със сълзи”, допълва още Симеонов.
По неговите думи стана ясно и, че след обявена дарителска кампания под надслов „Подари книга”, са събрани общо 89 тома, включени във фонда на читалището.


Край Дряново има много пещери и местности с богата история, в която са вплетени легенди и митове. 
Една от най-живописните и красиви природни забележителности е местността Момини скали, намиращи се източно от Дряновския манастир. Те представляват изящни варовикови отвеси. Най-популярната легенда за това място гласи, че преди много години в едно близко село живеели две чудно хубави сестри.

Един ден заможни турци посетили селото. Видели красивите българки и на мига поискали да ги отведат със себе си, да ги потурчат и да ги затворят в харемите си. Натъкнали се обаче на недоволство от страна на местното население, което се втурнало да спасява девойките. Затова турците, вместо да вдигат много шум, решили да отвлекат момите на следващия ден, когато нещата поутихнат.

Красивите момичета обаче се досетили какво ги чака и за да избегнат печалната си съдба, през нощта се наговорили какво да сторят. На следващата сутрин станали още в тъмни зори, облекли най-хубавите си рокли, приготвени за венчило, накичили се с ароматни и пъстри цветя и се качили на скалите. Заплели в обща плитка копринените си руси коси, прегърнали взаимно стройни снаги и се простили завинаги със сияйното слънце и красивите зелени възвишения наоколо. После... полетели в пропастта.

Канарите станали еднички свидетели на трагедията и заплакали като живи същества - бликнали сълзи в една от пещерите, които текат и до днес.
Затова казват, че Момините пещери събират тези едри, кристални сълзи и лекуват с тях болките на хората.


В категории: Горещи новини , Духовни средища