Общо 821 географски обекта на Антарктида носят имената на български личности, исторически местности и градове
Автор: Георги Ваташки
Сред българските общности в чужбина има една наистина уникална по своя характер. Тя съществува само от ноември до март (по време на арктическото лято) и се намира на 11 хиляди километра от Родината – в красивата и сурова Антарктида.
Нашата страна е сред 28-те държави, разполагащи със своя база на Ледения континент. Към него в края на миналата година потегли 21-та българска антарктическа експедиция, водена за пореден път от геолога Христо Пимпирев, един от създателите на Българския антарктически съюз.
На 21 януари полярниците, с помощта на бразилски ледоразбивач, достигнаха остров Ливингстън, който е част от архипелага Южни Шетландски острови. Там се издига и нашата база, която носи името на бележития просветител и първи български епископ св. Климент Охридски.
Освен сериозната екипировка, необходима за оцеляването на Ледения континент, учените взеха със себе си и закваска от българско кисело мляко, което по традиция приготвят там по време на престоя си.
Този сезон българската експедиция ще работи по осем научни проекта, свързани с последствията от промените в климата. Една от задачите на нашата група е да постави GPS точки на ледниците, за да се проследи посоката и скоростта на тяхното движение. Отделно ще бъдат проведени серия експерименти за влиянието на глобалното затопляне върху флората и фауната на континента. Ще бъде изследван начинът на живот на тюлените, ще бъдат осъществени наблюдения и върху единствените два вида цветни растения, които виреят в снежната пустош.
Отделно, България е една от 27-те членки на Консултативния съвет за Антарктида, което я поставя в привилегировано положение при бъдеща стопанска дейност на материка. Една от мисиите на родните учени тази година е и провеждането на проучвания за наличието на редки метали, на каквито най-южният континент е много богат.
Българското присъствие
През 1987 г. Христо Пимпирев и Борислав Каменов се записват в историята като първите българи, стъпили на Антарктида. Това е възможно благодарение на Британската антарктическа служба, за която двамата работят като сътрудници. Едва година по-късно, през 1988 г. се осъществява и първата родна експедиция, финансирана изцяло от българската държава.
Нейни членове са Златил Вергилов, Николай Михневски, Асен Чакъров и Стефан Калоянов, които достигат до остров Ливингстън с помощта на съветския изследователски кораб "Михаил Сомов" .
Нашите учени монтират две сглобяеми постройки, които с падането на режима на Тодор Живков са изоставени. Съоръженията са обновени през 1993 г., а през 1996 -1998 г. е изградена нова многофункционална сграда.
От 1995 г. насам там функционира български пощенски клон с номер 1090. През сезона 2008-2009 г. са построени още две модерни сгради със спални помещения, медицински кабинет и научни лаборатории (геоложка и биоложка).
На 9 декември 2001г. на територията на базата са поставени основите на най-южния православен храм в света - българския параклис „Св Иван Рилски“. Той е завършен окончателно в началото на 2003 г. Неговата камбана е дарение от бившия вицепремиер на страната Никола Василев, работил като лекар в „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. Първата икона в храма, която носи името „Иисус Христос Нимфиос”, е дело на художника Георги Димов.
Домът на нашите полярници се намира в подножието на планински масив, кръстен на прабългарския бог Тангра. Двата най-високи върха на масива носят имената на националните ни герои Васил Левски (1430 м) и Ботев (370 м). Друг хребет пък е назован Радой Ралин, в памет на сатирика.
Централната местност на Ливингстън се кичи гордо с названието Лагер Академия, наречена така в чест на Българската академия на науките. Разположена е на 11 км източно от „Св. Климент Охридски“.
Наличието на толкова много български названия не бива да учудва никого. Като една от страните, които имат постоянно присъствие на континента, България има право на глас по всички въпроси, отнасящи се до съдбата на тази (една десета) част от планетата. В това число и да наименова местните географски обекти. Правото да ги определя е на създадената към Министерството на външните работи Комисия по антрактическите названия.
Към настоящия момент общо 821 географски обекта на Антарктида носят имената на български личности, исторически местности и градове.
Един от ледниците, с площ от три и половина километра, например носи името на втората българска столица Велико Търново. Той покрива южните склонове на Тангра планина. На столицата на Първото българско царство – Преслав има кръстен друг връх, а ледено възвишение с височина 750 метра пък се казва Маточина (като едноименната средновековна крепост в Южна България).
Има хребети Варна, Бургас, Враца, даже и Банкя. Село Арбанаси пък е дало името си на …нунатак. Това е специално антарктическо название на високи скали, които не се покриват с лед и сняг и затова служат за ориентири на антарктическите експедиции.
Река Янтра е дала името си на залив, който е разположен в южната част на Ливингстън. Над него се извисява връх Свети Евтимий. Друг залив, кръстен Свищов, пък се намира в района на най-атрактивната част на Южните Шетландски острови.
Характерно за него е, че е давал подслон на китоловци и ловци на тюлени още през 19 век, а в момента е част от най-посещаваните екскурзионни маршрути на Ледения континент. Гъсто населен е с пингвини и тюленови общности. В южната част на остров Ливингстън, близо до българската база там, се намира нос Алеко, наречен така още през 1995 г. на името на Алеко Константинов.
