4 лева на квадратен метър плаща румънският милиардер Йон Николае. На толкова скоростно е оценена земята в покрайнините на Свищов
Автор: Здравка Христова
до бившата гребна база на града. Парцелът от 59 декара е харесан от Николае, той внася предложение за инвестиционно намерение в крайдунавската община, чиято управа през месец му е личен гост на румънския бряг в Зимнич. Организира се търг за продажба, на който в края на януари тази година се явява само представител на румънския милиардер.
Така срещу 251 хил. лв. обявеният от списание „Форбс” за най-богат румънец през 2012 г. вече е със собственост на българския бряг. Там именно Йон Николае има намерение да премести българския кей на частния си ферибот, пътуващ между Свищов и Зимнич.
Както „Десант” разказа преди близо три години, българският пристан за частния ферибот на милиардера беше незаконно построен на свищовския бряг, а Николае стана почетен гражданин на града.
Връзката през реката е на важен кръстопът и е в състояние да поеме трафик през Дунав като байпас при екстремни ситуации на моста край Русе. Пътуването с ферибота между Свищов и Зимнич е голямо облекчение – скъсява с 4 часа пътя, защото маршрутът избягва натоварения трафик на околовръстния път на Букурещ. В Румъния маршрутното отклонение е при Александрия или Росиори де Веде към Зимнич. Цените са приемливи – 2 евро е таксата за 15-минутното пътуване с ферибота на човек, за лека кола – 4 евро, за микробус – 20 евро, а за тир – 71 евро.
Лошата инфраструктура обаче разваля всякакво добро впечатление. За да се стигне до ферибота, трябва да се мине през кратери на входа на свищовското пристанище. Дупките са толкова големи, че ако не се внимава, лек автомобил може да остави едно от колелата си още на бариерата на порта. Оказва се, че няма кой да поеме ремонта, защото концесията на пристанището няма нищо общо с фериботната линия. Липсват указателни табели, няма и следа от маркировка.
Районът е неугледен, а в непосредствена близост до подхода за ферибота са пристанищните багери за разтоварването на шлеповете с въглища, жито и дървесина. Няма никакъв санитарен контрол. Няма тоалетни, нито течаща вода. Санитарни възли няма и на румънската страна. И на двата бряга липсва пункт, откъдето да се купи задължителната винетка за леките или тежкотоварни автомобили, преминаващи през българска или румънска територия.
