Панагюрище чества 86 г. от рождението и 31 г. от смъртта на Делчо Радивчев
Автор: Веселина Николова
Град със славно минало, който свързваме с уникалното златно тракийско съкровище, с десетките имена на български възрожденци и на революционери, дали живота си за освобождението ни от турско робство. Това е Панагюрище. Скътан в полите на Средна гора, градът и днес е притегателен център за любителите на автентичните бит и култура на България, както и на възрожденската архитектура. Разбира се, и на почитателите на духовата музика.
Една от емблемите на Панагюрище е духовият оркестър, създаден преди 93 г. Днес той носи името на Делчо Радивчев - композитор, диригент и музикален педагог, белязал музикалния живот на Панагюрище повече от 30 години.
Неговият многостранен талант и висок професионализъм му помагат в осъществяването на всички негови проекти - градския духов оркестър, мъжкия ансамбъл, дамския секстет, градския пионерски хор, хоровите колективи на местната болница и на държавното предприятие за производство на персийски килими.
През 1950 година той създава и до края на живота си ръководи ансамбъла за възрожденски песни „Ралчо Сапунджиев“.
Делчо Радивчев е автор на оперетите „Снежанка“ и „Чудна свирка“, композира ораторията „Април бунтовен“, създава десетки песни, често по стихове на панагюрски поети - Дочка Кацарева, Борислав Станчев, Иван Страхинов. Преклонението му към народното песенно творчество го води към обработка на десетки панагюрски народни песни, което им дава нов живот и популярност. Изключително популярна е и неговата сценична адаптация на народни песни, обединени в „Седянка“.
Историята на твореца в дати
Роден е на 24 януари 1927 г. и умира на 24 февруари 1982 г. (По традиция, дните между тези две дати в Панагюрище са посветени на паметта на композитора с богата и разнообразна културна програма.)
Делчо Радичев произхожда от обикновено работническо семейство. Още от ранно детство усеща, че музиката е неговата магия, неговата слабост и страст. Качества, които привличат вниманието на съседа му, известния по това време музикант Ралчо Сапунджиев, който свири на баритон в духовия оркестър на панагюрската гимназия.
Той е човекът, който дава първи уроци по солфеж на момчето и го напътства в разучаването на сложни пиеси. Когато след време Делчо загубва своя музикален благодетел и другар, е поразен. Но никога не го забравя.
След време се сприятелява с друг местен музикант – Димитър Калпаков, участник в духовия оркестър, който по-късно става незаменим помощник на Радивчев.
След отбиването на военната си служба Делчо има възможност да остане в Ансамбъла на трудовите войски, но предпочита да се завърне в родния край. През 1949 г. става ръководител на малка музикална групичка в Панагюрище, която по-късно прераства в градски хор. Единодушно се взема решението новосъздадената формация да носи името „Ралчо Сапунджиев“.
Благодарение на неуморния труд на диригента и хористите, репертоарът на ансамбъла за броени месеци се обогатява и стига до почти необозрим диапазон – от местен фолклор до класическа руска и западноевропейска музика. Едва навършил година, сформира и оперетен състав, които осъществява редица гастроли до близки до Панагюрище села и градове – Карлово, Пирдоп, Пещера, Велинград и др.
Всички музикални критици и почитатели на стойностната музика по онова време са единодушни, че за невероятното въздействие, което ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“ има върху своята публика, главната заслуга е на ръководителя. Той умело съчетава творческото вдъхновение с неповторимостта на панагюрската възрожденска атмосфера и така събужда революционния дух на тукашните хора.
Благодарение на всеотдайността и неуморната си сила, Радивчев извежда ансамбъла на върха на славата. В архива на местното читалище „Виделина 1865“ съществува снимка, запечатала мигновения от възхода на знаменития ансамбъл.
Мястото е народната опера в София, годината – 1968, а събитието – официален правителствен концерт по случай 90-годишния юбилей от освобождението на България от турско робство.
След това идват и многобройните покани за изява не само у нас, а и на много места в чужбина. Неминуемо идват и престижните награди, сред които орден „Кирил и Методий“ I степен, отличник на Министерството на културата, както и многобройни първи места и златни медали от наши и международни фестивали.
Приносът на Делчо не свършва дотук. През март 1977 г. той създава представителен детски хор, който дава възможност за попълването на ансамбъла с млади изпълнители. През 1950 г. създава и до края на живота си ръководи и ансамбъла за възрожденски песни „Ралчо Сапунджиев“.
След смъртта на Делчо Радивчев диригентската палка на вече утвърдилия се оркестър поема Стойо Джуджев. През 1988 година на базата на стария оркестър се изгражда младежки състав, носещ името на Делчо Радивчев. На следващата година негов диригент става Анета Калпакова. През 1998 г. дейността на духовата формация е преустановена, но през 1999 г. отново се възстановява духовият оркестър и за диригент е определен дългогодишният самодеец - оркестрант Андрея Манев. Освен в традиционния форум на духовите оркестранти във Велинград, през последните години „Делчо Радивчев“ има няколко участия и в престижни фестивали в Италия и Франция.
В будното средногорско градче Панагюрище от години съществува клубът на учителите и културните дейци – ветерани „Цвята Зографска“, който се старае да поддържа патриотичния дух наоколо буден. Членовете му са верни почитатели на творчеството на големия музикален педагог, диригент и композитор Делчо Радивчев. Те ни изпратиха писмо, в което изказват искрените си почитания по повод двете годишнини – от рождението и смъртта на именития им съгражданин.
„В тези дни ние с дълбок поклон отдаваме дължимото на музиканта, диригента и композитора Делчо Радивчев, който с неизтощима енергия и любов раздаваше таланта и уменията си за обществеността на Панагюрище, но награда не пожела.
Нима имаше по-подходящ ансамбъл и по-заслужили певци от панагюрци, наследници на ония „донски казаци“, които не се уплашиха от сенките на ятаганите и круповите оръдия. Днес, когато панагюрци запеят трите песни – „Песен за панагюрските въстаници“, „Песен за Райна княгиня“ и „Сдумали се три юнака“, обработката на които са негово дело, си спомнят с най-добри чувства и преклонение за твореца Делчо Радивчев“, се казва още в писмото.
