Протестите във Варна срещу Енерго-про станаха всекидневние. „Назад вече няма накъде! Само напред!“, скандират от събота, 9 февруари, гневни варненци.
Автор: Илияна Христова Снимки: фейсбук
В неделя на улицата излязоха над 2000 души, а в сряда множеството надхвърли 3000.
Да изразят несъгласието си срещу високите сметки, в шествието срещу монопола се включиха майки с деца, възрастни хора, младежи. Повечето бяха мирни хора, които искаха гласът им да бъде чут. Защо се стигна тогава до агресия, защо един от организаторите на бунта бе намушкан с нож, защо полицията прибягна до натиск и започна да привиква за разпит хора, изразявали мнение в социалната мрежа „Фейсбук”?
Някои съображения за протеста
За да бъдем обективни, униформените пазители на реда си позволиха сила три пъти пъти. Първият бе в неделя, когато някой метна камък и счупи вратата на офиса на Енерго-про.
Настана суматоха, в която полицаите изтърваха нарушителя, но пък арестуваха дядо, който им размахваше чадър пред очите. Мъжът бе пуснат след един час.
Вторият път бе в понеделник, когато бе арестуван младеж, който... напръска със спрей друг протестиращ.
И третият - в сряда, в тъмните часове на деня. За пореден път тогава бе направен опит да се блокира Аспарухов мост, а жандармерията подгони и разпръсна протестиращите. Всъщност, полицаите наистина полагаха старание и правиха всичко възможно да не дразнят хората от митинга, да не влизат те в конфликт с другите граждани, които не протестираха.
На блокадата в неделя на Аспаруховия мост се случи нещо, не много приятно. Патрулка проправи път на кола с болно дете вътре. Автомобилът идваше от квартал “Аспарухово” в посока центъра, едва се промъкна през задръстения с возила мост.
Протестиращите пуснаха колата, което бе добре. Не бяха добри полетелите викове: “А, бе, що не си стоите в “Аспарухово”, лекувайте се там, бе!”, “Много взехте да се разболявате, бе, ей тук ще ви спираме и ще ви мерим кръвното”. Лицата на тези хора няма смисъл да бъдат описвани, те бяха нечовешки. Но пък, когато духът е изпуснат от бутилката,
добрият тон е лукс, а подобни случаи отключват още агресия.
В района на жп гарата тълпата започна да удря по капака и огъна огледалото на автомобил.
Шофьорът, младо момиче, не бе направило нищо друго, освен да спре и да се почуди какви са тия хора, които вървят в средата на улицата. Очевидно не бе разбрала за протеста. Полицаите, само и само да не дразнят шестващите, взеха да я успокояват, посъветваха я да стои мирна, че да не стане нещо лошо.
Точно след пет минути пред сградата на Транспортна полиция спря автомобил. Слязоха две момичета, на едното от които му бе лошо. “Май е бременна, изплашила се е от виковете, блъскането, някой хвърлил нещо край колата им”, съобщи служител на МВР.
Трябва да добавим, че полицията изведе от митинга младеж с пистолет. Според униформените оръжието е бойно, според Цветан Цветанв – газово. Каквото и да е,
това бе пистолет.
Тези случки заслужават да бъдат разказани, защото дават по-пълна представа за събитията. Мнозинството протестиращи бяха най-нормални хора, които негодуваха срещу лумпените и провокаторите.
Но когато говорим за демонстрации, проведени без регламент, разрешение, а и без носещи отговорност лидери, втората категория хора почват да правят каквото си искат.
При спонтанна и непредвидена блокада на централно кръстовище, мост, булевард, се образуват километрични задръствания с автомобили.
Кажете, може ли да мине линейка през тях? Или пожарна? Съмнявам се, че протестиращите биха поели отговорността.
